Нов Истевник
Нов Истевник (на македонска литературна норма: Нов Истевник) е село в община Царево село на Северна Македония.
| Нов Истевник Нов Истевник | |
| — село — | |
.jpg) | |
  Нов Истевник | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Царево село |
| Географска област | Пиянец |
| Надм. височина | 872 m |
| Население | 144 души (2002) |
| Пощенски код | 2325 |
| Нов Истевник в Общомедия | |
География
редактиранеСелото се намира в областта Пиянец. Селото е разположено на левия бряг на река Желевица. В миналото се е смятало заедно със Стар Истевник на другия бряг на реката за махала на единното село Истевник. Истевник е турското произношение на оригиналната българска форма Стевник, която също се среща в литературата.
История
редактиранеВ началото на XX век Истевник е село в Малешевската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Истевник (Нов и Стар) е смесено българо-помашко село с 615 души жители българи християни и 290 българи мохамедани.[1]
Цялото християнско население на Истевник е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Истевник (Нов и Стар) има 640 българи екзархисти и функционира българско училище.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година 9 души от Истевник са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]
Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Истевник живеят 438 помаци и 615 българи.[4]
Църквата „Свети Атанасий“ е изградена в 1936 година.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 144 жители.[6]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 143 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности
редактиране- Родени в Истевник
Велика Попданаилова (1947 – 1935), българска дарителка- Илия Богданов (1869-?), български журналист и околийски началник
- Христо Анастасов Иванов (? – 11 август 1941), български революционер, деец на ВМОРО и Илинденската организация[7]
- Починали в Истевник
- Дечо Димитров Вълчев, български военен деец, младши подофицер, загинал през Междусъюзническа война[8]
- Свързани с Истевник
- Константин, български свещеник в селото около 1850 – 1870 година, спомоществовател от Кюстендил за „Житие св. Григория Омиритскаго“, преведено от Ав. Попстоянов (1852)[9]
Бележки
редактиране- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 229.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 140-141. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 849.
- ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 241.
- ↑ Трботивишка парохија // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2014-03-27. Посетен на 28 март 2014 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- ↑ Отчетъ // Илюстрация Илиндень XIII (10 (130). Издание на Илинденската Организация, декемврий 1941. с. 7.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 5, л. 22
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 350.