Ловча (Драмско)

бивше село в Гърция
Тази статия е за обезлюденото село в Гърция. За неговия наследник в България вижте Нова Ловча.

Ловча (на гръцки: Ακρινό, Акрино, катаревуса Ακρινόν, Акринон, до 1927 година Λόφτσα, Лофца[1]) е обезлюдено село в Република Гърция, на територията на дем Неврокоп.

Ловча
Ακρινό
Гърция
41.4003° с. ш. 23.6983° и. д.
Ловча
Източна Македония и Тракия
41.4003° с. ш. 23.6983° и. д.
Ловча
Драмско
41.4003° с. ш. 23.6983° и. д.
Ловча
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемНеврокоп

География редактиране

Ловча е разположено на 880 m надморска височина[2] в подножието на планината Славянка до българо-гръцката граница.

История редактиране

Етимология редактиране

Според Йордан Н. Иванов името на селото е от Ловча (вьсь, гора поляна), старобългарското       ,       . Жителското име е ло̀вчанин, ло̀вчанка, ло̀вчане.[3]

В Османската империя редактиране

В района около селото се намират остатъци от древни селища, както и стар римски път свързващ Никополис ад Нестум със Солун и Беломорието.

В XIX век Ловча е едно от най-развитите кузнарски села в Мървашко. Жителите му са специализирани в изработването на клинци за подкови и заедно с каракьойци снабдяват целия Солунски вилает.[4]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Лофча (Loftcha), Мелнишка епархия, живеят 1250 гърци.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Лофча (Loftcha) е посочено като село със 125 домакинства и 450 жители мюсюлмани, 900 българи и 40 власи.[6] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Ловча като село със 125 български къщи.[7]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Лофча, на Ю от Неврокоп 6 часа. Сградено е на равнище между Али Ботуш и Страгач, равнише голо и неплодородно; земята е суха и съдържа много железни примеси, които ѝ дават червена боя. Гърцка църква и училище. Преди две години изпъдиха българския учител. Има 20 ученика. Къщи 120, българе.[8]

В Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година населението на селото брои 1300 българи-християни.[9] Пейо Яворов в книгата си „Хайдушки копнения“ пише:

Ловча беше отлично село и по отбор хора, и по въоръжение

.

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ловча (Lovtcha) има 1760 българи екзархисти и в селото функционира българско начално училище с 1 учител и 77 ученици.[10]

В Гърция редактиране

В 1913 година след Междусъюзническата война Ловча остава на територията на Гърция, на 100 метра от границата. В 1918 година селото има 250 къщи и над 1700 души.[4] След края на Първата световна война и оттеглянето на българските войски в 1918 година, много от жителите на селото се изселват в България. След Търлиския инцидент в 1924 година официално 1002 души от Ловча се изселват в България.[2] Част от жителите на Ловча се изселват на 1-2 километра навътре в пределите на България и основават село Нова Ловча,[2] а част се заселват в Неврокопско и Плевенско.

1/3 от Ловчанското поле остава на територията на България и 2/3 в пределите на днешна Гърция. На мястото на българите са настанени 59 гръцки бежански семейства.[2] В 1927 година селото е прекръстено на Акрино.[1] Към 1928 година Ловча е бежанско село с 58 семейства и 188 души бежанци.[11]

Селото по-късно е напуснато и днес е запазен единствено храмът „Свети Архангел Михаил“, останалото е в руини. На 8 ноември – Свети Архангел Михаил, всяка година жителите на Нова Ловча, живеещи в България и всички потомци на жители живели в старото село, останало в Гърция, се събират на събор на църквата „Свети Архангел Михаил“. Интерес представляват множеството следи от преправяне надписите на фасадните стенописи.[12]

 
Село Нова Ловча, снимано от Цари връх на Алиботуш. На заден план - западните склонове на планината Стъргач и Асаньов връх.
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 1155[2] 981[2] 214[2] 81[2]

Личности редактиране

Родени в Ловча
  •   Алекса Костов (1865 - след 1943), български военен и революционер
  •   хаджи Ангел Козарев – Фулон, български революционер от ВМОРО[13]
  •   Андон Чакънов – Нептун, български революционер от ВМОРО[14]
  •   Димтър Атанасов Чакъров (? - 1922), български революционер, убит от войводата на ВМРО Иван Келпеков при междуособиците в революционното движение[15]
  •   Димитър Икономов (1873 – 1922), български революционер, деец на ВМОРО и БЗНС
  •   Иван Ангелов – Туфката (1882 – 1912), български революционер от ВМОРО[16]
  •   Иван Б. Костов – Балкански, деец на ВМОРО[17]
  •   Иван Костов, български свещеник, установил се вследствие на гръцкия терор след Междусъюзническата война в Неврокоп, назначен за енорийски свещеник в „Успение Богородично[18]
  •   Илия Ангелов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 5 одринска дружина[19]
  •   Кръсто Джингаров – Атон, революционер от ВМОРО[20]
  •   Тодор Джингаров – Хенрих, български революционер от ВМОРО[21]

Вижте също редактиране

Нова Ловча

Бележки редактиране

  1. а б Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 178. (на македонска литературна норма)
  3. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 153.
  4. а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 13.
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 48. (на френски)
  6. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 126-127.
  7. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 234-235. (на руски)
  8. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 7.
  9. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 194.
  10. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 112-113. (на френски)
  11. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  12. Митринов, Г. Български следи по стенописите на църквата „Св. Архангел Михаил“ в с. Ловча, Неврокопско (дн. Драмско). – Известия на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“. Кн. 29, 2016, с. 107-131.
  13. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 99.
  14. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 71.
  15. Динев, Ангел. Политичките убиства во Бугарија. Скопје, Култура-Скопје, 1983. ISBN 323 285 497 3. с. 328. (на македонска литературна норма)
  16. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 98.
  17. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 14.
  18. Цокова, Полина. Дейността на Неврокопската митрополия в периода на войните 1912 - 1919 година // Исторически преглед 65 (1-2). София, Институт по история при БАН, 2009. с. 94, 95.
  19. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 28.
  20. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 12.
  21. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 100.