Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за драмското село и неговия наследник в България. За чечкото село вижте Ловчища.

Но̀ва Ло̀вча е село в Югозападна България. То се намира в община Хаджидимово, област Благоевград.

Нова Ловча
Lovcha Stargach IMG 6062.jpg
Общи данни
Население 55 (ГРАО, 2017-12-15)*
Землище 12 938±0 km²
Надм. височина 701 m
Пощ. код 2925
Тел. код 075214
МПС код Е
ЕКАТТЕ 51860
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Хаджидимово
Людмил Терзиев
(ДПС (НДСВ))
Нова Ловча в Общомедия

ГеографияРедактиране

Нова Ловча е разположено в подножието на планината Славянка до българо-гръцката граница. Площта на селото е 12.938 km2. Селото е на 700-999 m надморска височина. Релефът е предимно хълмист а на изток равнинен. Почвите са кафяви. Край селото има пресъхваща река, която извира край село Парил и се подхранва основно от дъжда. На 1-2 km изток от селото е разположено малко изкуствено езеро, което също се подхранва от дъжда и се използва за стопански дейности. Климатът е континентален-средиземноморски. Характеризира се с горещо и сухо лято и студена зима. Средната температура праз лятото е 24-25 °С. Зимата е студена и мека с ниски температури. Максималката температура през зимата е 1-2 °C. Валежите са около 600-700 mm годишно. Вятърът е тих до умерен през лятото. Снежната покривка през зимата достига до 1 метър.

ИсторияРедактиране

ЕтимологияРедактиране

Според Йордан Н. Иванов името на селото е от Ловча (вьсь, гора поляна), старобългарското ловьць, ловьчь. Жителското име е ло̀вчанин, ло̀вчанка, ло̀вчане.[1]

В Османската империяРедактиране

В района около селото се намират остатъци от древни селища, както и стар римски път свързващ Никополис ад Нестум със Солун и Беломорието.

В XIX век Ловча е едно от най-развитите кузнарски села в Мървашко. Жителите му са специализирани в изработването на клинци за подкови и заедно с каракьойци снабдяват целия Солунски вилает.[2]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Лофча (Loftcha), Мелнишка епархия, живеят 1250 гърци.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Лофча (Loftcha) е посочено като село със 125 домакинства и 450 жители мюсюлмани, 900 българи и 40 власи.[4] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Ловча като село със 125 български къщи.[5]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Лофча, на Ю от Неврокоп 6 часа. Сградено е на равнище между Али Ботуш и Страгач, равнише голо и неплодородно; земята е суха и съдържа много железни примеси, които ѝ дават червена боя. Гърцка църква и училище. Преди две години изпъдиха българския учител. Има 20 ученика. Къщи 120, българе.[6]

В Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година населението на селото брои 1300 българи-християни.[7] Пейо Яворов в книгата си „Хайдушки копнения“ пише:

Ловча беше отлично село и по отбор хора, и по въоръжение

.

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ловча (Lovtcha) има 1760 българи екзархисти и в селото функционира българско начално училище с 1 учител и 77 ученици.[8]

В ГърцияРедактиране

В 1913 година след Междусъюзническата война Ловча остава на територията на Гърция, на 100 метра от границата. В 1918 година селото има 250 къщи и над 1700 души.[2] След промените настъпили от 1926-1927 (спогодбата Моллов - Кафандарис) част от жителите на Ловча се изселват на 1-2 километра навътре в пределите на България и основават новото село, а част се заселват в Неврокопско и Плевенско.

1/3 от Ловчанското поле остава на територията на България и 2/3 в пределите на днешна Гърция. На мястото на българите са настанени гърци бежанци. В 1927 година селото е прекръстено на Акрино, катаревуса Акринон (Ακρινό, Ακρινόν).[9] Към 1928 година Ловча е бежанско село с 58 семейства и 188 души бежанци.[10] Селото обаче по-късно е напуснато и днес е запазен единствено храмът „Свети Архангел Михаил“, останалото е в руини.

Флора и фаунаРедактиране

 
Село Ловча, снимано от Цари връх на Алиботуш. На заден план - западните склонове на планината Стъргач и Асаньов връх.

В планината Славянка расте един от най-прочутите билки Алиботушки чай (Sideritis scardica), познат още като Мурсалски, наред с много други защитени видове и животни. Видът е защитен от Зелената книга на растителните видове.

РелигияРедактиране

Жителите на селото са изцяло православни християни. В селото има два храма – „Свети Пророк Илия“ и новопостроеният „Свети Архангел Михаил“, построен с личния труд на голяма част от жителите на селото.

ЛичностиРедактиране

Родени в Ловча
  •   хаджи Ангел Козарев – Фулон, български революционер от ВМОРО[11]
  •   Андон Чакънов – Нептун, български революционер от ВМОРО[12]
  •   Димитър Икономов (1873 – 1922), български революционер, деец на ВМОРО и БЗНС.
  •   Иван Ангелов – Туфката (1882 – 1912), български революционер от ВМОРО[13]
  •   Иван Б. Костов – Балкански, деец на ВМОРО[14]
  •   Илия Ангелов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 5 одринска дружина[15]
  •   Кръсто Джингаров – Атон, революционер от ВМОРО[16]
  •   Тодор Джингаров – Хенрих, български революционер от ВМОРО[17]

Редовни събитияРедактиране

  • Кукерски карнавал на Ивановден или на Атанасовден
  • 20 юли – Свети Илия, прави се традиционен събор на селото.
  • 8 ноември – Свети Архангел Михаил, всяка година жителите на новото село Ловча, живеещи в България и всички потомци на жители живели в старото село, останало в Гърция, се събират на събор на църквата „Свети Архангел Михаил“, намираща се на гръцка територия, точно на границата между Гърция и България. Интерес представляват множеството следи от преправяне надписите на фасадните стенописи[18]

БележкиРедактиране

  1. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 153.
  2. а б Иванов, Йордан. Местните имена между Долна Струма и Долна Места, София, БАН, 1982, стр. 13.
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 48.
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.126-127.
  5. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 234-235.
  6. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 7.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 194.
  8. Brancoff, D.M. La Macedoine et sa Population Chretienne, Paris, 1905, pp. 112-113.
  9. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Λόφτσα -- Ακρινόν
  10. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  11. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.99
  12. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.71
  13. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.98
  14. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.14
  15. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 28.
  16. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.12
  17. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.100
  18. Митринов, Г. Български следи по стенописите на църквата "Св. Архангел Михаил" в с. Ловча, Неврокопско (дн. Драмско). – Известия на Института за български език "Проф. Любомир Андрейчин". Кн. 29, 2016, с. 107-131.