За храброст
„За храброст“ е висш български орден, даван в Княжество България, Царство България и Република България.
Орден „За храброст“ | |
„За храброст“ II степен | |
Информация | |
---|---|
Държава | България |
Присъждан от | Президента на България |
Тип | държавен орден |
Избираемост | военнослужещи в българската или чужди армии, само по време на война (до 1946 г.) военни или граждански лица (от 2003 г.) |
Присъждан за | мъжество, героизъм и подвизи на бойното поле (до 1946 г.) проявена храброст и героизъм в полза на българското общество и държава (от 2003 г.) |
Статус | присъждан (с прекъсване от 1946 до 2003 г.) |
Пластинки | Орден за Храброст втора степен пластинка.svg |
Статистика | |
Видове | с мечове и без мечове |
Учредено | 1 януари 1880 г. |
Първо присъждан | 17 април 1880 г. |
Орден „За храброст“ в Общомедия |
Той е вторият по старшинство в Царство България и четвърти по старшинство в Република България. Съществува от 1880 г., с прекъсване от 1946 до 2003 г.
Царство България
редактиранеИстория
редактиранеВоенният орден „За храброст“ е основан на 17 април 1880 г., съгласно Указ №1 от 1 януари 1880 г. по Военното ведомство на княз Александър Батенберг[1][2]. Той е първият български орден, като за модел при създаването му използван орденът „За военна заслуга“, съществувал до 1866 г. във великото херцогство Хесен. Носителите на този орден се наричат кавалери. Важно е да се спомене, че орденът е създаден в нарушение на решенията на Берлинския конгрес, съгласно които България няма правото на висши държавни отличия – символи на национална независимост.
Държавният глава и престолонаследникът по право са кавалери съответно на Военен орден „За храброст“ I степен и Военен орден „За храброст“ IV степен. Поради голямото си уважение към ордена цар Борис III никога не е носил ордена „За храброст“ I степен и Големия кръст, а само получените от него по време на Балканската война (1912 – 1913) орден „За храброст“ III степен, 2 клас, по време на Първата световна война (1915 – 1918) орден „За храброст“ III степен, 1 клас и полагащия му се като престолонаследник орден „За храброст“ IV степен, 2 клас, връчен му през 1894 година.[3]
Първото награждаване с ордена „За храброст“ се състои на 17 април 1880 г., когато са наградени 33-ма участници в Руско-турската война (1877-1878). Само няколко дни по-късно, на 24 април (6 май нов стил) – Гергьовден, по време на освещаването на новото знаме на 3-та тетевенска дружина с ордена е наградено и първото гражданско лице. Носител на ордена Сребърен кръст „За храброст“ IV степен е Йончо Бобевски – един от тримата представители на Тетевен при освещаването и участник в Руско-турската война (1877-1878) – носител на руския орден „Георгиевски кръст“.[4]
Интересен е фактът, че в периода (1937 – 1940) знакът на ордена „За храброст“ IV степен, 1-ви клас се използва в качеството на опознавателен знак за ВВС на България, аналогично на „Железния кръст“ – традиционната емблема на германските ВВС.
След премахването на монархията ордените и медалите от Царство България биват напълно заменени с други. Така на 15 септември 1946 г. най-почитаният български орден – „За храброст“ престава да съществува.
Кавалерите на ордена „за храброст“ и наградените с войнишкия му кръст са имали своя организация Общество на кавалерите на ордена за храброст, която е създадена през 1934 г. и просъществува до 1944 г., когато е забранена от комунистическата власт.
Описание
редактиранеОрден „За храброст“
редактиране- Велик кръст на ордена „За храброст“
Великият кръст на ордена се дава само на владетеля, който е и негов Велик магистър. Състои се от огърлие, звезда и мантия (от княз Фердинанд) Съществуват пет различни емисии на ордена.
- Първа Батенбергска емисия (1886)
- Втора Батенбергска емисия
- Първа Фердинадска емисия
- Втора Фердинадска емисия
- Трета Фердинадска емисия
- Орден „За храброст“ I степен 1 клас (до 1886 г. се нарича Орден „За храброст“ I степен)
Съществуват 4 емисии.
- Орден „За храброст“ I степен 2 клас (от 1886 г.)
С този орден се награждават български и чужди генерали, както и чужди владетели.
Втора, трета и четвърта степен на ордена се дават на генерали и офицери в зависимост от заеманата от тях длъжност.
- Орден „За храброст“ II степен
Съществуват две емисии
- Орден „За храброст“ III степен 1 клас (до 1915 г. се нарича Орден „За храброст“ III степен)
Съществуват три емисии
- Орден „За храброст“ III степен 2 клас (от 1915 г.)
Съществуват пет емисии
- Орден „За храброст“ IV степен 1 клас (до 1915 г. се нарича Орден „За храброст“ IV степен)
Съществуват седем емисии
- Орден „За храброст“ IV степен 2 клас (от 1915 г.)
Съществуват десет емисии
Войнишки кръст „За храброст“
редактиранеВойнишкият кръст „За храброст“ (известен още като знак на ордена „За храброст“) е медал, причислен към ордена „За храброст“. Отличията за по-нисшите чинове т.е. войници и подофицери са въведени заедно с офицерските. I и II степен са позлатени, а III и IV посребрени. Размерът им е по-малък от офицерските (33 – 34 мм) и са с по-тясна лента. Степените се различават по наличието или отсъствието на напречни ленти, чиито краища са раздвоени.
- Войнишки кръст „За храброст“ I степен
позлатен с напречни ленти
1912 Балкански войни, 1915 Първа световна война, 1915 (1917) Първа световна война
- Войнишки кръст „За храброст“ II степен
позлатен без напречни ленти
1912 Балкански войни, 1915 Първа световна война, 1915 (1917) Първа световна война
- Войнишки кръст „За храброст“ III степен
посребрен с напречни ленти
1912 Балкански войни, 1915 Първа световна война, 1915 (1917) Първа световна война
- Войнишки кръст „За храброст“ IV степен
посребрен без напречни ленти
1912 Балкански войни, 1915 Първа световна война, 1915 (1917) Първа световна война
Орден „За храброст“ | ||||||
---|---|---|---|---|---|---|
Голям кръст | I степен | II степен | III степен, 1 клас | III степен, 2 клас | IV степен, 1 клас | IV степен, 2 клас |
Кавалери на ордена „За храброст“ I степен
редактиранеКъм края на 30-те години на 19-ти век, по-малко то 30 души са били наградени с Първата степен на Военния орден "За Храброст", мнозинството от които чужденци и само петима българи:
- Княз Александър I
- Цар Фердинанд I
и тримата регенти - Стефан Стамболов, Георги Живков и генерал-майор Сава Муткуров.
Други владетели, кавалери на ордена:
- Цар Борис III
- руският Император Александър III
- сръбският Крал Милан I
- румънският Крал Карол I
Освен това орденът е присъден на:
- Самарското знаме
- 3-та Радомирска дружина от Българското опълчение, сражавала се по време на Руско-Турската война от 1877-1878 година,
- Въздушните на Н.В. войски
Република България
редактиранеИстория
редактиранеСлед 57 години прекъсване орденът е възстановен със закон от XXXIX народно събрание, приет на 29 май 2003 г. и обнародван в „Държавен вестник“ на 21 май 2004 г. В съвременния си вариант той има само 3 степени, няма класове и отново бива с мечове за военни лица и без мечове за граждански.
Описание
редактиранеСамият орден има синя лента и се носи на гърди. Има 3 степени и 2 категории – с мечове (който се връчва на военни лица) и без мечове (връчван на цивилни лица)
Степените на ордена се различават по вид, както следва:
- Първа степен: златен кръст, покрит с емайл, в средата на лицевата страна – медальон със златен лъв и надпис „За храброст“, на обратната страна медальонът е с българския национален трибагреник и надпис „Република България“;
- Втора степен: сребърен кръст, покрит с червен емайл, в средата на лицевата страна – медальон със златен лъв и надпис „За храброст“, на обратната страна медальонът е с българския национален трибагреник и надпис „Република България“;
- Трета степен: бронзов кръст, в средата на лицевата страна – медальон с лъв и надпис „За храброст“, на обратната страна медальонът е с българския национален трибагреник и надпис „Република България“;
С орден „За храброст“ с мечове се награждават само военни лица, както следва:
Вижте също
редактиранеВъншни препратки
редактиранеБележки
редактиране- ↑ Държавен вестник, бр. 19 от 1 януари 1880 г.
- ↑ ИЗВЛЪЧЕНИЕ ОТЪ СТАТУТИТѢ НА ЦАРСКИТѢ БЪЛГАРСКИ ОРДЕНИ И ПРАВИЛНИКЪ ЗА НАГРАДЯВЯНЕ СЪ ТѢХЪ, КАНЦЕЛАРИЯ НА БЪЛГДРСКИТѢ ОРДЕНИ, София, Държавна печатница, 1924, с. 5
- ↑ Списание „Нашата конница“, бр. 5,6, 1939 г., стр. 8
- ↑ Стойчев, И., „Исторически бележки върху бойното знаме на 25-и п. Драгомански полк“, Военно исторически сборник, брой 49/април 1941 с. 41. София, Печатница на военноиздателския фонд