Богатско
Богатско (понякога Богацко, на гръцки: Βογατσικό, Вогацико, катаревуса: Βογατσικόν, Вогацикон, старо Μπογκάτσκο, Богацко, Μπογατσικό, Богацико) е село в югозападната част на Егейска Македония, Гърция, дем Хрупища, област Западна Македония. Наброява 793 жители (2001).
|
Богатско Βογατσικό |
|
|---|---|
 Изглед към Богатско |
|
  Богатско  Богатско |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Хрупища |
| Географска област | Населица |
| Надм. височина | 986 m |
| Население | 793 души (2001) |
| Пощенски код | 520 53 |
| Телефонен код | 24670 – 95 |
| Богатско в Общомедия | |
ГеографияРедактиране
Богатско е разположено в областта Населица в западните склонове на планината Мурик, на левия бряг на река Бистрица (Алиакмон) южно от град Костур по главния път за Гревена. В селото е разположен Богатският манастир „Св. св. Константин и Елена“.[1]
ИсторияРедактиране
В Османската империяРедактиране
В XV век в Богачко са отбелязани поименно 180 глави на домакинства.[2] В османските данъчни регистри от средата на XV век Богавецко е споменато с 30 глави на семейства и двама неженени: Йорг, Димо, Папа Янос, Йорг, Никола, Тодор, Никола, Томо, Йорг, Арматуш, Томо, Манол, Срвит, Зимпор, Михал, Стефан, Тома, Никола, Димо, Гьорче, Коста, Коста, Тома, Мано, Койо, Гон, Флорс, Бойо, Дочо, Йорг, Койо и Манол, и две вдовици Йелена и Кала. Общият приход за империята от селото е 1877 акчета.[3] Гробищната църква „Свети Безсребреници“ е от XVIII век.[4] Едната от двете енорийски църкви - „Свети Йоан Златоуст“ е построена в 1760 година, но е изгорена от валахади от околните села в 1912 година. В 2016 година храмът е възстановен.[5] Енорийската църква на селото е „Свети Апостоли“, разположена до „Свети Безсребреници“. Най-старата църква е „Свети Николай“ - вероятно от средата на XVIII век.[6]
В края на XIX век Богатско е паланка в Хрупищка нахия на Костурска каза и е първото гръцко селище южно от българо-гръцка етническа граница. От Богатско е революционерът и участник в Гръцкото въстание Маркос Драгумис, основател на големия гръцки род Драгумис. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че във Вогачикон (Vogatchikon), Сисанийска епархия, живеят 4800 гърци.[7]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Богацко (Богатско) има 1750 жители гърци.[8] Според Кънчов към 1900 година в околията на Богатско все още продължава погърчването на местното българско население и в част от селата старото население е все още двуезично. Гръцкият език на жителите на Богатско е премесен с много български думи.[9]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Богатско има 2250 гърци и в селото работи гръцко училище.[10]
Гръцки статистики от 1905 година показват Богатско като градец с 2500 жители гърци.[11]
В „Етнография на Македония“, издадена в 1924 година, Густав Вайганд описва Богатсико като напълно гърцизирано село на българо-гръцката езикова граница:
| „ | Котловината на Кастория е българска, но самата Кастория както и Маврово са гръцки, респективно гърцизирани, в Хрупища гръцката партия е наистина много силна, но не може да става дума за гърцизиране. Гощерац е почти, Богатсико - напълно гърцизирано. Езиковата граница върви от Гощерац към моста на Смикси, на север лежащото Пишак е още българско, а обратно Витсани и Бубуща са гръцки. Долината на идващия от Грамости поток, на Белица, е българска до Хамотско, следващото Линотопи е албанско, а следващото Грамости - аромънско.[12] | “ |
В ГърцияРедактиране
През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1928 година с Богатско има 13 гърци бежанци от Турция. От 1997 година Богатско е център на дем Йон Драгумис (Δήμος Ίωνος Δραγούμη), който от 1 януари 2011 година по закона Каликратис е слят с дем Хрупища (тогава Орестида).[13]
- Преброявания
- 1913 – 2693 жители
- 1920 – 1701 жители
- 1928 – 1608 жители
- 1940 – 1509 жители
- 1951 – 1842 жители
- 1961 – 1128 жители
- 1971 – 855 жители
- 1981 – 998 жители
- 1991 – 961 жители
ЛичностиРедактиране
- Родени в Богатско
Андреас Каридис (Ανδρέας Καρύδης), гръцки андартски деец, агент от III ред[14]- Атанасиос Русопулос (1823 – 1898), гръцки учен
- Атанасиос Симотас (Цяцос) (Αθανάσιος Σιμώτας, Τσιάτσος), гръцки андартски деец, четник[14]
- Атанасиос Ставридис (Αθανάσιος Σταυρίδης), гръцки андартски деец, агент от II ред[14]
- Атанасиос Ятру (Αθανάσιος Ιατρού), гръцки андартски деец (може би от Полигирос), учител, агент от I ред, заедно с Димитриос Пападимос глава на комитета в Богатско[14]
- Василиос Влахос (Вльорас) (Βασίλειος Βλάχος Βλιώρας), гръцки андартски деец, четник на Константинос Дуграс от 1905 до 1908 година (не е в четата от април 1906 до февруари 1907 г.), участва в сражението с Кочо Цонков (1906), в битката при Раково (юли 1906), в битката при Олища[15]
- Йоанис Вадраханис (Ιωάννης Βαδραχάνης), гръцки андартски деец от I ред[16]
- Георгиос Каридис (1820 – 1901), гръцки инженер
- Дамянос Гарцалис (Δαμιανός Γκαρτσαλής), гръцки андартски деец, четник на Лазар Апостолов[14]
- Димитриос Делиянис (Δημήτριος Δεληγιάννης), гръцки андартски деец, агент от III ред в Дойран, арестуван при опит да спаси ранен четник[14]
- Димитриос Коромилис (Δημήτριος Κορομήλης), гръцки андартски деец, четник[14]
- поп Димитриос Иконому (1855 – 1926), гръцки андартски деец, свещеник, информатор и куриер на Георгиос Цондос[14]
- Димитриос Икономос (Пападимос) (Δημήτριος Οικονόμος), гръцки андартски деец, председател на комитета в Богатско[14]
- Димитриос Циципатис (Клютас) (Δημήτριος Τσιτσιπάτης, Κλειούτας), гръцки андартски деец, четник, удавя се в Бистрица в 1906 година[17]
- Зисис Дзикалагяс (1960 -), гръцки политик, депутат от Нова демокрация
- Йоанис Аргиропулос (1852 – 1920), гръцки обществен деец и революционер
- Георгиос Капахцис (1934 – 2015), гръцки политик
- Атанасиос Такандзас (Каранасос) (Αθανάσιος Τακαντζάς, Καρανάσος), гръцки андартски деец, агент от II ред, член на Национална отбрана на Драгумис, член на комитета в Богатско от 1903 до 1909 г.[18]
- Константинос Вадраханис (Κωνσταντίνος Βαδραχάνης), гръцки андартски деец от II ред, член на революционния комитет в Богатско, Вадраханис подпомага четите идващи от Гърция, с подкупи извлича информация от властите, за кратко арестуван[16]
- Константинос Вракас (Κωνσταντίνος Βράκας), гръцки андартски деец от III ред, четник на Евтимиос Каудис и Павлос Мелас[14]
- Константинос Дограс, гръцки революционер
- Константинос Цотрас (Κωνσταντίνος Τσότρας), гръцки андартски деец, агент от III ред[17]
- Космас Сидерис (Κοσμάς Σιδέρης), гръцки андартски деец, агент от III ред[14]
- Маркос Драгумис (1770 -1854), гръцки революционер
- Николаос Вадраханис (Νικόλαος Βαδραχάνης), гръцки андартски деец от III ред, член на революционния комитет в Богатско, куриер между гръцките чети и гръцкото консулство в Битоля в ключови момента като след Загоричанското клане и след битката на Мурик, през февруари 1905 година участва в избиването на 12 члена на ВМОРО в Кондороби[16]
- Отон Русопулос (1856 – 1922), гръцки химик
- Панаотис Фереос (Παναγιώτης Φερραίος), гръцки андартски деец, до септември 1905 година е четник на Константинос Дуграс, после заминава за Гърция, където е убит[17]
- Панделис Кандилас, гръцки революционер
- Парменион Дзифрас (1949 -), виден гръцки юрист, член на Върховния съд
- Ралис Плюфас (около 1800 – ?), гръцки архитект
- Сотириос Висвикис, гръцки революционер
- Томас Зисис (Захос) (Θωμάς Ζήσης, Ζάχος), гръцки андартски деец, агент от I ред[14]
- Христос Микас (Χρήστος Μίκας), гръцки андартски деец, агент от II ред[14]
- По произход от Богатско
- Йон Драгумис (1878 -1920), гръцки политик
- Маркос Драгумис (1840 -1909), гръцки юрист и дипломат
- Николаос Драгумис (1809 -1879), гръцки революционер
- Стефанос Драгумис (1842 -1923), гръцки политик
ЛитератураРедактиране
- Τζίφρας, Παρμενίων Ν., "Σύντομη ιστορία του Βογατσικού (Ν.Καστοριάς-Δ.Μακεδονίας)", Αθήνα 1992
Външни препраткиРедактиране
- ((el)) Δήμος Άργους Ορεστικού. // Δήμος Άργους Ορεστικού. Посетен на 16 май 2016.
БележкиРедактиране
- ↑ Ιερά Μονή των Αγίων Κωνσταντίνου και Ελένης στο Βογατσικό Καστοριάς. // About Kastoria, 18 май 2016. Посетен на 11 септември 2018.
- ↑ Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
- ↑ Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 117
- ↑ Ο ναός των Αγίων Αναργύρων στο Βογατσικό. // Φως της Καστοριάς, 4 август 2018. Посетен на 10 септември 2018.
- ↑ Ο νεόδμητος και περικαλλής ναός του αγίου Ιωάννου Χρυσοστόμου στο Βογατσικό Καστοριάς (έτ. 2016).. // Φως της Καστοριάς, 24 август 2018. Посетен на 10 септември 2018.
- ↑ Ο ναός του Αγίου Νικολάου {18ος αι.;} στο Βογατσικό Καστοριάς. // Φως της Καστοριάς, 4 Δεκεμβρίου 2019. Посетен на 6 декември 2019 г.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 53.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 267.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 78-79.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 182-183.
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Vogatsiko.
- ↑ Вайганд, Густав. Етнография на Македония, т. 1, София, 1992, стр. 465-466.
- ↑ Ν. 3852/10
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 73. (на гръцки)
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 73 - 74. (на гръцки)
- ↑ а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 73. (на гръцки)
- ↑ а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 75. (на гръцки)
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 74 - 74. (на гръцки)