Стар Истевник
Стар Истевник (на македонска литературна норма: Стар Истевник) е село в община Царево село на Северна Македония.
Стар Истевник Стар Истевник | |
— село — | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Източен |
Община | Царево село |
Географска област | Пиянец |
Надм. височина | 872 m |
Население | 70 души (2002) |
Пощенски код | 2325 |
Стар Истевник в Общомедия |
География
редактиранеСелото се намира в областта Пиянец. Селото е разположено на десния бряг на река Желевица. В миналото се е смятало заедно с Нов Истевник на другия бряг на реката за махала на единното село Истевник. Истевник е турското произношение на оригиналната българска форма Стевник, която също се среща в литературата.
История
редактиранеВ началото на XX век Истевник е село в Малешевската каза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е изградена в 1857 година.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Истевник (Нов и Стар) е смесено българо-помашко село с 615 души жители българи християни и 290 българи мохамедани.[2]
Цялото християнско население на Истевник е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Истевник (Нов и Стар) има 640 българи екзархисти и функционира българско училище.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година 9 души от Истевник са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]
Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Истевник живеят 438 помаци и 615 българи.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 70 жители, всички северномакедонци.[6]
Личности
редактиране- Родени в Истевник
- Велика Попданаилова (1847 – 1935), българска дарителка
- Илия Богданов (1869 - ?), деец на ВМОК, пръв председател на Македоно-одринското дружество в Кюстендил
- Спиро Георгиев, войвода на контрачета в годините на Втората световна война, бореща се с комунистическите партизани в Струмишко[7]
- Христо Анастасов Иванов (? - 11 август 1941), български революционер, деец на ВМОРО и Илинденската организация,[8] македоно-одрински опълченец, 26-годишен към 1912 година, неграмотен, четата на Дончо Златков[9]
- Христо Спасев, български революционер от ВМОРО, четник на Симеон Молеров[10]
- Починали в Истевник
- Дечо Димитров Вълчев, български военен деец, младши подофицер, загинал през Междусъюзническа война[11]
- Свързани с Истевник
- Владимир Димитров – Майстора (1882 - 1960), български художник, по произход от Стар Истевник
- Константин, български свещеник в селото около 1850 – 1870 година, спомоществовател от Кюстендил за „Житие св. Григория Омиритскаго“, преведено от Ав. Попстоянов (1852)[12]
- Тихон Тивериополски (р. 1945), български духовник, по произход от Стар Истевник
Бележки
редактиране- ↑ Трботивишка парохија // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2014-03-27. Посетен на 28 март 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 229.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 140-141. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 849.
- ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 241.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- ↑ Малковски, Ѓорѓи. Политичките партии, организации и здруженија во Македонија во Втората светска војна 1941 - 1944 година // Офицер (13). 2014. с. 11. Архивиран от оригинала на 2016-08-12. (на македонска литературна норма)
- ↑ Отчетъ // Илюстрация Илиндень XIII (10 (130). Издание на Илинденската Организация, декемврий 1941. с. 7. Архивиран от оригинала на 2017-11-14.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 74.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.9
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 5, л. 22
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 350.