Организация на Договора за колективна сигурност

Организация на Договора за колективна сигурност
Информация
Тип	военен съюз
Основана	15 май 1992 г.
Седалище	Москва, Русия
Официални езици	руски
Ръководител	Станислав Зас
Членове	6 страни
Сайт	odkb-csto.org
	Организация на Договора за колективна сигурност в Общомедия

Организацията на договора за колективна безопасност е военен съюз в рамките на СНГ.

ИсторияРедактиране

На 15 май 1992 в Ташкент Армения, Казахстан, Киргизия, Русия, Таджикистан и Узбекистан подписват Договор за колективна безопасност (ДКБ).

Азербайджан подписва договора на 24 септември 1993, Грузия – на 9 септември 1993, Беларус – на 31 декември 1993.

Договорът влиза в сила на 20 април 1994. Първоначално Договорът е предвиден за 5 години, като се допуска продължаване. На 2 април 1999 президентите на Армения, Беларус, Казахстан, Киргизия, Русия и Таджикистан подписват протокол за продължаването срока на действие на договора в следващия петгодишен период, но Азербайджан, Грузия и Узбекистан отказват да го подпишат, а още през същата година Узбекистан се присъединява към ГУАМ (Организация за демокрация и икономическо развитие).

На московската сесия на ДКБ на 14 май 2002 е взето решение за преобразуването на ДКБ в пълноценна международна организация – Организация на Договора за колективна безопасност (ОДКБ). На 7 октомври 2002 в Кишинев са подписани Устав и Съглашение за правовия статус на ОДКБ, които са ратифицирани в седемте държави членки на ОДКБ и влизат в сила на 18 септември 2003.

На 16 август 2006 в Сочи е подписано решение за пълноправно присъединяване (възстановяване на членството) на Узбекистан в ОДКБ. По-късно, на 19 декември 2012 г., Узбекистан отново официално напуска ОДКС.

През 2013 г. Сърбия и Афганистан получават статут на наблюдател в парламентарната асамблея на ОДКС.

От края на 2014 г. се водят преговори с Иран да получи статут на наблюдател през 2015 г.

Перспективи на развитиеРедактиране

Русия в последно време възлага големи надежди на тази организация, разчитайки с нейна помощ да укрепи своите стратегически позиции в Централна Азия. Русия счита този регион за зона на своите стратегически интереси.

В същото време на територията на Киргизия е разположена военновъздушната база на САЩ Манас, а Киргизия не възнамерява да я закрие скоро. Таджикистан в началото на 2006 дава съгласие за съществено увеличаване числения състав на разположената на негова територия френска военна групировка, действаща в състава на коалиционните сили в Афганистан.

За усилване позициите на ОДКБ, Русия предлага да се проведе реформиране на Колективните сили за оперативно реагиране на Централноазиатския регион. Тези сили се състоят от десет батальона: по три от Русия и Таджикистан, по два – от Казахстан и Киргизия. Общата численост на личния състав на колективните сили е около 4 хил. души. Авиационният корпус (10 самолета и 14 вертолета) е разположен в руската авиобаза Кант в Киргизия.

Във връзка със завръщането на Узбекистан в ОДКБ се отбелязва, че още в 2005 узбекските власти са предложили проект за създаване на международни „антиреволюционни“ наказателни сили в постсъветското пространство в рамките на ОДКБ. Готвейки се за присъединяването към тази организация, Узбекистан подготвя пакет предложения по нейното усовършенстване, включващ създаване в нейните рамки на разузнавателна и контраразузнавателна структура, а също и разработка на механизми, които биха позволили на ОДКБ да гарантира на държавите от Централна Азия вътрешна безопасност. През 2012 г. Узбекистан за втори път напуска организацията поради разлика във възгледите с другите членки на организацията.

Иран може да стане наблюдател в ПА на ОДКС според председател на Парламентарната асамблея на Съюза на Русия и Беларус С. Наришкин:

„	Иран мог бы стать наблюдателем в Парламентской ассамблее ОДКБ	“
— Сергей Наришкин

ЧленовеРедактиране

Държава	Членство	Присъединяване
Армения	пълно членство	1994
Беларус	пълно членство	1994
Казахстан	пълно членство	1994
Киргизстан	пълно членство	1994
Русия	пълно членство	1994
Таджикистан	пълно членство	1994
Афганистан	асоциирано членство	2013
Сърбия	асоциирано членство	2013

Структура на ОДКБРедактиране

Висш орган на Организацията е Съветът по колективна безопасност (СКБ). В състава на Съвета влизат главите на страните членки. Съветът разглежда принципиалните въпроси по дейността на Организацията и приема решения, насочени към реализация на нейните цели и задачи, а също обезпечава координацията и съвместната дейност на държавите-членове за реализация на тези цели.

Съвет на министрите на външните работи (СМИД) – консултативен и изпълнителен орган на Организацията по въпросите на координация на взаимодействието между страните членки в областта на външната политика.

Съвет на министрите на отбраната (СМО) – консултативен и изпълнителен орган на Организацията по въпросите на координация на взаимодействието на страните членки в областта на военната политика, военното строителство и военно-техническото сътрудничество.

Комитет на секретарите на съветите по безопасност (КССБ) – консултативен и изпълнителен орган на Организацията по въпросите на координация на взаимодействието на страните членки в областта на обезпечаването на тяхната национална безопасност.

Генералният секретар на Организацията е най-висшето административно длъжностно лице на Организация и осъществява ръководството на Секретариата на Организацията. Назначава се с решение на Съвета по колективна безопасност и е подотчетен на Съвета. Към 2020 г. генерален секретар е ген. Станислав Зас.

Секретариат на Организацията е постояннодействащ работен орган на Организацията за осъществяване на организационно, информационно, аналитично и консултативно обезпечаване дейността на органите на Организацията.

Обединен щаб на ОДКБ е постояннодействащ работен орган на Организацията, който заедно с министерствата на отбраната на страните членки формира, обучава, ръководи, координира и изпраща Колективните сили за оперативно реагиране в случай на нужда.

Вижте същоРедактиране

ЛитератураРедактиране

Организация Договора о коллективной безопасности (истоки, становление, перспективы), Николаенко В. Д., 2004 ISBN 5-94935-031-6