Уикипедия

Богатско

селище в Гърция

Богатско (понякога Богацко, на гръцки: Βογατσικό, Вогацико, катаревуса: Βογατσικόν, Вогацикон, старо Μπογκάτσκο, Богацко, Μπογατσικό, Богацико) е село в югозападната част на Егейска Македония, Гърция, дем Хрупища, област Западна Македония. Наброява 793 жители (2001).

Богатско
Βογατσικό
Изглед към Богатско
Изглед към Богатско
Гърция
40.4136° с. ш. 21.3789° и. д.
Богатско
Западна Македония
40.4136° с. ш. 21.3789° и. д.
Богатско
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Хрупища
Географска област Населица
Надм. височина 986 m
Население 793 души (2001)
Пощенски код 520 53
Телефонен код 24670 – 95
Богатско в Общомедия
Фреска на Свети Трифон от XVIII век в Богатско

ГеографияРедактиране

Богатско е разположено в областта Населица в западните склонове на планината Мурик, на левия бряг на река Бистрица (Алиакмон) южно от град Костур по главния път за Гревена. В селото е разположен Богатският манастир „Св. св. Константин и Елена“.[1]

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В XV век в Богачко са отбелязани поименно 180 глави на домакинства.[2] В османските данъчни регистри от средата на XV век Богавецко е споменато с 30 глави на семейства и двама неженени: Йорг, Димо, Папа Янос, Йорг, Никола, Тодор, Никола, Томо, Йорг, Арматуш, Томо, Манол, Срвит, Зимпор, Михал, Стефан, Тома, Никола, Димо, Гьорче, Коста, Коста, Тома, Мано, Койо, Гон, Флорс, Бойо, Дочо, Йорг, Койо и Манол, и две вдовици Йелена и Кала. Общият приход за империята от селото е 1877 акчета.[3] Гробищната църква „Свети Безсребреници“ е от XVIII век.[4] Едната от двете енорийски църкви - „Свети Йоан Златоуст“ е построена в 1760 година, но е изгорена от валахади от околните села в 1912 година. В 2016 година храмът е възстановен.[5] Енорийската църква на селото е „Свети Апостоли“, разположена до „Свети Безсребреници“. Най-старата църква е „Свети Николай“ - вероятно от средата на XVIII век.[6]

В края на XIX век Богатско е паланка в Хрупищка нахия на Костурска каза и е първото гръцко селище южно от българо-гръцка етническа граница. От Богатско е революционерът и участник в Гръцкото въстание Маркос Драгумис, основател на големия гръцки род Драгумис. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че във Вогачикон (Vogatchikon), Сисанийска епархия, живеят 4800 гърци.[7]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Богацко (Богатско) има 1750 жители гърци.[8] Според Кънчов към 1900 година в околията на Богатско все още продължава погърчването на местното българско население и в част от селата старото население е все още двуезично. Гръцкият език на жителите на Богатско е премесен с много български думи.[9]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Богатско има 2250 гърци и в селото работи гръцко училище.[10]

Гръцки статистики от 1905 година показват Богатско като градец с 2500 жители гърци.[11]

В „Етнография на Македония“, издадена в 1924 година, Густав Вайганд описва Богатсико като напълно гърцизирано село на българо-гръцката езикова граница:

„ Котловината на Кастория е българска, но самата Кастория както и Маврово са гръцки, респективно гърцизирани, в Хрупища гръцката партия е наистина много силна, но не може да става дума за гърцизиране. Гощерац е почти, Богатсико - напълно гърцизирано. Езиковата граница върви от Гощерац към моста на Смикси, на север лежащото Пишак е още българско, а обратно Витсани и Бубуща са гръцки. Долината на идващия от Грамости поток, на Белица, е българска до Хамотско, следващото Линотопи е албанско, а следващото Грамости - аромънско.[12] “

В ГърцияРедактиране

 
Страница от българо-гръцкия речник „Начало на думи у българите“ („Ἀρχὴ ἐν βουλγαρίοις ριμάτον εἰς κῑνῆ γλότα ἐρχομένη”) от 16 век. Vat. Archivio San Pietro C 152, л. 134v

През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1928 година с Богатско има 13 гърци бежанци от Турция. От 1997 година Богатско е център на дем Йон Драгумис (Δήμος Ίωνος Δραγούμη), който от 1 януари 2011 година по закона Каликратис е слят с дем Хрупища (тогава Орестида).[13]

Преброявания
  • 1913 – 2693 жители
  • 1920 – 1701 жители
  • 1928 – 1608 жители
  • 1940 – 1509 жители
  • 1951 – 1842 жители
  • 1961 – 1128 жители
  • 1971 – 855 жители
  • 1981 – 998 жители
  • 1991 – 961 жители

ЛичностиРедактиране

 
Атанасиос Русопулос
 
Димитриос Делиянис
 
Поп Димитриос Иконому
Родени в Богатско
  •   Андреас Каридис (Ανδρέας Καρύδης), гръцки андартски деец, агент от III ред[14]
  •   Атанасиос Русопулос (1823 – 1898), гръцки учен
  •   Атанасиос Симотас (Цяцос) (Αθανάσιος Σιμώτας, Τσιάτσος), гръцки андартски деец, четник[14]
  •   Атанасиос Ставридис (Αθανάσιος Σταυρίδης), гръцки андартски деец, агент от II ред[14]
  •   Атанасиос Ятру (Αθανάσιος Ιατρού), гръцки андартски деец (може би от Полигирос), учител, агент от I ред, заедно с Димитриос Пападимос глава на комитета в Богатско[14]
  •   Василиос Влахос (Вльорас) (Βασίλειος Βλάχος Βλιώρας), гръцки андартски деец, четник на Константинос Дуграс от 1905 до 1908 година (не е в четата от април 1906 до февруари 1907 г.), участва в сражението с Кочо Цонков (1906), в битката при Раково (юли 1906), в битката при Олища[15]
  •   Йоанис Вадраханис (Ιωάννης Βαδραχάνης), гръцки андартски деец от I ред[16]
  •   Георгиос Каридис (1820 – 1901), гръцки инженер
  •   Дамянос Гарцалис (Δαμιανός Γκαρτσαλής), гръцки андартски деец, четник на Лазар Апостолов[14]
  •   Димитриос Делиянис (Δημήτριος Δεληγιάννης), гръцки андартски деец, агент от III ред в Дойран, арестуван при опит да спаси ранен четник[14]
  •   Димитриос Коромилис (Δημήτριος Κορομήλης), гръцки андартски деец, четник[14]
  •   поп Димитриос Иконому (1855 – 1926), гръцки андартски деец, свещеник, информатор и куриер на Георгиос Цондос[14]
  •   Димитриос Икономос (Пападимос) (Δημήτριος Οικονόμος), гръцки андартски деец, председател на комитета в Богатско[14]
  •   Димитриос Циципатис (Клютас) (Δημήτριος Τσιτσιπάτης, Κλειούτας), гръцки андартски деец, четник, удавя се в Бистрица в 1906 година[17]
  •   Зисис Дзикалагяс (1960 -), гръцки политик, депутат от Нова демокрация
  •   Йоанис Аргиропулос (1852 – 1920), гръцки обществен деец и революционер
  •   Георгиос Капахцис (1934 – 2015), гръцки политик
  •   Атанасиос Такандзас (Каранасос) (Αθανάσιος Τακαντζάς, Καρανάσος), гръцки андартски деец, агент от II ред, член на Национална отбрана на Драгумис, член на комитета в Богатско от 1903 до 1909 г.[18]
  •   Константинос Вадраханис (Κωνσταντίνος Βαδραχάνης), гръцки андартски деец от II ред, член на революционния комитет в Богатско, Вадраханис подпомага четите идващи от Гърция, с подкупи извлича информация от властите, за кратко арестуван[16]
  •   Константинос Вракас (Κωνσταντίνος Βράκας), гръцки андартски деец от III ред, четник на Евтимиос Каудис и Павлос Мелас[14]
  •   Константинос Дограс, гръцки революционер
  •   Константинос Цотрас (Κωνσταντίνος Τσότρας), гръцки андартски деец, агент от III ред[17]
  •   Космас Сидерис (Κοσμάς Σιδέρης), гръцки андартски деец, агент от III ред[14]
  •   Маркос Драгумис (1770 -1854), гръцки революционер
  •   Николаос Вадраханис (Νικόλαος Βαδραχάνης), гръцки андартски деец от III ред, член на революционния комитет в Богатско, куриер между гръцките чети и гръцкото консулство в Битоля в ключови момента като след Загоричанското клане и след битката на Мурик, през февруари 1905 година участва в избиването на 12 члена на ВМОРО в Кондороби[16]
  •   Отон Русопулос (1856 – 1922), гръцки химик
  •   Панаотис Фереос (Παναγιώτης Φερραίος), гръцки андартски деец, до септември 1905 година е четник на Константинос Дуграс, после заминава за Гърция, където е убит[17]
  •   Панделис Кандилас, гръцки революционер
  •   Парменион Дзифрас (1949 -), виден гръцки юрист, член на Върховния съд
  •   Ралис Плюфас (около 1800 – ?), гръцки архитект
  •   Сотириос Висвикис, гръцки революционер
  •   Томас Зисис (Захос) (Θωμάς Ζήσης, Ζάχος), гръцки андартски деец, агент от I ред[14]
  •   Христос Микас (Χρήστος Μίκας), гръцки андартски деец, агент от II ред[14]
По произход от Богатско

ЛитератураРедактиране

  • Τζίφρας, Παρμενίων Ν., "Σύντομη ιστορία του Βογατσικού (Ν.Καστοριάς-Δ.Μακεδονίας)", Αθήνα 1992

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. ↑ Ιερά Μονή των Αγίων Κωνσταντίνου και Ελένης στο Βογατσικό Καστοριάς. // About Kastoria, 18 май 2016. Посетен на 11 септември 2018.
  2. ↑ Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
  3. ↑ Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 117
  4. ↑ Ο ναός των Αγίων Αναργύρων στο Βογατσικό. // Φως της Καστοριάς, 4 август 2018. Посетен на 10 септември 2018.
  5. ↑ Ο νεόδμητος και περικαλλής ναός του αγίου Ιωάννου Χρυσοστόμου στο Βογατσικό Καστοριάς (έτ. 2016).. // Φως της Καστοριάς, 24 август 2018. Посетен на 10 септември 2018.
  6. ↑ Ο ναός του Αγίου Νικολάου {18ος αι.;} στο Βογατσικό Καστοριάς. // Φως της Καστοριάς, 4 Δεκεμβρίου 2019. Посетен на 6 декември 2019 г.
  7. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 53.
  8. ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 267.
  9. ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 78-79.
  10. ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 182-183.
  11. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Vogatsiko.
  12. ↑ Вайганд, Густав. Етнография на Македония, т. 1, София, 1992, стр. 465-466.
  13. ↑ Ν. 3852/10
  14. ↑ а б в г д е ж з и к л м н Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 73. (на гръцки)
  15. ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 73 - 74. (на гръцки)
  16. ↑ а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 73. (на гръцки)
  17. ↑ а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 75. (на гръцки)
  18. ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 74 - 74. (на гръцки)
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Богатско&oldid=10437791“.