Отваря главното меню

Богатско

селище в Гърция

Богатско (понякога Богацко, на гръцки: Βογατσικό, Вогацико, катаревуса: Βογατσικόν, Вогацикон, старо Μπογκάτσκο, Богацко, Μπογατσικό, Богацико) е село в югозападната част на Егейска Македония, Гърция, дем Хрупища, област Западна Македония. Наброява 793 жители (2001).

Богатско
Βογατσικό
Изглед към Богатско
Изглед към Богатско
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Хрупища
Географска област Населица
Надм. височина 986 m
Население 793 души (2001)
Пощенски код 520 53
Телефонен код 24670 – 95
Богатско в Общомедия
Фреска на Свети Трифон от XVIII век в Богатско

ГеографияРедактиране

Богатско е разположено в областта Населица в западните склонове на планината Мурик, на левия бряг на река Бистрица (Алиакмон) южно от град Костур по главния път за Гревена. В селото е разположен Богатският манастир „Св. Св. Константин и Елена“.[1]

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В XV век в Богачко са отбелязани поименно 180 глави на домакинства.[2] В османските данъчни регистри от средата на XV век Богавецко е споменато с 30 глави на семейства и двама неженени: Йорг, Димо, Папа Янос, Йорг, Никола, Тодор, Никола, Томо, Йорг, Арматуш, Томо, Манол, Срвит, Зимпор, Михал, Стефан, Тома, Никола, Димо, Гьорче, Коста, Коста, Тома, Мано, Койо, Гон, Флорс, Бойо, Дочо, Йорг, Койо и Манол, и две вдовици Йелена и Кала. Общият приход за империята от селото е 1877 акчета.[3] Гробищната църква „Свети Безсребреници“ е от XVIII век.[4] Едната от двете енорийски църкви - „Свети Йоан Златоуст“ е построена в 1760 година, но е изгорена от валахади от околните села в 1912 година. В 2016 година храмът е възстановен.[5] Енорийската църква на селото е „Свети Апостоли“, разположена до „Свети Безсребреници“.

В края на XIX век Богатско е паланка в Хрупищка нахия на Костурска каза и е първото гръцко селище южно от българо-гръцка етническа граница. От Богатско е революционерът и участник в Гръцкото въстание Маркос Драгумис, основател на големия гръцки род Драгумис. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че във Вогачикон (Vogatchikon), Сисанийска епархия, живеят 4800 гърци.[6]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Богацко (Богатско) има 1750 жители гърци.[7] Според Кънчов към 1900 година в околията на Богатско все още продължава погърчването на местното българско население и в част от селата старото население е все още двуезично. Гръцкият език на жителите на Богатско е премесен с много български думи.[8]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Богатско има 2250 гърци и в селото работи гръцко училище.[9]

Гръцки статистики от 1905 година показват Богатско като градец с 2500 жители гърци.[10]

В „Етнография на Македония“, издадена в 1924 година, Густав Вайганд описва Богатсико като напълно гърцизирано село на българо-гръцката езикова граница:

Котловината на Кастория е българска, но самата Кастория както и Маврово са гръцки, респективно гърцизирани, в Хрупища гръцката партия е наистина много силна, но не може да става дума за гърцизиране. Гощерац е почти, Богатсико - напълно гърцизирано. Езиковата граница върви от Гощерац към моста на Смикси, на север лежащото Пишак е още българско, а обратно Витсани и Бубуща са гръцки. Долината на идващия от Грамости поток, на Белица, е българска до Хамотско, следващото Линотопи е албанско, а следващото Грамости - аромънско.[11]

В ГърцияРедактиране

През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1928 година с Богатско има 13 гърци бежанци от Турция. От 1997 година Богатско е център на дем Йон Драгумис (Δήμος Ίωνος Δραγούμη), който от 1 януари 2011 година по закона Каликратис е слят с дем Хрупища (тогава Орестида).[12]

Преброявания
  • 1913 – 2693 жители
  • 1920 – 1701 жители
  • 1928 – 1608 жители
  • 1940 – 1509 жители
  • 1951 – 1842 жители
  • 1961 – 1128 жители
  • 1971 – 855 жители
  • 1981 – 998 жители
  • 1991 – 961 жители

ЛичностиРедактиране

 
Атанасиос Русопулос
 
Димитриос Делиянис
 
Поп Димитриос Иконому
Родени в Богатско
  •   Андреас Каридис (Ανδρέας Καρύδης), гръцки андартски деец, агент от III ред[13]
  •   Атанасиос Русопулос (1823 – 1898), гръцки учен
  •   Атанасиос Симотас (Цяцос) (Αθανάσιος Σιμώτας, Τσιάτσος), гръцки андартски деец, четник[13]
  •   Атанасиос Ставридис (Αθανάσιος Σταυρίδης), гръцки андартски деец, агент от II ред[13]
  •   Атанасиос Ятру (Αθανάσιος Ιατρού), гръцки андартски деец (може би от Полигирос), учител, агент от I ред, заедно с Димитриос Пападимос глава на комитета в Богатско[13]
  •   Василиос Влахос (Вльорас) (Βασίλειος Βλάχος Βλιώρας), гръцки андартски деец, четник на Константинос Дуграс от 1905 до 1908 година (не е в четата от април 1906 до февруари 1907 г.), участва в сражението с Кочо Цонков (1906), в битката при Раково (юли 1906), в битката при Олища[14]
  •   Георгиос Каридис (1820 – 1901), гръцки инженер
  •   Дамянос Гарцалис (Δαμιανός Γκαρτσαλής), гръцки андартски деец, четник на Лазар Апостолов[13]
  •   Димитриос Делиянис (Δημήτριος Δεληγιάννης), гръцки андартски деец, агент от III ред в Дойран, арестуван при опит да спаси ранен четник[13]
  •   Димитриос Коромилис (Δημήτριος Κορομήλης), гръцки андартски деец, четник[13]
  •   поп Димитриос Иконому (1855 – 1926), гръцки андартски деец, свещеник, информатор и куриер на Георгиос Цондос[13]
  •   Димитриос Икономос (Пападимос) (Δημήτριος Οικονόμος), гръцки андартски деец, председател на комитета в Богатско[13]
  •   Димитриос Циципатис (Клютас) (Δημήτριος Τσιτσιπάτης, Κλειούτας), гръцки андартски деец, четник, удавя се в Бистрица в 1906 година[15]
  •   Зисис Дзикалагяс (1960 -), гръцки политик, депутат от Нова демокрация
  •   Йоанис Аргиропулос (1852 – 1920), гръцки обществен деец и революционер
  •   Йоанис Вадраханис (Ιωάννης Βαδραχάνης), гръцки андартски деец от I ред[16]
  •   Атанасиос Такандзас (Каранасос) (Αθανάσιος Τακαντζάς, Καρανάσος), гръцки андартски деец, агент от II ред, член на Национална отбрана на Драгумис, член на комитета в Богатско от 1903 до 1909 г.[17]
  •   Константинос Вадраханис (Κωνσταντίνος Βαδραχάνης), гръцки андартски деец от II ред, член на революционния комитет в Богатско, Вадраханис подпомага четите идващи от Гърция, с подкупи извлича информация от властите, за кратко арестуван[16]
  •   Константинос Вракас (Κωνσταντίνος Βράκας), гръцки андартски деец от III ред, четник на Евтимиос Каудис и Павлос Мелас[13]
  •   Константинос Дограс, гръцки революционер
  •   Константинос Цотрас (Κωνσταντίνος Τσότρας), гръцки андартски деец, агент от III ред[15]
  •   Космас Сидерис (Κοσμάς Σιδέρης), гръцки андартски деец, агент от III ред[13]
  •   Маркос Драгумис (1770 -1854), гръцки революционер
  •   Николаос Вадраханис (Νικόλαος Βαδραχάνης), гръцки андартски деец от III ред, член на революционния комитет в Богатско, куриер между гръцките чети и гръцкото консулство в Битоля в ключови момента като след Загоричанското клане и след битката на Мурик, през февруари 1905 година участва в избиването на 12 члена на ВМОРО в Кондороби[16]
  •   Отон Русопулос (1856 – 1922), гръцки химик
  •   Панаотис Фереос (Παναγιώτης Φερραίος), гръцки андартски деец, до септември 1905 година е четник на Константинос Дуграс, после заминава за Гърция, където е убит[15]
  •   Панделис Кандилас, гръцки революционер
  •   Парменион Дзифрас (1949 -), виден гръцки юрист, член на Върховния съд
  •   Ралис Плюфас (около 1800 – ?), гръцки архитект
  •   Сотириос Висвикис, гръцки революционер
  •   Томас Зисис (Захос) (Θωμάς Ζήσης, Ζάχος), гръцки андартски деец, агент от I ред[13]
  •   Христос Микас (Χρήστος Μίκας), гръцки андартски деец, агент от II ред[13]
По произход от Богатско

ЛитератураРедактиране

  • Τζίφρας, Παρμενίων Ν., "Σύντομη ιστορία του Βογατσικού (Ν.Καστοριάς-Δ.Μακεδονίας)", Αθήνα 1992

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Ιερά Μονή των Αγίων Κωνσταντίνου και Ελένης στο Βογατσικό Καστοριάς. // About Kastoria, 18 май 2016. Посетен на 11 септември 2018.
  2. Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
  3. Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 117
  4. Ο ναός των Αγίων Αναργύρων στο Βογατσικό. // Φως της Καστοριάς, 4 август 2018. Посетен на 10 септември 2018.
  5. Ο νεόδμητος και περικαλλής ναός του αγίου Ιωάννου Χρυσοστόμου στο Βογατσικό Καστοριάς (έτ. 2016).. // Φως της Καστοριάς, 24 август 2018. Посетен на 10 септември 2018.
  6. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 53.
  7. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 267.
  8. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 78-79.
  9. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 182-183.
  10. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Vogatsiko.
  11. Вайганд, Густав. Етнография на Македония, т. 1, София, 1992, стр. 465-466.
  12. Ν. 3852/10
  13. а б в г д е ж з и к л м н Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 73. (на гръцки)
  14. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 73 - 74. (на гръцки)
  15. а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 75. (на гръцки)
  16. а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 73. (на гръцки)
  17. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 74 - 74. (на гръцки)