Никола Николов (офицер)

български офицер, полковник
Вижте пояснителната страница за други личности с името Никола Николов.

Никола Матеев Николов е български офицер, полковник от кавалерията, служил в 10 конен полк и 3-та конна бригада по време на Втората световна война (1941 – 1945).

Никола Николов
български офицер, полковник
ЗваниеПолковник
Години на служба1926 – 1947
Род войскиКавалерия
Битки/войниВтора световна война
НаградиЗа военна заслуга
„Свети Александър“
Военен орден „За храброст“
ОбразованиеНационален военен университет
Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
2 юни 1986 г. (83 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, Парцел 52

Биография

редактиране

Никола Николов е роден на 1 декември 1902 г. в гр. Свищов. Завършва Търговската гимназия в родния си град. През 1926 г. завършва Военното на Негово Величество училище в 45-и випуск, на 6 септември е произведен в чин подпоручик и е зачислен на служба в 9 жандармерийска конна група. На 20 декември 1927 конната група е преименувана на 9 конен полк и през 1928 г. подпоручик Николов е преназначен на служба в него.[1] На 21 октомври 1929 е произведен в чин поручик, а през 1935 г. е назначен на служба в Лейбгвардейския конен полк.[2] Същата година на 3 октомври е произведен в чин капитан. В началото на 1939 г. капитан Никола Николов е назначен за командир на ескадрон от 10 конен полк[3]. По-късно същата година е назначен за интендант на Държавната военна фабрика в Казанлък[4].

Втора световна война (1941 – 1945)

редактиране

По време на Втората световна война (1941 – 1945) капитан Николов продължава службата си в Държавната военна фабрика в Казанлък до 1942 г., когато отново е на служба в 10 конен полк. През 1943 г. е назначен на служба в 3-та конна бригада, като на 6 май 1943 г. е произведен в чин майор. През 1944 г. е началник-щаб на 10 допълващ ескадрон в гр. Шумен, същият дивизион в който се случва самоубийството на подпоручик Петър Добрев Петров, дежурен по полк на 9 септември 1944 г., отказал да предаде оръжието си на съветското военно командване[5]. От октомври 1944 г. участва в активни бойни действия във войната срещу нацистка Германия в състава на Трета конна бригада.

След края на войната от 1945 г. майор Николов служи към Военното училище, след което от същата година е началник-щаб на Гвардейския конен дивизион, като на 9 септември 1945 г. е произведен в чин подполковник. От 1946 г. подполковник Николов е на служба в Кавалерийския отдел, като същата година е назначен за началник-щаб на Конната дивизия. През 1947 г. поема командването на учебно-представителния дивизион, а по-късно същата година е уволнен от служба с чин полковник. След чистката на царските офицери в армията от 1947 г. и последващата забрана те да бъдат назначавани на държавна работа[6], работи като счетоводител в ТПК „Пещострой“.

Полковник Никола Николов умира на 2 юни 1986 г. в София и е погребан в Софийските централни гробища.

 
Надгробен паметник и фамилно гробно място на полк. Никола М. Николов в Софийските централни гробища, Парцел 52

Семейство

редактиране

Полковник Никола Николов е женен за Петрана Найденович (дъщеря на Главния аптекар на Царство България Александър Найденович) и има 2 дъщери.

Военни звания

редактиране

Образование

редактиране
  1. Министерска заповед № 22б от 1928 г.
  2. Министерска заповед № 135 от 1935 г.
  3. Министерска заповед № 18 от 1939 г.
  4. Министерска заповед № 73 от 1939 г.
  5. Войнов, Б., „Подпоручик Петров“, София, 2014, „Пропелер“, ISBN 978-954-392-249-9
  6. Панайотов, Ф. България 20 век: Алманах. София 1999, Книгоиздателска къща „Труд“, ISBN 954-528-146-4, стр. 227

Източници

редактиране