Хуана Инес де ла Крус
Монахинята Хуана Инес де ла Крус (на испански: Sor Juana Inés de la Cruz) или сестра Хуана (12 ноември 1648/1651 – 17 април 1695) е поетеса, философка, математичка[1] и мистичка[2] от Нова Испания (колония в Испанска Америка), предшественичка на борбата за правата на жените[3].
| сестра Хуана Инес де ла Крус Juana Inés de Asbaje y Ramírez de Santillana | |
| мексиканска писателка | |
 Портрет от Мигел Кабера | |
| Родена |
12 ноември 1651 г.
|
|---|---|
| Починала |
Мексико, Нова Испания |
| Погребана | Мексико, Мексико |
| Религия | католицизъм |
| Научна дейност | |
| Област | Математика |
| Подпис |  |
| сестра Хуана Инес де ла Крус в Общомедия | |
Име
редактиранеСестра Хуана е известна и с пълното си име Хуана Инес де ла Крус де Асбахе/Асуахе и Рамирес де Сантияна (Juana Inés de la Cruz de Asbaje (o Asuaje) y Ramírez de Santillana). Рожденото ѝ име е Хуана Инес Рамирес де Сатияна (Juana Inés Ramírez de Santillana).
Биография
редактиранеРодена е през 1651 (според други биографи през 1648) г. в семейство на баскски морски капитан и местна креолка в градчето Сан Мигел де Непантла, близо до град Мексико, тогава столица на колонията Нова Испания в Америка.
Тя е дете чудо. Започва да пише на 3 години, на 8 съчинява религиозно съчинение, на 12 вече е изучила латински, а на 13 е приета в двора на вицекраля. Там е свикана специална комисия от 40 учени, която да установи дали необикновената ѝ ранна образованост „се дължи на положен труд или на откровение свише“. В този изпит, по думите на вицекраля, Хуана Инес напомня на „кралски галеон, обкръжен от дребни лодчици“. Сестра Хуана е изключително красива и начетена, което спечелва влиятелното внимание на високите класи.
Все пак на 19 години тя напуска бляскавия дворцов живот и постъпва в манастир, за да избегне женитба, която ще я лиши от литературните и научни занимания.[4] Тя превръща килията си в културно средище, продължава да пише.
Феминизъм
редактиранеТя е силен поддръжник на правата на жените, което днес назовават феминизъм. В поемата „Редондиля“ („Redondillas“) защитава правото на жените да бъдат уважавани хора. В „Упорити мъже“ („Hombres necios“) критикува сексизма от онова време, осмивайки лицемерието на мъжете, които публично осъждат проститутките, но в усамотение плащат на жени да правят точно това, което малко преди това са нарекли погнуса в очите на Бога.
Бисексуалност
редактиранеХуана Инес има много романтични, любовни и еротични поеми, като освен поемите си към мъже, тя е писала пламенни поеми към жени. [5]
Спор с църквата
редактиранеНейното 'мислене в стил говорене на високо' е било особено опасно за надигащата се тогава Контрареформация. Който разпитвал и поставял под въпрос социалните норми и еклесиастка догма е можел да бъде определен от Църквата за еретик и зареди това подложен на инквизиция поради несправедливи обвинения от страна на Римокатолическата църква, така заточвайки в мълчание модерните мислители, карайки ги насила да се разкаят и покаят, или им е отнемала имоти, също и на семейството, измъчвала ги е, заточвала ги, затваряла ги в затвор и ги убивала.
Нещата стават напечени през 1690 г., когато е публикувано писмо, което атакува сестра Хуана заради нейния интерес към науката, предполагайки, че тя трябва да се отдаде на леко и неангажиращо богословие.
В същото време властни представители на испанския двор са нейни ментори и тя е широко четена в Испания, като е наричана Десетата муза. Тя е провъзгласена за най-известния поет в завоювания американски континент. Нейна работа е публикувана с първата печатна преса на американския континент в Мексико Сити.
В отговор на духовенството, което търси начин да я укори, сестра Хана пише писмо, наречено „Отговор до Сестра Филотея“, в което защитава правото на жените на образование, което желаят. Католическата църква чрез архиепископа на Мексико се включва към други официални власти в осъждането на сестра Хуана в „своенравие.“
След 1693 г. сестра Хуана престава да пише заради риска от по-нататъшна цензура на Църквата. По-късно продава всичките си книги (4000 тома), музикалните си инструменти и научни инструменти, а Инквизицията изгаря всички нейни книги. Само някои нейни книги са запазени, известни като „Пълни съчинения.“
Според Октавио Пас творчеството на сестра Хуана е спасено от жената на вицекраля. Някои автори спекулират, че тези 2 жени били любовници.
Библиография
редактиране- Пол Андерсън, „Невести на копнежа“, Изд. „Еднорог“, 2009 [6]
Преводите на стихове от сестра Хуана на български език са от известния поет Валери Петров.
Източници
редактиране- ↑ www.peterlang.com[неработеща препратка]
- ↑ Животът на Хуана Инес де ла Крус, в. „Новинар“, 30 януари 2009 г.
- ↑ „За една поетеса изпреварила века си“, Валери Петров Архив на оригинала от 2011-01-12 в Wayback Machine., сп. „Пламък“, брой 5 – 6, 01.05.2002 г.
- ↑ По онова време женският манастир е единственото убежище, където жените могат да получат необходимото образование. Във времето на Хуана не само, че не е имало образовани момичета, но според испанските прелати това било смятано за тъмна работа на дявола.
- ↑ Sor Juana Inés de la Cruz, 1648 – 1695, Selected Works // Архивиран от оригинала на 2007-06-30. Посетен на 2009-07-27.
- ↑ www.pe-bg.com
Външни препратки
редактиране- Две поеми от Хуана Инес – „Редондиля“, превод Валери Петров Архив на оригинала от 2007-02-23 в Wayback Machine., сп. „Пламък“, брой 5 – 6, 01.05.2002 г.
- Ранен портрет на сестра Хуана
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Juana Inés de la Cruz в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |