Николай Тодоров (футболист, р. 1964)

български футболист

Николай Тодоров (роден на 26 септември 1964 г.), известен с прякора Кайзера, е футболен треньор и бивш футболист, който в кариерата си играе като полузащитник за редица отбори у нас и в чужбина.

Николай Тодоров
Nikolay todorov-kaizera.JPG
Лична информация
Прякор Кайзера
Роден Николай Стойчев Тодоров
26 септември 1964 г. (1964-09-26) (55 г.)
Балчик, Flag of Bulgaria.svg България
Пост Полузащитник
Юношески отбори
България Добруджа
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1982 – 1984
1984
1985 – 1986
1986 – 1991
1991 – 1992
1992 – 1993
1993 – 1995
1995 – 1996
1996
1996 – 1997
1997 – 1999
Общо:
България Добруджа
България ЦСКА (Сф)
България Левски (Сф)
Flag of Bulgaria.svg Локомотив (Сф)
Flag of France.svg Монпелие
Flag of France.svg Кан
Flag of Bulgaria.svg Левски (Сф)
Flag of Cyprus.svg Анортозис
Flag of Bulgaria.svg Левски (Сф)
Flag of Turkey.svg Саръйер
Flag of Bulgaria.svg Левски (Сф)
65
1
30
136
26
21
54
22
8
21
50
434
(14)
(0)
(3)
(33)
(0)
(3)
(18)
(5)
(4)
(3)
(11)
(94)
Национален отбор
1989 – 1994Flag of Bulgaria.svg България13(3)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Има 279 мача и 69 гола в „A“ група за ЦСКА (София), Левски (София) и Локомотив (София). Играл е също в Добруджа (Добрич), във Франция, Кипър и Турция. Има 13 мача с 3 гола за националния отбор на България.

Футболна кариераРедактиране

Тодоров израства в школата на Добруджа (Добрич). Още докато е юноша получава прякора Кайзера заради прилика с холандския нападател Пит Кайзер. Заиграва за първия състав на клуба през 1982 г. За два сезона записва 65 мача и бележи 14 гола за Добруджа в Северната „Б“ група.

През лятото на 1984 г. като войник преминава в ЦСКА (София), като е част от „армейците“ през есенния полусезон на 1984/85. Тодоров изиграва само един мач за ЦСКА – на 28 октомври 1984 г. влиза като резерва в 84-тата минута при победа с 2:1 срещу Славия (София).[1]

През януари 1985 г., след като се уволнява от казармата, Тодоров се завръща в Добрич, но е трансфериран в Левски (София).[2] До края на сезон 1984/85 изиграва 12 мача и бележи 1 гол в „А“ група, като с отбора става шампион на България. През 1985/86 записва 18 мача с 2 гола в първенството, а също така печели Купата на България.

През лятото на 1986 г. Тодоров преминава в Локомотив (София). Играе за „железничарите“ пет сезона, в които записва общо 136 мача с 33 гола в елита.

През 1991 г. преминава в елитния френски Монпелие. През сезон 1991/92 изиграва 26 мача в Лига 1. През лятото на 1992 г. е трансфериран във втородивизионния Кан, където записва 21 мача с 3 гола в Лига 2.

През лятото на 1993 г. Тодоров се завръща в България и подписва договор с Левски (София). На 29 септември 1993 г. бележи победното попадение в паметния мач от евротурнирите срещу Глазгоу Рейнджърс. Левски печели с 2:1 на националния стадион „Васил Левски“ и отстранява шотландския гранд в 1-вия кръг на Шампионската лига.[3] По време на втория си престой в Левски Тодоров остава в клуба два сезона. В тях изиграва 54 мача с 18 гола в „А“ група. Става шампион на България през 1993/94 и 1994/95, както и носител на купата през 1993/94

През сезон 1995/96 играе в кипърския гранд Анортозис. През лятото на 1996 г. се завръща в Левски. Участва в мачовете с Олимпия (Любляна) при злощастното отпадане от турнира КНК. В началото на сезон 1996/97 записва 8 мача с 4 гола в „А“ група, но през октомври 1996 г. напуска за да премине в турския елитен Саръйер.[4] Изиграва 21 мача и бележи 3 гола в турската Суперлига.

През лятото на 1997 г. Тодоров се завръща за пореден път в Левски. През сезон 1997/98 печели Купата на България. Бележи един от головете за разгромната победа с 5:0 срещу ЦСКА във финала, игран на 13 май 1998 г. Общо за четирите си престоя в Левски изиграва 184 официални мача за клуба, в които вкарва 41 гола – 142 мача с 36 гола в „А“ група, 28 мача с 2 гола за купата и 14 мача с 3 гола в евротурнирите.

Треньорска кариераРедактиране

Тодоров е треньор повече от 5 години в школата на ПФК Левски, където води юношите старша възраст, родени 1991 година.
За кратко е треньор на Спортист (Своге) и ФК Велбъжд (Кюстендил).
Между 2008 г. и 2013 г. е последователно помощник-треньор и старши треньор на Миньор (Перник).[5]
Последният воден от него отбор е Витоша (Бистрица), когото не успява да задържи в професионалния футбол и през сезон 2013/2014 г. отпадат във В група.

УспехиРедактиране

Левски (София)

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране