Стар Истевник (на македонска литературна норма: Стар Истевник) е село в община Царево село на Северна Македония.

Стар Истевник
Стар Истевник
— село —
41.8725° с. ш. 22.8561° и. д.
Стар Истевник
Страна Северна Македония
РегионИзточен
ОбщинаЦарево село
Географска областПиянец
Надм. височина872 m
Население70 души (2002)
Пощенски код2325
Стар Истевник в Общомедия

География

редактиране

Селото се намира в областта Пиянец. Селото е разположено на десния бряг на река Желевица. В миналото се е смятало заедно с Нов Истевник на другия бряг на реката за махала на единното село Истевник. Истевник е турското произношение на оригиналната българска форма Стевник, която също се среща в литературата.

В началото на XX век Истевник е село в Малешевската каза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е изградена в 1857 година.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Истевник (Нов и Стар) е смесено българо-помашко село с 615 души жители българи християни и 290 българи мохамедани.[2]

Цялото християнско население на Истевник е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Истевник (Нов и Стар) има 640 българи екзархисти и функционира българско училище.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година 9 души от Истевник са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Истевник живеят 438 помаци и 615 българи.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 70 жители, всички северномакедонци.[6]

Личности

редактиране
 
Илия Богданов Атанасов, 1891 година
Родени в Истевник
Починали в Истевник
  •   Дечо Димитров Вълчев, български военен деец, младши подофицер, загинал през Междусъюзническа война[11]
Свързани с Истевник
  •   Владимир Димитров – Майстора (1882 - 1960), български художник, по произход от Стар Истевник
  •   Константин, български свещеник в селото около 1850 – 1870 година, спомоществовател от Кюстендил за „Житие св. Григория Омиритскаго“, преведено от Ав. Попстоянов (1852)[12]
  •   Тихон Тивериополски (р. 1945), български духовник, по произход от Стар Истевник
  1. Трботивишка парохија // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2014-03-27. Посетен на 28 март 2014 г.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 229.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 140-141. (на френски)
  4. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 849.
  5. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 241.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007 
  7. Малковски, Ѓорѓи. Политичките партии, организации и здруженија во Македонија во Втората светска војна 1941 - 1944 година // Офицер (13). 2014. с. 11. Архивиран от оригинала на 2016-08-12. (на македонска литературна норма)
  8. Отчетъ // Илюстрация Илиндень XIII (10 (130). Издание на Илинденската Организация, декемврий 1941. с. 7. Архивиран от оригинала на 2017-11-14.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 74.
  10. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.9
  11. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 5, л. 22
  12. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 350.