Ниуè (на английски: Niue; на ниуеански: Niue; в миналото – Савидж, на английски: Savage Island) е коралов остров в централната част на Тихи океан.

Ниуе
Niue / Niuē
— владение на Нова Зеландия
      
Химн: The Lord in Heaven
Местоположение на Ниуе
Местоположение на Ниуе
География и население
Площ260 km²
Водинезначителен%
Климаттропичен
СтолицаАлофи
Най-голям градАлофи
Официален език
Религияхристиянство (96,4%)
нерелигиозност (3,3%)
Демонимниуец
Население (2018)Понижение 1620[1]
Население (2017)1784
Гъстота на нас.6,2 души/km²
Градско нас.46,2%
(на 135-о място)
Управление
Формаунитарна парламентарна конституционна монархия
МонархЧарлз III
Генерал-губернаторПатрисия Реди
ОрганизацииООН
История
Свободна асоциация с Нова Зеландия17 октомври 1974 г.
Икономика
БВП (ППС, 2003)10 млн. щ.д.
(на 228-о място)
БВП на човек (ППС)5800 щ.д.
(на 164-то място)
БВП (ном., 2018)43,536 млн. н.д.
ВалутаНовозеландски долар (NZD)
Други данни
Часова зонаUTC+11
Автомобилно движениеляво
Код по ISONU
Интернет домейн.nu
Телефонен код+683
Ниуе в Общомедия

ИсторияРедактиране

Островът е заселен през V-VI в. от полинезийци от Самоа и Тонга. Открит е от Джеймс Кук на 20 юни 1774 г. През 1830 г. се появяват първите мисионери. През 1900 г. островът става протекторат на Великобритания, а една година по-късно е предаден под управлението на Нова Зеландия. От 1974 г. е със самостоятелно вътрешно самоуправление.

Държавно устройствоРедактиране

Самоуправляваща се държава, свободно присъединила се към Нова Зеландия, която назначава глава на държавата – върховен комисар. Има Законодателна асамблея, състояща се от 20 души, избирани за срок от 3 години, която избира правителство. Въоръжени сили няма.

ГеографияРедактиране

Островът има вулканичен произход и е ограден от коралови рифове. Бреговете му представляват стръмни скали, стърчащи над водата. Във вътрешността му се издига плато с надморска височина до 66 м, достигащо до самия бряг. То е най-плодородната част на острова, където живее преобладаващата част от населението. Тук има и гъсти вечнозелени гори, съставени предимно от палми. Дължината на бреговата линия е 78 км. Климатът е тропичен, океански, със средна годишна температура 25 °C и валежи 2000 мм годишно.

НаселениеРедактиране

  • Население – 1625 жители (2008 г.).
  • Гъстота – 6,3 жители на км2.
  • Естествен прираст – 11.
  • Етнически състав – ниуеанци 92,5% (от тях метиси 10%), европейци 5,1%, други 2,4%.
  • Официалният език – английски. Използва се и ниуе (близък до тонганския).
  • Азбука – латиница.
  • Неграмотни – 8%.
  • Религиозен състав – християни 99,7% (протестанти 96,2%, католици 3,8%), други 0,3%.
  • Административен център – Алофи (578 жители).

На острова има още 5 селища със статут на градове: Муталау (Mutalau), Лакепа (Lakepa), Лику (Liku), Хакупу (Hakupu) и Авателе (Avatele). Около 15 хиляди ниуеанци живеят в Нова Зеландия.

СтопанствоРедактиране

Около 1/4 от площта на страната са обработваеми земи, на които се отглеждат различни тропични култури и най-вече кокосови палми. Главен поминък е отглеждането на копра и банани. Сравнително добре развити са пчеларството, животновъдството и риболовът. Основен износ – кокосов крем. Валута – новозеландски долар. В Алофи има международно летище. Дължина на шосейната мрежа – 234 км. Няма жп линии. Съотношение селско стопанство-промишленост-обслужване – 24:27:49. Островът се посещава от около 3 хил. туристи. Годишната финансова помощ от Нова Зеландия възлиза на 3,5 млн. щатски долара.

ИзточнициРедактиране