Климент Шапкарев

Климент Кузманов Шапкарев е български революционер, член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и просветен деец.[1]

Климент Шапкарев
български учител и революционер
Ефрем Чучков, Климент Шапкарев и Гоце Делчев, 1902 г., фото Александър Владиков
Ефрем Чучков, Климент Шапкарев и Гоце Делчев, 1902 г., фото Александър Владиков

Роден
Починал

Етнос българи
Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Семейство
Баща Кузман Шапкарев
Климент Шапкарев в Общомедия

БиографияРедактиране

Климент Шапкарев е роден в 1875 година в Охрид. Син е на видния български етнограф и фолклорист Кузман Шапкарев. В 1893 година завършва с осмия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[2] В гимназията членува в тайния революционен кръжок заедно с Гоце Делчев и Петър Васков. След завършването на гимназията в 1892 година учи биология и химия в Софийския университет. През 1897 година е делегат от Самоковското дружество на Четвъртия македонски конгрес.[3] Завършва в 1898 година и става учител в Самоков, като едновременно с учителската дейност работи и като пунктов началник на ВМОРО, като организира прехвърлянето на хора и оръжие през границата в Османската империя. В 1904 – 1905 година е учител в Одринската българска гимназия „Д-р Петър Берон“ и секретар на Одринския окръжен комитет на ВМОРО. Делегат е на Рилския (1905) и Кюстендилския конгрес на ВМОРО (1908).

Като Август[4] пише във вестника на десницата във ВМОРО „Илинден“, от чиито страници напада органа на левицата „Одрински глас“.[5]

Преди началото на Балканската война заминава от Одрин за България и се записва като доброволец в 52-ри пехотен полк на българската армия, с който се сражава под Одрин. За проявена храброст е награден с кръст. В Междусъюзническата война е в щаба на Македоно-одринското опълчение. По време на Първата световна война е във Велес като член на Цензурната комисия. След края на войната преподава 20 години в земеделското училище в Садово.

След освобождението на Вардарска Македония през пролетта на 1941 година се установява в Битоля, където също преподава в земеделско училище. Умира там през 1949 година.

Климент Шапкарев е автор на брошурата „Спомени и мисли за Гоце Делчев“.[6][7]

След Балканските войни в Чирпан Климент Шапкарев се жени за Амалия Примджанова, която заедно със Славка Чакърова-Пушкарова от Струга, Люба Кюпева от Велес и Янка Каневчева от Охрид е член на революционна женска група. Негови синове са българският икономист и председател на Македонския научен институт Петър Шапкарев[8] и историкът Иван Шапкарев.

Външни препраткиРедактиране

РодословиеРедактиране

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Михаил Шапкарев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Петър Шапкарев
 
Константин Шапкарев
(? – 1821)
 
Пасхал Шапкарев
(? – 1814)
 
Евгения Попангелева
(? – 1850)
 
Мария Шапкарева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Мария Гьорева Стрезова
(1813 - 1900)
 
Анастас Шапкарев
(1792 — ?)
 
Депа Стасейкова
(? – 1832)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Елисавета Миладинова
(около 1846 – 1870)
 
Наумка Попиванова
Гроздина
 
Кузман Шапкарев
(1834 – 1909)
 
Екатерина Христова
 
Петър Шапкарев
(1843 – 1898)
 
Екатерина Групчева
 
Христо Групчев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Амалия Примджанова
 
Климент Шапкарев
(1875 – 1949)
 
Евтим Шапкарев
(около 1877 – 1927)
 
Ташула Шапкарева
 
Димитър Примджанов
 
Елисавета Багряна
(1893 – 1991)
 
Иван Шапкарев
(1891 – 1874)
 
Мария Пранджева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Катя Шапкарева
 
Петър Шапкарев
(1908 – 1997)
 
Иван Шапкарев
(1919 – 1998)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Катя Шапкарева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Михаил Шапкарев
(1941 – 2007)
 
Здравка Шапкарева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 


БележкиРедактиране

  1. Пърличев, Кирил, „Кюстендилският конгрес на ВМРО 1908 г.“, „ВЕДА-МЖ“, София, 2001 г., стр. 169.
  2. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 92.
  3. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 106.
  4. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 6.
  5. Одрински глас, брой 2, 20 януари 1908, стр. 3.
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 190.
  7. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 532-533.
  8. Енциклопедия „България“, том 7, София, Издателство на БАН, 1996, стр. 495.