Никола Долапчиев (юрист)

български юрист

Никола Долапчиев е виден български юрист, професор по наказателно право. Член на Българската академия на науките.

Никола Долапчиев
български юрист
Роден
Починал
Погребан Форест Лоун Мемориъл Парк, Глендейл, САЩ

Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Хумболтов университет на Берлин
Право
Област Наказателно право
Образование Софийски университет
Берлински университет

Произход и образованиеРедактиране

Никола Долапчиев е роден на 7 февруари 1897 година в Сливен. Завършва право в Софийския университет през 1920 г. Специализира наказателно право в Берлин (1922 – 1924), в САЩ, Англия, Франция, Германия и Австрия (1931 – 1932).

Научна кариераРедактиране

Долапчиев става доктор по правни науки на Берлинския университет през 1924 година, след което постъпва като асистент в юридическия факултет на Софийския университет. Защитава докторската дисертация в Берлинския университет в 1924 година на тема: „За един логичен строеж на понятието за вината в наказателноправната система“.[1][2] През 1926 година става доцент, в 1929 година – извънреден професор, а през 1933 година – професор по наказателно право. От 1936 година е дописен член на БАН, а от 1941 година до 1948 година включително е редовен член на БАН. От 1933 до 1943 година ръководи Катедрата по наказателно право и наказателно съдопроизводство в Софийския университет. Декан е на Юридическия факултет през 1930 и 1931 година. Член е на Американската академия по криминология от 1932 г. Междувременно работи заедно с адвокат Димитър Алексиев, чиято кантора е била на ул. „Цар Иван Асен“ 3, ет. 1 в гр. София. През 30-те години преподава и в Свободния университет за политически и стопански науки в София.[3]

След Деветосептемврийския превратРедактиране

През 1945 година Долапчиев е назначен за служебен защитник на княз Кирил Преславски и бившия министър-председател Добри Божилов пред Първи състав на Народния съд. В защитната си пледоария Долапчиев призовава съдът да вземе предвид, при определяне на наказанието на Кирил Преславски, незначителната роля, която е изпълнявал подзащитният му, който не е взел „активно участие нито в едно събитие или решение“.[4]

Като представител на Народен съюз „Звено“[5] на 6 август 1947 година е назначен за пълномощен министър на България в Лондон. Година по-късно е изключен от БАН за „враждебна дейност“ към Народна република България и като академик е възстановен посмъртно едва през 1991 година. През следващата 1948 година българският дипломатически корпус се разпада, напускат редица дипломати, които търсят политическо убежище, сред тях е и Долапчиев, който се установява със семейството си в Лондон.[6] Участва в дейността на Българския национален комитет.[5]

Емиграция и смъртРедактиране

През 1957 година Долапчиев заминава от Ливърпул за Ню Йорк заедно със съпругата си Рада Долапчиева и сина си Георги Долапчиев. Установява се със семейството си в Лос Анджелис, Калифорния. Лишен от българско гражданство като невъзвращенец, кандидатства за американско гражданство и го получава.

Умира на 8 ноември 1966 година.[7] Погребан е в гробището Форест Лоун Мемориъл Парк в Лос Анджелис, Калифорния, САЩ.

В спомените на съвременницитеРедактиране

Профил. Долапчиев „отстоява становището си винаги убедено, неотстъпно и убедително – в науката и в живота си!“. Това са думи на световноизвестния и дълбоко уважаван проф. д-р Коолрауш, който е бил научен ръководител на Никола Долапчиев по време на разработкта на дисертацията му. Проф. д-р Едуард Коолрауш нееднократно по различни поводи, с топлата и умиление сочеше своя ученик – вече дългогодишен професор – като изграден надежден учен[8].

Проф. Долапчиев е не само голям учен, но и великолепен преподавател. Той умееше да излъчва познанията си и да ги напластява мигновено в съзнанието на жадните за наука и пропити от благодарност студенти. Лекциите и упражненията му доствяха истинско удоволствие и върховна наслада, а слушателите показваха подчертано желанието си – часът при проф. Долапчиев още да продължава. Той беше прекалено възпитан и изискван в отношенията си към колегите – научни работници, към студентите и гражданите и не допускаше да се самоизтъква и да „натрапва“ становището си. Спореше убедено и аргументирано. Той беше дълбокомислещ и можещ теоретик и блестящ и съкрушаващ практик – като защитник[8].

БиблиографияРедактиране

Основните интереси на проф. Н. Долапчиев са насочени към наказателното право (обща и особена част) и военно-наказателното право. Автор е на редица книги, студии, статии по възловите проблемите на материалното наказателно право:

  • Гражданският иск в наказателния съд (1921 – 1922);
  • Критични бележки върху понятията „неправда“ и „вина“ (приноси към философията на правото с предимен оглед на наказателното право, (1925);
  • Наказателното право в съветска Русия (1926);
  • Новите насоки в наказателноправната наука (1927);
  • Действие на наказателния закон по място, време и лице (1928);
  • Посредствено извършителство и „подчинителство“;
  • Престъпление, деяние и причинна връзка (1929);
  • Наказателно право (обща и особена част) – общ курс по наказателно право в три части (1930) (претърпял пет частични преиздания до 1947 г.);
  • Criminal Law in Bulgaria, 23 Am. Inst. Crim. L. & Criminology 1012 (1932 – 1933) via Northwestern Law School Scholarly Commons
  • Отзив за „Коментар на Наказателния закон“: Т. 1 (1933);
  • За съучастието според българския наказателен закон (1933);
  • Предизвикан отговор (1934);
  • Възможни ли са противоправнни и задължителни заповеди? (1934);
  • Лъжата у подсъдимите: Принос към изучаване психологията на подсъдимите: Наблюдение, в съавторство с Досю Драганов (1936);
  • Престъпността у малолетните във връзка с днешните възпитателни фактори: Социалфилософска студия (1939);
  • Developpement du droit penal Bulgare, (1939);
  • Law and human rights in Bulgaria, лекция пред Royal Institute of International Affairs – Chatham House, 6 ноември 1952, публикувана в International Affairs (Royal Institute of International Affairs 1944-), Vol. 29, No. 1, pp. 59 – 69 (1953);
  • Bulgaria. The making of a satellite. Analysis of the historical developments. 1944 – 1953, Rio de Janeiro, Foyer Bulgare – Bulgarian historical institute (1971).

ИзточнициРедактиране

  1. Алманах на Софийския университет 1888 – 1928, Кратка история на университета с животописни и книгописни сведения за преподавателите и асистентите от основаването на висшето училище насам. Университетска библиотека № 91, 1929. с. стр. 415 – 416.
  2. Поредица „Видни Юристи“, изд. Проф. Марин Дринов, 1994
  3. Годишник на Свободния университет за държавни и стопански науки в София, год. XV, Печ. "Нов Живот", С, 1935 г., стр. 9
  4. Никола Долапчиев – „Забравеният“ съосновател на СНРБ, Николай Поппетров, сп. Наука, – кн. 3/2014, том XXIV (2014);
  5. а б Шарланов, Диню. История на комунизма в България. Том II. Съпротивата. Възникване, форми и обхват. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0544-1. с. 221.
  6. Никола Долапчиев, Й. Фаденхехт, Летопис на БАН, XIX, 1935/1936 с. 53 – 55 (1940);
  7. Никола Поппетров – Никола Долапчиев – „забравеният“ съосновател на СНРБ – В: сп. Наука, бр. 3/2014 г., с. 22 – 24
  8. а б Никола Долапчиев, Й. Фаденхехт, Летопис на БАН, XIX, 1935/1936 (1940);