ФК Миньор (Перник)

(пренасочване от Миньор (Перник))

„Миньор“ е футболен клуб от град Перник, България, създаден през 1919 г., който участва във Втора лига.

„Миньор“
Футболен клуб
Миньор (Перник)
Прозвище Чуковете; Орките
Основан 16 април 1919 г.;
преди 101 години
 (1919-04-16)
Държава България
Стадион „Миньор“
Капацитет 6 000
Президент Flag of Bulgaria.svg Георги Славчев
Старши треньор Flag of Bulgaria.svg Христо Янев
Първенство Втора лига
2019/20 Трета лига (Югозападна група), 1-во
Спонсор Ефбет / Община Перник
Екипировка Flag of Bulgaria.svg Jumper
Екипи и цветове
Домакин
Гост

Играе домакинските си мачове на стадион „Миньор“ с капацитет 20 000 места (6000 седящи). Основните цветове на отбора са жълто и черно. Прякорът на тима е „чуковете“.

В досегашната си история клубът има общо 38 сезона в „А“ група. Най-доброто класиране на Миньор е четвърто място, което постига два пъти – през 1955 и 1960/61. Финалист за националната купа през 1958. В по-ново време отборът от Перник завършва на шесто място през 1996/97.

ИсторияРедактиране

Ранни години на футбола в ПерникРедактиране

Преди Втората световна война в Перник съществуват редица футболни клубове, като 3 от тях се открояват над останалите – СК Кракра (1919 г.), СК Бенковски (1936 г.) и ЖСК-Перник (1940 г.).[1]

  • СК Кракра е първият футболен клуб в града, като е основан на 16 април 1919 г. Учредителното събрание се провежда в района, където днес се намира стадион „Миньор“. В него участват 16 младежи, предимно ученици в столицата, както и работещи в минната дирекция. Клубът е официално регистриран на 18 април 1920 г. и впоследствие утвърден от Българската национална спортна федерация (БНСФ).[2]
  • СК Бенковски е основан на 3 май 1936 г. и бързо се превръща в основен съперник на СК Кракра. През 1939 г. обаче е разтурен от полицията, тъй като наред със спортните изяви в клуба се провежда и масова политическа дейност. Впоследствие е възстановен през 1944 г.
  • ЖСК-Перник е основан през 1940 г. Сред неговите учредители са работници от гара Перник, както и бивши футболисти от забранения СК Бенковски. Клубът е официално регистриран на следващата година.

През есента на 1944 г. започва обединение на спортните клубове в Перник. През октомври 1944 г. СК Кракра се обединява със СК Юнак под името Юнак Миньор. На 31 май 1945 г. към тях се присъединява и възстановеният СК Бенковски, като клубът получава името Рудничар. Първоначалната идея на партийното и спортното ръководство е в обединението да се включи и ЖСК-Перник, но оттам отказват. В крайна сметка обаче на 19 август 1946 г. Рудничар и ЖСК се обединяват, като клубът получава името Републиканец.

В края на 1949 г. настъпват нови промени. Както навсякъде в България, така и в Перник са учредени пет доброволни спортни организации на ведомствен принцип. Основната сред тях е Торпедо, в която влизат почти всички добри пернишки футболисти по това време, играли преди това в Републиканец.

Силен отбор през 50-те годиниРедактиране

През 1950 г. Торпедо печели за първи път правото да участва в „А“ група и през следващите 12 години е неизменна част от елитната дивизия. В дебютния сезон 1951 завършва на 9-о място в класирането от 12 отбора, като през следващата година клубът е преименуван на Миньор. Изграден е състав, който има статута на един от най-добрите извън столични отбори в България. През 1955 перничани завършват на 4-то място в крайното класиране, като през същата година юношите на клуба стават републикански шампиони. През следващите два сезона Миньор продължава със стабилното си представяне в шампионата, финиширайки два пъти на 5-а позиция.

 
Съставът на Миньор във финала за купата през 1958 г.

През сезон 1956 централният нападател на Миньор Павел Владимиров става голмайстор на „А“ група с 16 попадения. Освен него, сред другите изявени играчи в отбора през 50-те години са вратарите Александър Илиев и Панталей Виденов, защитниците Тодор Евстатиев, Петър Лозанов и Румен Начев, халфовете Богомил Пушев, Роман Драгомиров и Живко Карадалиев, крилата Иван Данчев и Олег Павлов.[3]

През сезон 1958, под ръководството на треньора Евгени Петров, Миньор достига до финал за националната купа, елиминирайки последователно Лудогорец (Разград), Родни криле (София), Черно море (Варна) и Левски (София).[4] На 7 ноември 1958 г. обаче перничани губят във финала с 0:1 от Спартак (Пловдив). В двубоя за Миньор играят: Панталей Виденов, Тодор Евстатиев, Михаил Василев, Румен Начев, Богомил Пушев, Роман Драгомиров, Васил Романов, Дойчо Бачев, Павел Владимиров, Кирил Александров и Олег Павлов.[5]

През 1960/61 Миньор се класира на 4-то място в „А“ група за втори път в своята история. През следващият сезон обаче отборът изненадващо финишира на предпоследното място и изпада от елитното първенство. Това поставя край на своеобразния „златен период“ в историята на клуба.

Между „А“ група и „Б“ групаРедактиране

Следващите близо 30 години са период от историята на Миньор, в които се редуват престои в „А“ група и „Б“ група. Клубът се завръща в елитното първенство през 1966 г. и се задържа там в продължение на 4 сезона. Най-доброто класиране по това време е 7-о място през 1967/68. В началото на 1969 г., по решение на ЦК на БКП, другият пернишки клуб Металург, който тогава участва в „Б“ група, се влива в Миньор, като дружеството е преименувано на Кракра. През 1970 г. клубът завършва на 15-о място и изпада от елита, след което получава ново име – ФК Перник.

"Отборът на Миньор е един от не многото така симпатични отбори в страната. У него има нещо английско. Това е отбор, който винаги се бори! Когато е в „А“ РФГ да не изпадне, а когато е в „Б“ РФГ да се върне в първия ешелон."

Климент Симеонов, спортен журналист

През 1971 г. за старши треньор е назначен легендата Павел Владимиров. Под негово ръководство през 1971/72 отборът завършва на 1-во място в Южната „Б“ група. Следват 5 поредни години в „А“ група, в които неизменно се води битка за оцеляване. През 1973 г. клубът отново си връща името Миньор, след като Металург възстановява самостоятелното си съществуване. В крайна сметка перничани изпадат през 1976/77. Сред футболистите, оставили най-ярка диря в историята на Миньор по това време, са Евлоги Банчев, Славе Малинов, Веселин Евгениев, Никола Велинов, Ангел Славов. Централният нападател Георги Йорданов – Ярето става рекордьор по голове в официални мачове за клуба в първенството. Между 1964 г. и 1980 г. бележи общо 152 гола (69 в „А“ група и 83 в „Б“ група) в 424 изиграни мача (243 в „А“ група и 181 в „Б“ група).

През 1979 г. Миньор отново се завръща в елита. В сезон 1979/80 тимът има стабилни изяви и се класира на 8-о място под ръководството на треньора Димитър Контев, но още на следващата година за пореден път се озовава в „Б“ група. До края на 80-те години на ХХ век клубът регистрира още три сезона в елита – 1984/85, 1987/88 и 1988/89. През това десетилетие изгрява звездата на крилото Верчо Митов, а основен футболист е и друг флангови нападател – Марио Вълков. От школата излизат халфове като Славчо Павлов и Иво Славчев.

„Лудата банда“ от 90-теРедактиране

Позицията на Миньор в българския футбол през 90-те години на ХХ век не се различава особено от предходните три десетилетия. Периодът обаче носи на отбора славата на „лудата банда“, а Перник се превръща в мрачна дестинация за гостуващите съперници. Миньор влиза в 90-те години като участник в „А“ група, но през 1992 г. се разделя с мястото си в елита. Пропадането на клуба продължава и през следващите два сезона, като се стига дори до там, че през 1994/95 тимът участва във „В“ група.

 
Антон Евтимов е лидер на Миньор през 90-те

Следва обаче бързо изкачване и през 1996 г. Миньор отново е в най-високото ниво на българския футбол, където се задържа през следващите 5 сезона. В тях мачовете в Перник с ЦСКА и Левски не веднъж са белязани от екшъни, скандали, побоища между феновете, счупени прозорци на автобуси и влакове. „Чуковете“ разполагат с корав състав, в който доминират местни футболисти като Емил Варадинов, Николай Александров, Петър Анестиев, Славчо Павлов, Антон Евтимов, Людмил Евгениев, Велизар Димитров. Има и няколко попълнения от региона, сред които Янек Кючуков, Анжело Кючуков, Георги Караканов, Георги Кьосев, Ивайло Паргов и Юлиян Янакиев. Най-доброто класиране по това време е 6-о място през сезон 1996/97, а през следващите две кампании отборът финишира на 8-а позиция.

В този период Миньор изиграва редица паметни мачове, които влизат във фолклора на клуба. През 1997/98 перничани обръщат Левски с 9 души и печелят с 2:1 с голове на Здравко Лазаров и Георги Кьосев, а през 1999/00 от последна позиция в класирането побеждават с 3:2 съперника, който е фаворит за титлата, след хеттрик на Антон Евтимов.[6]

Завръщане в „А“ група през 2008 г.Редактиране

След изпадането на Миньор от „А“ група през 2001 г. в клуба настъпва финансова криза. Още на следващата година перничани стигат до „В“ група, където участват в продължение на три поредни сезона. През 2005 г. се завръщат във втория ешелон, а през 2008 г. отново печелят промоция за елитното първенство след 7-годишна пауза. Това се случва под ръководството на треньора Димитър Алексиев след победа с дузпи в бараж срещу Калиакра (Каварна).[7]

През следващите 4 години Миньор се класира в „златната среда“ на „А“ група, като през сезон 2008/09 достига и до полуфинал за Купата на България. През сезон 2012/13 обаче настъпва срив, породен от финансова криза. Отборът завършва на 14-о място в първенството и изпада в „Б“ група. През лятото на 2013 г. заради финансова несъстоятелност клубът е изваден от професионалния футбол.[8] Следват години, в които Миньор трайно се състезава в третия ешелон.

Любопитни фактиРедактиране

  • На 31 октомври 1951 г., в навечерието на Деня на миньора, в Перник гостува силният отбор на Шахтьор (Донецк), който изиграва приятелски мач с Миньор. Срещата на Минното игрище завършва 2:1 за гостите пред 10 000 зрители. След мача от делегацията на Шахтьор споделят, че Минното игрище е в твърде лошо състояние. Дни по-късно на среща в чакалнята на рудник „Бели брег“ високопоставени ръководители на държавата вземат решение за срочно изграждане на нов стадион в града. Така през 1954 г. е открит „Стадиона на мира“.
  • През май 1958 г. в Българската федерация е получена покана от футболната федерация на СССР за гостуването на един роден отбор, който да бъде спаринг партньор на националния тим на СССР в последната му проверка преди световното първенство в Швеция'58. Избрано е това да бъде Миньор. Срещата на 30 май 1958 г. завършва 4:0 за руснаците. След това перничани изиграват още два мача – губят с 1:4 от Динамо (Киев) и побеждават с 1:0 Зенит.

Последните 10 сезонаРедактиране

Сезон Група Място М П Р З Г.Р. Т Купа на България
2001/02 Първа лига 12 24 3 7 14 10 – 47 16 2 кръг
2002/03 Югозападна В АФГ 6 1 кръг
2003/04 Югозападна В АФГ 13 1 кръг
2004/05 Югозападна В АФГ 1 1/16 финал
2005/06 Б ФГ 12 26 6 6 14 25 – 43 24 1/16 финал
2006/07 Б ФГ 8 26 8 8 10 30 – 32 32 1 кръг
2007/08 Б ФГ 2 26 14 5 7 45 – 31 47 1/8 финал
2008/09 А ФГ 11 30 9 8 13 24:39 35 1/2 финал
2009/10 А ФГ 8 30 13 5 11 38:26 45 1/4 финал
2010/11 А ФГ 9 30 3 3 9 33:45 36 1/8 финал

СтадионРедактиране

Преди да бъде построен стадион „Миньор“, на негово място е имало друго игрище, от подравнена сгурия, на което футболните клубове от Перник и областта са играели своите мачове. Последният двубой, който се играе на този терен е през 1951 г. срещу украинския „Шахтьор“ (Сталино), днешен Донецк. Първото име на стадионът е „Стадион на Мира“.

През същата година започва изграждането на новия стадион „Миньор“. Докато върви строежът, футболният клуб играе своите срещи на игрището в кв. „Бела вода“, при бившия концентрационен лагер, който се е намирал в местността.

Първоначално основните строители на стадиона са били редови граждани и ученически бригади, които са давали доброволни трудови наряди. Впоследствие се включват и специални строителни войски, които привеждат съоръжението в завършен вид.

Откриването на стадион „Миньор“ се състои на 30 май 1954 г. На церемонията присъстват множество генерали, партийни дейци и спортисти. Лентата за откриването прерязва лично ген. Иван Михайлов.

Първият изигран мач на новия стадион, Миньор губи от ВМС с 1:2.

Състав 2018/2019Редактиране

Към 1 ноември 2016 г.

Вратари
  Даниел Леонтиев
  Алекс Георгиев
  Мартин Симеонов
Защитници
  Владимир Гогов
  Адриан Олегов
  Радослав Митревски
  Антон Киров
  Сидер Томов
  Никола Парашкевов
  Иво Райков
  Юлиян Арсов
Халфове
  Ангел Боянов
  Даниел Стефанов
  Томислав Павлов
  Даниел Йорданов
  Георги Василев
  Даниел Гогов
  Денислав Балев
  Тодор Динов
  Алберто Ленчов
Нападатели
  Веско Весков
  Христо Петров
  Георги Ризов


Почетни листиРедактиране

В „А“ групаРедактиране

Име Период Мачове
1   Павел Владимиров 1951 – 1956; 1958 – 1969
333
2   Георги Йорданов
1964 – 1980
243
3   Тодор Евстатиев
1948 – 1962
240
4   Евлоги Банчев
1968 – 1980
231
5   Славе Малинов
1967 – 1980
225
6   Веселин Евгениев 1969 – 1977; 1979 – 1985
216
7   Богомил Пушев
1950 – 1962
223
8   Олег Павлов
1952 – 1964
213
9   Иван Данчев
1950 – 1960
184
10   Петър Лозанов
1948 – 1960
182
Име Период Голове
1   Павел Владимиров 1951 – 1956; 1958 – 1969
100
2   Георги Йорданов
1964 – 1980
69
3   Иван Данчев
1950 – 1960
56
4   Олег Павлов
1952 – 1964
51
5   Верчо Митов
1983 – 1992
37
6   Ангел Славов
1971 – 1985
35
7   Живко Карадалиев 1952 – 1956; 1959 – 1963
32
8   Рангел Божилов
1962 – 1972
27
9   Васил Романов 1957 – 1960; 1967 – 1968
25
10   Георги Георгиев
1997 – 1999
20
  Антон Евтимов 1991 – 1998; 1999 – 2001
20

В „Б“ групаРедактиране

Име Период Мачове
1   Румен Андонов
1980 – 1994
194
2   Валентин Боянов
1977 – 1986
189
3   Георги Йорданов
1964 – 1980
181
4   Ангел Славов
1971 – 1985
166
5   Георги Ганев
1976 – 1983
153
6   Богомил Савов
1980 – 1989
149
7   Златан Аврамов
1950 – 1962
139
8   Веселин Евгениев 1969 – 1977; 1979 – 1985
138
9   Славе Малинов
1967 – 1980
137
10   Верчо Митов
1983 – 1992
134
Име Период Голове
1   Георги Йорданов
1964 – 1980
83
2   Ангел Славов
1971 – 1985
75
3   Верчо Митов
1983 – 1992
63
4   Марио Вълков 1976 – 1978; 1985 – 1994
58
5   Павел Владимиров 1951 – 1956; 1958 – 1969
44
6   Емил Серафимов
1980 – 1989
41
7   Христо Христов
1969 – 1972
33
8   Антон Евтимов 1991 – 1998; 1999 – 2001
31
9   Златан Аврамов
1963 – 1974
30
10   Валентин Боянов
1977 – 1986
26

Треньори на клубаРедактиране

Име От До
  Стефан Чумпалов януари 1949 декември 1950
  Боян Младенов януари 1951 декември 1953
  Димитър Мутафчиев януари 1954 май 1954
  Никола Димитров май 1954 юли 1954
  Стефан Чумпалов юли 1954 декември 1956
  Евгени Петров януари 1957 юни 1959
  Стефан Чумпалов юни 1959 юни 1960
  Боян Младенов юни 1960 юни 1962
  Александър Попов юни 1962 юни 1963
  Стефан Чумпалов юни 1963 януари 1964
  Богомил Пушев януари 1964 юни 1965
  Стоян Петров юни 1965 юни 1967
  Румен Начев юни 1967 юни 1969
  Евгени Петров юни 1969 ноември 1969
  Лозан Коцев декември 1969 януари 1970
  Евгени Петров януари 1970 юни 1970
  Живко Карадалиев юни 1970 юни 1971
  Павел Владимиров юни 1971 юни 1974
  Богомил Пушев юни 1974 март 1975
  Христо Андонов март 1975 юни 1975
  Гаврил Стоянов юни 1975 декември 1975
  Георги Златков януари 1976 юни 1976
  Георги Берков юли 1976 ноември 1976
  Павел Владимиров януари 1977 септември 1977
  Димитър Контев септември 1977 юни 1980
  Васил Романов юни 1980 юни 1981
  Стоян Петров юни 1981 ноември 1982
  Румен Начев януари 1983 септември 1983
  Живко Карадалиев септември 1983 юни 1985
  Димитър Контев юни 1985 юни 1986
  Евлоги Банчев юни 1986 септември 1988
  Богомил Пушев септември 1988 юни 1989
  Евлоги Банчев юни 1989 октомври 1991
  Веселин Евгениев октомври 1991 април 1992
  Симеон Шадов април 1992 юни 1992
  Симеон Хаджиев юни 1992 октомври 1992
  Димитър Димитров октомври 1992 април 1993
  Симеон Шадов април 1993 януари 1994
Име От До
  Димитър Димитров февруари 1994 юни 1994
  Венцислав Арсов юни 1994 август 1995
  Димитър Димитров август 1995 декември 1995
  Евлоги Банчев януари 1996 юни 1996
  Янко Динков юни 1996 юни 1997
  Пламен Марков юни 1997 ноември 1997
  Михаил Мадански ноември 1997 юни 1998
  Венцислав Арсов юни 1998 септември 1998
  Янко Динков октомври 1998 декември 1999
  Юрий Васев януари 2000 март 2000
  Евлоги Банчев март 2000 октомври 2000
  Венцислав Арсов ноември 2000 май 2001
  Валентин Лазаров юни 2001 септември 2001
  Георги Димитров септември 2001 ноември 2001
  Венцислав Арсов ноември 2001 юни 2002
  Валентин Лазаров юни 2002 май 2004
  Юрий Васев май 2004 май 2005
  Анатоли Бичовски юни 2005 август 2005
  Пламен Николов август 2005 април 2006
  Ангел Рангелов април 2006 май 2006
  Войн Войнов юни 2006 октомври 2006
  Емил Серафимов октомври 2006 декември 2006
  Атанас Джамбазки януари 2007 юни 2007
  Димитър Алексиев юни 2007 април 2009
  Антон Велков април 2009 септември 2010
  Стойчо Стоев септември 2010 септември 2012
  Николай Тодоров септември 2012 юни 2013
  Юрий Васев юни 2013 май 2014
  Валери Дамянов юни 2014 декември 2014
  Христо Янев януари 2015 юни 2015
  Петър Анестиев юни 2015 декември 2015
  Йордан Самоковлийски януари 2016 май 2016
  Петър Анестиев май 2016 април 2017
  Данаил Бачков април 2017 ноември 2017
  Николай Тодоров януари 2018 септември 2018
  Георги Станков септември 2018 ноември 2018
  Юрий Васев декември 2018 октомври 2020
  Христо Янев октомври 2020

ИзточнициРедактиране

  1. За информация в страницата е ползвана книгата „100 години футбол в Перник“, 2019 г., Стефан Сергиев
  2. 100 години история Миньор – Перник zapernik.com 17 април 2019 г.
  3. Идеалните 11 на Миньор Перник temasport.com 24 юли 2019 г.
  4. Актьори от „Любимец 13“ се резилят с 0:10 в Перник temasport.com 15 октомври 2015 г.
  5. Финалът за купата през 1958 г. plovdivskinovini.com 15 май 2014 г.
  6. 5 велики победи на Миньор срещу Левски temasport.com 5 март 2010 г.
  7. Миньор (Перник) в „А“ група! topsport.bg 25 май 2008 г.
  8. Изхвърлиха Миньор от „Б“ група blitz.bg 3 август 2013 г.

Външни препраткиРедактиране