Уикипедия

Нис

Нис (на латински: Nisus) в древногръцката митология е цар на полиса Мегара. Легендата за него се преплита с тази за неговата дъщеря Скила (Сцила), считана за причинителка на гибелта му. Нис има още една дъщеря, на име Евринома, както и син – Амфином.

Нис
Характеристики
Описаниецар на Мегара в древногръцката митология
РодителиПандион II

Относно съдбата му има две основни версии - местната и класическата, която от своя страна има различни варианти, всичките - свързани с критския цар Минос и предполагаемата му война с цар Нис (според местната версия такава война всъщност не е имало).[1]

В мегарската версия на историята, Нис е наследен от своя зет Мегарей, но според други - от Алкатой, син на Пелопс и Хиподамея, а Мегарей загива още преди края на войната.

Според Павзаний, Нис е погребан в Атина.[2]

Нис срещу Минос редактиране

Според легендата за Нис, той е владетел на едно от четирите царства, образувани след разпада на обединеното царство Атика, след като преди това то първо е завзето от вражеския, спрямо баща му Пандион II, род на Метионидите (друг клон на атинската царска династия), а след това повторно възвърнато, под властта на неговия клан, от синовете (Егей, Палант, Лик и самият Нис)[3] на изгонения от тях владетел. Когато Метион и децата му прогонват Пандион II от Атина, той се установява в Мегара и там се жени за местната принцеса Пилия, която става майка на Нис. Същевременно, като негов баща е представян и бог Арес, както и някой си Деион или Дейоней - вероятно прочут по онова време герой.

На първо време, новите господари на страната са в съюз и дружба помежду си и в резултат на това Нис и земите му стават прицел на агресията на критяните. Минос, цар на Крит, повежда война срещу Атина, след смъртта на сина си Андрогей,[4] настъпила при недокрай изяснени обстоятелства, но за която при всички случаи той обвинява атиняните. Минос обсажда и превзема Мегара, а след това води неколкодневна битка за превземането на близката крепост Нисея, в която се е приютил Нис. Въпреки успехите си, критският владетел не успява докрай да сломи мегарците, защото царят им е омагьосан да бъде непобедим, посредством пурпурен (или лилав) кичур сред иначе сивата си коса.

Сцила и нейните метаморфози редактиране

Краят на Нис - или поне на властта му - идва, като последица от съблазняването на дъщеря му Скила/Сцила от Минос. Според една от версиите, той контактува с нея по-отблизо и печели подкрепата й, като й подарява злато (или златна огърлица).[5] Според друга, девойката се влюбва в Минос, когото е наблюдавала от кулата на замъка на баща си. За да помогне на критянина да победи и да сложи край на войната, тя отрязва/остригва вълшебния кичур от главата на баща си, донася му го и в замяна му предлага да се ожени за нея.

Минос реагира много негативно на постъпката й и - според някои от вариантите на легендата - се погрижва тя да се удави.[6] Също така има версия, според която самият Нис я убива заради предателството й.[7] Според друга, след падането на Мегара критският владетел отплава без да вземе Скила на борда (въпреки че изглежда й е дал отначало някаква надежда). След продължителен монолог, тя се хвърля в морето, доплува до него и се залавя за кораба на Минос, но не съумява да се качи на него. Вместо това, баща ѝ, който в този вариант не е умрял (в други отнемането на магията го убива или така го отчайва, че той се самоубива), междувременно се е превърнал в орел-рибар/морски орел с жълти криле и се впуска да я преследва, заплашвайки да я убие. Скила се превръща в птица (или може би - в риба), наричана в Древността цирис (на гръцки: κεῖρις), чието име значи "стригач" и която не е точно идентифицирана.[8]

У Вергилий Сцила е отъждествявана със зловещото морско чудовище, обитаващо Месинския пролив (между Континентална Италия и остров Сицилия), което в легендите първоначално е красива нимфа, дъщеря на Форкис и Кето, която става жертва на ревността на морската богиня Амфитрита или на вещицата Кирка, в резултат на чиито магии се превръща в ужасяващ многоглав звяр.[9] Същевременно се предполага, че в едно от произведенията си, той е описал и превръщението й в птица.[10]

Източници редактиране

  1. ↑ Павзаний 1.41.5
  2. ↑ Павзаний. Описание на Елада I 19, 4
  3. ↑ Harding, стр. 48–50 ; Gantz, стр. 247–248; Смит, "Пандион 5." ; Херодот 1.173 , 7.92 ; Аполодор, 3.15.5 ; Страбон , 9.6.1 ; Павзаний , 1.5.3 , 4.1.6 и сл. , 4.2.6 .
  4. ↑ Овидий. Метаморфози. VII. стр. 456 – 458.
  5. ↑ Есхил. Хоефори 613—622
  6. ↑ Павзаний 2,34,7
  7. ↑ Страбон, Географика 8,6,13
  8. ↑ Скила и Минос: Овидий. Метаморфози. VIII. стр. 6 – 151.
  9. ↑ Вергилий. Буколики VI 74-75; Проперций. Элегии IV 4, 39-40
  10. ↑ Бондаренко, 2018, с. 64.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Nisos в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Нис&oldid=12093569“.