Обычаи и песни турецких сербов

„Обычаи и песни турецких сербов в Призрене, Ипеке, Мораве и Дабре“ (в превод на български „Обичаи и песни на турските сърби в Призрен, Ипек, Морава и Дебър“) е книга на Иван Ястребов, отпечатана на руски език в 1886 година в Санкт Петербург. В 1889 година излиза второ издание, допълнено с етнографски материали в проза.[1]

„Обычаи и песни турецких сербов“
Корица на второто допълнено издание
Корица на второто допълнено издание
Автор Иван Ястребов
Първо издание 1886 г.
Руска империя
Оригинален език руски
Жанр етнографски

През юли 1879 година Ястребов става консул в Призрен, където се сприятелява със сръбския политик Стоян Новакович. Свидетелство за приятелството им са обнародваните писма, в които се говори и за Македонския въпрос.[2] В тях Ястрбов изказва мнението, че Сърбия трябва:

...да даде по-голям отпор срещу българската политика в Македония.[2]

В сборника Ястребов, който е дългогодишен руски консул в Призрен и е известен с антибългарската си дейност, обявява македонските славяни за сърби. Това предизвиква сериозен отпор сред българската и международна славистика.[3]

Тази книга е един от първите трудове в руската наука, които са откровено антибългарски. В отговор професор Марин Дринов публикува статията „Несколько слов об езыке, народных песнях и обычаях дебрских славян“, която е аргументирана и сериозна критика на Ястребовия сборник „Обычаи и песни турецких сербов“ и в която се доказва, че дебърските славяни са българи.[2] По повод на тази полемика видният езиковед професор Степан Михайлович Кулбакин пише:

Това несъмнено тенденциозно и неоснователно твърдение на Ястребов, поддържано от някои благожелателни рецензенти на неговия сборник, като Николски, намери у М. С-ча (Дринов) сериозен, но заедно с това и спокоен критик, който без всякаква мъка доказа, че нито в езика на дебърчаните, нито в техните обичаи, нито в техните идеи има нещо специфически сръбско.[2]

В 1889 година Стефан Веркович издава труда си „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“, в който с научни доводи оборва тезите на Ястребов и подкрепя критиката на Дринов.[4]

Българският общественик Васил Икономов се запознава с Ястребов в Призрен и му дава много от записките си върху народните обичаи и песни от Дебърско, които са публикувани в Ястребовия сборник в 1886 година.[5]

БележкиРедактиране

  1. Ястребовъ, И. С. Обычаи и пѣсни турецкихъ сербовъ / Второе изданіе, дополненное ихъ прозою. С. Петербургъ, Типографія В. С. Балашева, 1889. с. XXIV + 626.
  2. а б в г Гочев, Янко. Антибългарската дейност на руския генерален консул в Солун Иван Ястребов. // Сите българи заедно. Посетен на 30 септември 2015.
  3. Тодоров, Делчо. Българската етнография през Възраждането. София, Издателство на Българската академия на науките, 1989. с. 159.
  4. Тодоров, Делчо. Българската етнография през Възраждането. София, Издателство на Българската академия на науките, 1989. с. 131.
  5. Македонска енциклопедија. Скопје, 2009, т. I, 595.