Никола Митрев Доневски, известен и като Елшанчето, Елшански[1][2] или Езерски, е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Никола Митрев
български революционер
Роден
1865 г.
Починал
1904 г. (39 г.)
Борбата въ Костурско и Охридско (до 1904 г.). По спомени на Иванъ Поповъ, Смиле Войдановъ, Деянъ Димитровъ и Никола Митревъ. Съобщава Л. Милетичъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга III, Печатница П. Глушковъ, 1926.

Биография редактиране

По професия Никола Митрев е зидар и след 1885 година си изкарва прехраната, като работи извън Македония - в Княжество България (Варненско, Шумен, Провадия), Румъния (Галац и Браила) и в Русия (Бесарабия, включително Болград, и в Закавказието). От 1895 година е член на Македонското дружество във Варна.

През пролетта на 1902 година се връща от Русия и става четник при Коте Христов в Костурско, но през август на същата година се отделя от него и се включва в четите на ВМОРО - отначало като четник, а по-късно и като войвода. Никола Митрев участва в четите на Никола Русински и поп Христо Търпев (Страхил) от Велгощи, а след убийството на поп Христо, от февруари 1903 година става войвода на Езерската чета на ВМОРО[3]. Христо Силянов го поставя в редиците на онези „прости и неграмотни хора“, които се прераждат духовно във ВМОРО и се отдават беззаветно на освободителното дело.[4]

По време на Илинденско-Преображенското въстание е войвода на IV, Езерски район, който е разположен на източния край на Охридското езеро и включва 17 села. Ръководените от него въстанически сили разрушават телеграфната линия между Охрид и Ресен, но не успяват да изпълнят предвидената в плана на въстанието обсада на турския гарнизон в кулата при село Свинища[5]. На 31 август 1903 година Никола Митрев участва в последното голямо сражение в Охридско - в местността Гърмешница (Марково долче), където голям въстанически и бежански лагер e нападнат и разгромен от многократно превъзхождащи турски сили.[6][7][8]

След въстанието Никола Митрев намира убежище в България. През февруари 1904 година Любомир Милетич записва неговите спомени. Не е известна по-нататъшната му съдба. Според някои версии е починал във Варна около 1904 година.

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 71.
  2. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 96.
  3. Борбата в Костурско и Охридско (до 1904 год.). По спомени на Иван Попов, Смиле Войданов, Деян Димитров и Никола Митрев, съобщава Любомир Милетич, Материали за историята на македонското освободително движение, кн. III, София 1926, с. 108-110
  4. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 100.
  5. Узунов, Христо. Дневник, в: Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание, София 1984, с. 94-95.
  6. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 398-400.
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 106.
  8. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 160.