Отваря главното меню

Никола Алексиев (учител)

български общественик
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Никола Алексиев.

Никола Алексиев е български просветен деец и общественик, активист на Македонската организация.

Никола Алексиев
български общественик
Роден
Никола Алексиев
неизв.
Починал
неизв.

Образование Солунска българска католическа гимназия
Семейство
Деца Райко Алексиев

БиографияРедактиране

Никола Алексиев е роден в Солун, Македония.[1] Завършва като стипендиант на френското посолство в Цариград Солунската българска католическа гимназия.[2] От Солун емигрира в Пазарджик, България, където се жени за Стоянка Белопитова от Панагюрище, сестра на революционера Тодор Белопитов, и работи като учител. Участва активно в дейността на Македонската организация. От 15 и 21 юни 1897 година е делегат на Четвъртия,[3] а от 1 до 5 май 1899 година - на Шестия македонски конгрес.[4] Залага в банка половината от учителската си заплата, за да снабдява с оръжие македонските комити, поради което многочленното му семейство от четири сина и две дъщери изпада в немотия. Алексиев е баща на видния български художник Райко Алексиев.[5]

БележкиРедактиране

  1. Гешакова, Мила. Пет въпроса към Алекс Алексиев: Скопие изопачава историята ни и това е агресия към нас. 24 часа. 3 февруари 2013 г. Аз съм потомък на солунски българи, които в същото време са били и патриотични македонци.
  2. Чолаков, Стефан. Хумористичният вестник „Щурец“ и неговият автор Райко Алексиев. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 13.
  3. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 106-107.
  4. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 169.
  5. Алексиев, Райко. Хумористична история на българите. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1993. с. 6.