Никола Дочев
Никола Георгиев Дочев е български подофицер и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Никола Дочев | |
български революционер | |
Роден |
1883 г.
|
---|---|
Починал | |
Награди | Военен орден „За храброст“ |
Никола Дочев в Общомедия |
Биография
редактиранеНикола Дочев е роден през 1883 година в Стара Загора, тогава в Източна Румелия. Негов брат е войводата Тодор Дочев. Никола Дочев учи в американския колеж в Самоков, където е сред основателите на Тайния революционен кръжок „Трайко Китанчев“. След завършването на колежа става четник при Лазар Маджаров в Одринска Тракия, а по времето на Илинденско-Преображенското въстание е в четата на Михаил Герджиков.
След потушаването на въстанието се завръща в България, докато през 1905 година не заминава за Македония. От март 1906 е четник в Тиквешко, а от 1907 година е районен войвода в Костурско, където замества убития Атанас Кършаков.[2] След Младотурската революция в 1908 година се завръща в България.
През Балканската и Междусъюзническата войни е доброволец в Македоно-одринското опълчение, зачислен е в Първа рота на Единадесета сярска дружина и участва в сражения с турците, а после и със сърбите.[3] През Първата световна война е младши подофицер в Пети пехотен македонски полк (или в 63-ти пехотен полк[4]) на Единадесета пехотна македонска дивизия. Никола Дочев загива на Солунския фронт в сражение с английските войски през 1917 година.[5]
Бележки
редактиране- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 148.
- ↑ Тзавелла, Христофор. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев. София, Македония прес, 2003. ISBN 954-8823-46-2. с. 138.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 249.
- ↑ Цветков, Марио и др. Искри от жертвената клада на Македония и Тракия. София, ВМРО-СМД, 2005. с. 54. Архив на оригинала от 2014-04-29 в Wayback Machine.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 51 – 52.