Нова Ловча

село в община Хаджидимово, обл. Благоевград
Ловча пренасочва насам. За обезлюденото село в Гърция вижте Ловча (Драмско).

Но̀ва Ло̀вча е село в Югозападна България. То се намира в община Хаджидимово, област Благоевград.

Нова Ловча

Село Нова Ловча, снимано от Цари връх на Алиботуш. На заден план - западните склонове на планината Стъргач и Асаньов връх
България
41.4217° с. ш. 23.7204° и. д.
Нова Ловча
Област Благоевград
41.4217° с. ш. 23.7204° и. д.
Нова Ловча
Общи данни
Население42 души[1] (15 март 2024 г.)
3,27 души/km²
Землище12 938 km²
Надм. височина701 m
Пощ. код2925
Тел. код075214
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ51860
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   кмет
Хаджидимово
Людмил Терзиев
(НДСВ; 2007)
Нова Ловча в Общомедия

Население

редактиране

Етнически състав

редактиране
Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]

Численост
Общо 68
Българи 68
Турци -
Цигани -
Други -
Не се самоопределят -
Неотговорили -

География

редактиране

Нова Ловча е разположено в подножието на планината Славянка до българо-гръцката граница. Площта на селото е 12.938 km2. Селото е на 700-999 m надморска височина. Релефът е предимно хълмист а на изток равнинен. Почвите са кафяви. Край селото има пресъхваща река, която извира край село Парил и се подхранва основно от дъжда. На 1-2 km изток от селото е разположено малко изкуствено езеро, което също се подхранва от дъжда и се използва за стопански дейности. Климатът е континентален-средиземноморски. Характеризира се с горещо и сухо лято и студена зима. Средната температура праз лятото е 24-25 °С. Зимата е студена и мека с ниски температури. Максималката температура през зимата е 1-2 °C. Валежите са около 600-700 mm годишно. Вятърът е тих до умерен през лятото. Снежната покривка през зимата достига до 1 метър.

В планината Славянка расте един от най-прочутите билки Алиботушки чай (Sideritis scardica), познат още като Мурсалски, наред с много други защитени видове и животни. Видът е защитен от Зелената книга на растителните видове.

Според Йордан Н. Иванов името на селото е от Ловча (вьсь, гора поляна), старобългарското ловьць, ловьчь. Жителското име е ло̀вчанин, ло̀вчанка, ло̀вчане.[3]

Селото е основано след Междусъюзническата война неврокопското село Ловча остава на територията на Гърция, на 100 метра от новата граница. В 1926 - 1927 година по спогодбата Моллов - Кафандарис част от жителите на Ловча се изселват на 1-2 километра навътре в пределите на България и основават новото село, а част се заселват в Неврокопско и Плевенско.

1/3 от Ловчанското поле остава на територията на България и 2/3 в пределите на днешна Гърция. От старото село е запазен единствено храмът „Свети Архангел Михаил“, останалото е в руини. На 8 ноември – Свети Архангел Михаил, всяка година жителите на новото село Ловча, живеещи в България и всички потомци на жители живели в старото село, останало в Гърция, се събират на събор на църквата „Свети Архангел Михаил“. Интерес представляват множеството следи от преправяне надписите на фасадните стенописи[4]

На Ивановден или на Атанасовден има кукерски карнавал, а съборът на селото е на 20 юли - Илинден.

В селото има два храма – гробищната църква „Свети Пророк Илия“ и „Свети Архангел Михаил“, наречена на останалия в Гърция храм и построена с личния труд на голяма част от жителите на селото.

Личности

редактиране
Родени в Нова Ловча
Починали в Нова Ловча

Вижте също

редактиране

Ловча (Драмско)


  1. www.grao.bg
  2. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
  3. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 153.
  4. Митринов, Г. Български следи по стенописите на църквата „Св. Архангел Михаил“ в с. Ловча, Неврокопско (дн. Драмско). – Известия на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“. Кн. 29, 2016, с. 107-131. Митринов, Г. Фасадният надпис на църквата „Св. Архангел Михаил” в с. Ловча, Неврокопско (дн. Драмско). – В: Сб. Българският език – исторически и съвременни аспекти. Сборник в чест на 140 години от рождението на акад. Стефан Младенов. София, 2020, с. 237-246.