Нова социална поезия

Нова социална поезия“ е литературна група, създадена от Владимир Сабоурин, през септември 2016 г.

Основополагащ текст на групата е „Манифест на новата социална поезия“, написан в съавторство от Сабоурин и Прасков.[1]

Публикуван на 9 септември 2016 г. в социалната мрежа Фейсбук, Манифестът е допълнен и/или подписан от Венцислав Арнаудов, Ани Илков, Кирил Василев (поет), Кева Апостолова, Златомир Златанов, Иван Карадочев, Милен Русков, Белослава Димитрова, Марио Коев, Мария Каро, и др.[2]

Манифестът настоява на разграничаването на групата от лайфстайл литературата и академичния постмодернизъм, колабориращи според авторите му в рамките на културната индустрия.

Политическата ориентация на групата се определя противоречиво: за писателката Силвия Томова тя е „лява“[3], за литературния историк Илиян Шехада – „антикомунистическа“[4]. В перспективата на едно анархистично-есхатологично схващане на поезията за Вл. Сабоурин е проблематична самата идея за политическо разполагане на групата.[5]

Първа изява на литературната група е поетическото четене „10 ноември: Край на Мирния преход“, в което взимат участие Ани Илков, Белослава Димитрова, Божидар Пангелов, Васил Прасков, Васил Ряхов, Владимир Левчев, Владимир Сабоурин, Диляна Велева, Кирил Василев, Кристиан Илиев, Марианна Георгиева, Мария Каро, Николай Владимиров, Ружа Матеева, Стефан Гончаров и Стефани Гончарова. Прочетени са също така стихове от неприсъстващите на четенето, но подписали Манифеста поети Георги Николов, Виктор Иванов, Елена Янева, Златомир Златанов, Ивайло Мерджанов, Марио Коев и Ружа Велчева. Симеон Шиндаров (виолончело) изпълнява авторска композиция.,[6]

Периодично издание на групата е сп. „Нова социална поезия“ Архив на оригинала от 2016-11-04 в Wayback Machine., създадено в началото на ноември 2016 г. от Владимир Сабоурин, Стефан Гончаров и Васил Прасков в сътрудничество с Петър Тушков и сп. „Сборище на трубадури“. На 7.12.2016 г. е премиерата на първия брой на списанието „Брой 1. Нова социална поезия чете“ в клуб „Maze“ с участието на Анна Христова, Божидар Пангелов, Валентина Йоргова, Васил Прасков, Василия Костова, Владимир Сабоурин, Диляна Велева, Жара Гавран, Ива Спиридонова, Кристиан Илиев, Лилия Йовнова, Лиляна Тодорова, Мария Каро, Николай Владимиров, Ради Йовчев, Росен Желязков, Стефан Гончаров и Стефани Гончарова.[7]

На 4 януари 2017 г. е публикуван „Втори Манифест на Нова социална поезия“, чиято централна тема са постоталитарните превъплъщения на „добрия вкус“.[8],[9],[10]

Групата ползва като мото фразата на боксьора Кубрат Пулев „Продължаваме напред“. По-късната ѝ употреба като заглавие на едноименната книга на Владислав Христов предизвиква остра реакция от страна на групата.[11]. В рамките на дебата около употребата на фразата Вл. Сабоурин публикува текст, очертаващ значението, което „Нова социална поезия“ влага в мотото си.[12]

В интервю пред водещия на „Срещу стената“ (БНР, Радио София) Лъчезар Христов В. Прасков прави равносметка на първите 6 броя на сп. „Нова социална поезия“, определяйки функцията му като подобна на изпълняваната от сп. „Родна реч“.[13]

От 28.05.2017 г. движението съществува в два формата: НСП-Манифест и НСП-Свободна сцена. Скоро след това обаче Свободната сцена се отделя като „Нова асоциална поезия“[14] начело с Васил Прасков, докато Владимир Сабоурин остава в НСП. Причината за отделянето е скандалът около публикацията в сп. „Егоист“, представяща Нова социална поезия.[15],[16]

На 9 септември 2017 е отбелязана първата годишнина на Нова социална поезия с анкетата „1 година Манифест“[17],[18] и представянето на Брой 8 (Септември).[19]

На 10 януари 2018 се публикува английският превод на „Манифеста на новата социална поезия“, направен от британския писател и преводач Кристофър Бъкстон.[20] В негов превод излиза англоезична антология на Нова социална поезия.[21] Френскоезичната антология излиза през пролетта на същата година в превод на Красимир Кавалджиев.[22]

В края на май 2018 е публикувана „Нова социална поезия. Антология“ под редакцията на Александър Николов (поет), Ваня Вълкова, Венцислав Арнаудов, Владимир Сабоурин, Иван Маринов, Николай Фенерски и Христина Василева.[23]

В началото на май 2020 е публикуван испанският превод на антологията „Nueva Poesía Social. La Antología“ под редакцията на Марко Видал, Ваня Вълкова, Венцислав Арнаудов, Владимир Сабоурин, Йоанна Златева и Христина Василева. [24][25][26][27]

През май 2021 излиза от печат „Нова социална поезия. Антология ІІ“.

ИзточнициРедактиране

  1. Кева Апостолова, „Среща във ФБ-хотела на Марк Зукърбърг с Владимир Сабоурин (фейсбук интервю на тема „Българско литературно лято ’2016)“, Фейсбук, Стената на К. Апостолова, 22.09.2016.
  2. „Манифест на новата социална поезия“, сп. „Сборище на трубадури“, 10.09.2016 г.
  3. „Силвия Томова: Елитът забрави, че хората имат достойнство“, интервю с Юлия Владимирова, „a-specto. списание за политическа култура,“ бр. 30, 19.11.2016
  4. Илиян Шехада, „Българската поезия преди и сега. Въртележката на подмяната/промяната“ Архив на оригинала от 2016-11-21 в Wayback Machine., Официален сайт на „Нова социална поезия“.
  5. Владимир Сабоурин, „Политика и поезия. Теологополитически тези“, vs. archives, 22.11.2016 г.
  6. Лъчезар Лозанов, „Днешната поезия. Партизанската война на Че“ Архив на оригинала от 2016-11-20 в Wayback Machine., в. „Българска Армия“, 18.11.2016, бр. 46, с. 27.
  7. Владимир Сабоурин, „Четене „Брой 1. Нова социална поезия““, vs. archives, 08.12.2016 г.
  8. „Към добрия вкус. Манифест на лошия вкус“ Архив на оригинала от 2017-01-06 в Wayback Machine., сп. „Нова социална поезия“, бр. 2, 4 януари 2017 г.
  9. Владимир Сабоурин, „Втори Манифест на Нова социална поезия“, vs. archives, 5 януари 2017.
  10. „Втора среща във ФБ-хотела на Марк Зукърбърг на Кева Апостолова с Владимир Сабоурин“ Архив на оригинала от 2017-01-09 в Wayback Machine., интервю с Кева Апостолова, 8 януари 2017, сп. „Нова социална поезия“, бр. 2, 8 януари 2017.
  11. „Продължаваме напред. Към кражбата в епохата на ранния капитализъм“ Архив на оригинала от 2017-02-13 в Wayback Machine., сп. „Нова социална поезия“, 10.02.2017.
  12. Владимир Сабоурин, „Продължаваме напред, обяснено за деца“, vs. archives, 11.02.2017 г.
  13. „Васил Прасков: Изпълняваме функцията на „Родна реч““, интервю на Лъчезар Христов с Васил Прасков, „Срещу стената“, БНР, Радио София, 10.05.2017.
  14. В. Сабоурин определя името на новата формация като "брандова параномазия, типичен Panasoanic, паразитиращ върху чужд интелектуален труд без грам автономно въображение", Владимир Сабоурин, „Приключване на гратисния период“, vs. archives, 16.06.2017 г.
  15. Деси Николова, „Всичко за явлението НОВА СОЦИАЛНА ПОЕЗИЯ“, egoist.bg, 27.05.2017
  16. Владимир Сабоурин, „На 27.05.2017 в сп. „Егоист“ излезе материал за Нова социална поезия“, vs.archives, 28.05.2017 г.
  17. „Анкета 1 година Манифест“, vs. archives, 28.07.2017.
  18. „Анкета 1 година Манифест“ Архив на оригинала от 2017-09-09 в Wayback Machine., сп. Нова социална поезия, брой 8 (септември), 1.-8.09.2017.
  19. Владимир Сабоурин, „1 година Манифест & Брой 8 (Септември)“, vs. archives, 14.09.2017 г.
  20. „Manifesto of the new social poetry“ Архив на оригинала от 2018-01-10 в Wayback Machine., превод на английски Кристофър Бъкстон, сп. Нова социална поезия, брой 10, 10 януари 2018.
  21. Thomas Hübner, New Social Poetry from Bulgaria, mytwostotinki.com, March 2018.
  22. Nouvelle poésie sociale: L'Anthologie, CreateSpace Independent Publishing Platform; Édition: 1 (24 mars 2018).
  23. Нова социална поезия. Антология, Бургас: „ДИВА2007“, 2018, 276 стр.
  24. La antología española de Nueva Poesía Social ya está a la venta. //
  25. Марко Видал преведе на испански език съвременна българска поезия. //
  26. 26 съвременни български поети вече в превод и на испански език. //
  27. El sanluqueño Marco Vidal traduce una antología de poesía búlgara. //

Външни препраткиРедактиране