Обособени части в изречението

Обособени части са второстепенни части на изречението, които имат относителна смислова самостоятелност и са отделени интонационно и пунктуационно.

ОбособяванеРедактиране

Те не променят смисъла на изречението, а само уточняват и определят отделни негови елементи. Често обособените части се въвеждат с причастие, разместване на словореда и/или преместване на члена (-ът, -а, -та, -то) – пример:"Изплашен, заекът се скри в храстите" (обособената част тук е „Изплашен“ и изпълнява службата на определение). Обособяват се само второстепенните части (приложение, определение, обстоятелствено пояснение, допълнение, сказуемно определение). Допълненията, обаче, се обособяват по-рядко – пример:"Вместо копия, рицарите носеха къси двуостри брадви.". Обособените части могат да се превръщат в подчинени изречения. Например – простото изречение „Дойде зимата, мразовита и снежна“ може да стане сложно: „Дойде зимата, която беше мразовита и снежна“.

Когато не е обособено с причастие съществуват и други случаи на обособяване, например:
  • при поясняване на местоимение: Тогава срещнах тях, изгубените в гората туристи;
  • при задпоставени съгласувани определения: Скрих се зад дърветата, свежи и разлистени;
  • когато едно обстоятелствено пояснение пояснява друго: Там, в отдалечената къща, той намира покой и хармония;
  • при изброяване на еднородни части: От височината на хълма се виждаше всичко: огрени от слънцето площади, сиви жилищни сгради, прохладни паркове.

ПравописРедактиране

Обособените части винаги се отделят със запетая, тире или скоби.

ВижтеРедактиране