Никола Бояджиев (офицер)
Никола Стефанов Бояджиев е български офицер, генерал-майор, участник в Балканските войни (1912 – 1913), командир на рота от 20-и пехотен добруджански полк, командир на 2-ри пехотен искърски полк и помощник-комнандир на 5-а пехотна дунавска дивизия (1935).
| Никола Бояджиев | |
| български генерал | |
| Род войски | |
|---|---|
| Командвания | 2-ри пехотен полк |
| Война | Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | неизв.
|
Биография редактиране
Никола Иванов Бояджиев е роден на 11 юни 1889 г. в Русе. През 1910 г. завършва Военното на Негово Величество училище и на 4 септември е произведен в чин подпоручик. Взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) и на 5 август 1913 г. е произведен в чин поручик.[1]
По време Първата световна война (1915 – 1918) поручик Бояджиев служи като командир на рота от 20-и пехотен добруджански полк. „За бойни отличия и заслуги във войната“ е награден с Военен орден „За храброст“, IV степен, 2-ри клас.[2] и Военен орден „За храброст“ IV степен, 2-ви клас [3] На 16 март 1917 г. е произведен в чин капитан.
След войната, на 12 август 1920 г. е произведен в чин майор, а от 26 март 1925 г. е подполковник. През 1929 г. е назначен за началник на Ловешкото военно окръжие, от 1930 г. служи във 2-ри пехотен искърски полк, от 1931 г. е начални-щаб на 4-а пехотна преславска дивизия, на 6 май 1931 г. е произведен в чин полковник. По-късно е назначен за командир на 2-ри пехотен искърски полк, след което от 1934. г. е на служба в Главното интендантство, а от 1935 г. е помощник-комнандир на 5-а пехотна дунавска дивизия. По-късно същата година е уволнен от служба.[1] Достига до звание генерал-майор.[4]
Семейство редактиране
Генерал-майор Никола Бояджиев е женен и има 1 дете.
Военни звания редактиране
- Подпоручик (4 септември 1910)
- Поручик (5 август 1913)
- Капитан (16 март 1917)
- Майор (12 август 1920)
- Подполковник (26 март 1925)
- Полковник (6 май 1931)
- Генерал-майор (неизв.)
Награди редактиране
- Военен орден „За храброст“, IV степен, 2-ри клас (1917)
- Военен орден „За храброст“, IV степен, 1-ви клас (1921)
Бележки редактиране
- ↑ а б Руменин, с. 101
- ↑ 1918 г. зап. № 679/1917 г. по Действащата армия (ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221)
- ↑ зап. № 355/1921 г. по Министерството на войната (ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 95 – 96)
- ↑ Петров, Тодор, Пенкова, Соня. Българските генерали 1878-1946. С достойнство и чест. Т. 1. София, Национален военноисторически музей, 2021.
Източници редактиране
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 101.