Георги Кондов
Георги Николов Кондов е български общественик, председател на Националния комитет на Съюза на македонските братства в България.
| Георги Кондов | |
| български общественик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Баща | Никола Кондов |
| Братя/сестри | Константин Кондов |
| Георги Кондов в Общомедия | |
Биография
редактиране
Георги Кондов е роден в 1888 година в Прилеп, Османската империя, днес Северна Македония. Син е на общественика Никола Кондов и брат на войводата на Върховния комитет Константин Кондов. Завършва право в Лозана. След 1919 година участва във възстановяването на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Участва като делегат от Прилепското благотворително братство в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[1]
Многократно е избран в Националния комитет на македонските братства, като в 1933 година го оглавява.[2] На 12 февруари 1933 година открива Великия македонски събор в Горна Джумая и от името на Националния комитет, Илинденската организация, Съюза на македонските студентски дружества, Македонския научен институт и Македонската парламентарна група декларира историческа гордост от добитите резултати в борбите за запазване на „българското име и чест“, подчертава единството на „македонските изгнаници в България“, здраво сплотени около идеята за свободна и независима Македония, разграничава се от протогеровистите и разединяващата македонското движение комунистическа позиция и оптимистично показва вяра в бъдещото възкресение на „свободна и независима Македония“.[3] През 1928 година е за кратко в редакцията на вестник „Македония“ заедно с Иван Хаджов, Данаил Крапчев и Петър Мърмев[4].
Родословие
редактиране| Стоян Кондов Чакрев | Бела Мара Кондова | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Христо Мърмев | Илия Кондов | Найдо Беломарев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Йован Кондов | Костадин Кондов | Тана Шопчева | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Дамян Кондов | Бомболова | Йонка Крапчева (1839 - 1939) | Никола Крапчев (1838 - 1915) | Григор Кондов (? - 1913) | Йосиф Кондов (1868 - 1944) | Райна Саздова (1878 - 1975) | Никола Кондов (1850 - 1910) | Елисавета Лепавцова (1878 - 1975) | Цона Бутлева | Никола Бутлев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Константин Кондов (1874 - 1929) | Георги Кондов (1888 - 1935) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
редактиране- ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 469 - 470.
- ↑ Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934
- ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 209.
- ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 128.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 228-229.
| Димитър Михайлов | → | Председател на Националния комитет на македонските братства (1933 – ?) |
→ | последен |