Никола Бонев (офицер)

български офицер

Никола Богданов Бонев е български офицер (подполковник), участник в Сръбско-турската (1876), Руско-турската (1877 – 1878), Сръбско-българската (1885) и Балканската война (1912 – 1913).

Никола Бонев
български офицер
ЗваниеПодполковник
Години на служба1873 – 1891
1912 – 1913
Служи наНационално знаме на България България
Род войскиПехота
Военно формирование5 дружина
1-ви пехотен полк
Командвания6 пехотен полк
Битки/войниСръбско-българска война
НаградиВижте по-долу
ОбразованиеНационален военен университет
Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
26 август 1929 г. (74 г.)

Биография

редактиране

Никола Бонев е роден на 23 април 1855 г. в с. Плачковци. През 1873 година постъпва в Одеското военно училище, но прекъсва обучението си и се включва в Сръбско-турската война (1876) като доброволец. Участва в боевете при Зайчар, Алексинац – Бабина глава, Гредетин и др. Награден е с медал За храброст.[1]

По време на Руско-турската война (1877 – 1878) е опълченец от 10 опълченска дружина и участва в боевете при връх Малък Бедек. Награден е с орден „Св. Станислав“ III степен. След войната постъпва в Командата на волноопределяющите се, след което продължава образованието си в Софийското военно училище. След завършването служи в Тетевенска №5 пеша дружина.[1]

Сръбско-българска война (1885)

редактиране

По време на Сръбско-българската война (1885) капитан Бонев командва 5 запасна дружина от 1-ви пехотен софийски полк. Сформира Ученическия легион и го изпраща на фронта.[1]

След войната от 1886 г. командва 6 пехотен търновски полк. През 1891 е уволнен от служба. Мобилизиран е за участие в Балканската война (1912 – 1913) през която е комендант на София. По време на военната си кариера служи като Пловдивски военен окръжен началник.

Подполковник Никола Бонев умира на 26 август 1929 година.[2]

Военни звания

редактиране
  • Медал за храброст, Княжество Сърбия (1876)
  • Орден „Св. Станислав“ III степен
  1. а б в Съединението 1885 – енциклопедичен справочник, стр. 21 – 22
  2. Според „Руменин“, умира на 28 август 1928 г.

Източници

редактиране