Николай Николаев (актьор)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Николай Николаев.
Николай Стефанов Николаев е български актьор. Известен е и с псевдонима Бате Николай.
| Николай Николаев (бате Николай) | |
| български актьор | |
 | |
| Роден | Николай Стефанов Николаев 18 октомври 1940 г. |
|---|---|
| Починал | |
| Активност | 1964 – 2015 |
| Брачен партньор | Ана Маргарита Зина Деница Шопова |
| Деца | Стефан Николаев Деница Николаева Надежда Николаева |
| Уебсайт | |
| Николай Николаев (бате Николай) в Общомедия | |
Ранни години
редактиранеНиколай Николаев е роден на 18 октомври 1940 г. в Силистра. Син е на Стефан Николаев, внук на поп Никола, свещеник от Русе и родственик на Васил Левски. Брат е на илюзиониста Васил Николаев-Орфи. Баща е на българския художник Стефан Николаев.
През 1947 г. семейството му се премества да живее в София. Баща му става директор на Музикалния театър.
Артистичната картина на рода допълват сестрата на майка му Теофана Калинова и свако му Любен Калинов, които са едни от големите комедийни артисти на България.
Кариера
редактиранеЗавършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. д-р Кръстьо Мирски през 1965 г. Играе 26 години на сцената на Народния театър.
Николай Николаев започва работа в БНТ през 1964 г., а през 1967 създава най-дълго просъществувалото в Европа детско предаване „Сладкарница Захарно петле“. С това предаване изгрява неговата звезда като „Бате Николай“, което води заедно с Мариана Аламанчева.[1] Заедно с актьора Марин Неделчев влизат в трупата на италианския цирк „Нандо Орфей“ и правят големи турнета като клоуни-фокусници. Участва в Коледна програма за телевизията – „Манежа на сънищата“, с участието на Елизабет Тейлър.
Под псевдонима „професор Коко“ завежда „Клиника по психо и смехотерапия“ в Института „Пирогов“, носител на държавни отличия, академик от Българската академия за наука и изкуство (БАНИ).[2] От 2002 година е пенсионер, но и след това се изявява актьор.
През 1984 г. създава Държавния вариететен театър в Габрово, който просъществува 10 г.
Смърт
редактиранеНиколай Николаев умира на 6 март 2018 г. на 77 години след прекаран инсулт.[3]
Награди и отличия
редактиране- Заслужил артист (1977)
Театрални роли
редактиране- „Хъшове“ на Иван Вазов – Бръчков
- „Сенките на забравените деди“ на Карл Сейгън
- „Иван Кондарев“ на Емилиян Станев – Цар Борис III
- „Глупаци“ на Нийл Саймън
- „Нашенци“ по Чудомир
- „Двубоят на столетието“ – Гьбелс
- „Лайпцигския процес“ – Ван дер Любе
- „Под игото“ (Иван Вазов) – Колчо слепеца
- „Иван Кондарев“ – цар Борис III
Телевизионен театър
редактиране- „Ах, този вуйчо“ (1988) (тв мюзикъл), 2 части
- „Арсеник и стара дантела“ (1979) (от Джоузеф Кесълринг, реж. Асен Траянов), 2 части
- „Убийство в библиотеката“ (1975) (Брягинский и Рязанов)
- „Война в джунглата“ (1974) (Димитър Подвързачов)
- „Лют звяр“ (1973) (Никола Русев)
- „Тайната на младостта“ (1972) (Миклош Дярваш)
- „Албена“ (1968) (Йордан Йовков)
- „Болничната стая“ (1964)
Като режисьор
редактиране- „Трето българско царство и половина“
Филмография
редактиране| Година | Филми и сериали | Серии | Роля |
|---|---|---|---|
| 2015 | Коледата на една кукла | стария занаятчия | |
| 2015 | Връзки | 20 | учител (в 6 серия) |
| 2014 | Учител | Димов, учителят по дърворезба | |
| 2007 | Приключенията на един Арлекин | 4 | Коцето |
| 1996 | Бизнесмен | продавач на книги / чичото на Марио | |
| 1985 | Константин Философ | 2 | византиец |
| 1983 | Константин Философ | 6 | византиец (във 2-ра серия) |
| 1981 | Игра с огъня | собственикът на стрелбището | |
| 1981 | Оркестър без име | Леопарди | |
| 1980 | Приключенията на Авакум Захов | 6 | д-р Анастаси Буков, ветеринарен лекар – (в 5 серии: 1,2,3,4,5) |
| 1978 | Пантелей | нелегалният | |
| 1974 | На живот и смърт | 3 | поручикът |
| 1974 | Нако, Дако, Цако | 3 | Николай Николаев (в 1-ва „Коминочистачи“) |
| 1972 | Обич | приятел на Мария | |
| 1972 | Трета след Слънцето | 2 | мъжката маймуна |
| 1964 | Конникът | комсомолският секретар | |
| 1964 | Невероятна история |
Дублаж
редактиране- „Играта на играчките“ – Господин Картоф, 1996
- „Играта на играчките 2“ – Господин Картоф, 2008
- „Играта на играчките 3“ – Господин Картоф, 2010
- „Невероятните неприключения на Флапджак“ – Капитан Скръц, 2009-2011
Източници
редактиране- ↑ „В артистичния род Николаеви всеки е магьосник по своему“, 14 февруари 2004, в-к „Сега“ // Архивиран от оригинала на 2021-12-02. Посетен на 2020-03-31.
- ↑ www.dnevnik.bg
- ↑ Почина Бате Николай
Външни препратки
редактиране
В Общомедия има медийни файлове относно Николай Николаев- Николай Николаев (актьор) в
Internet Movie Database ((en)) - Профил в сайта BGMovies.info
- Николай Николаев в Кино-Театър ((ru))
- Николай Николаев в КиноПоиск ((ru))
