Олтар Торнабуони
Олтарът Торнабуони (на италиански: Pala Tornabuoni) е олтар, съставен от няколко части с картини на италианския ренесансов художник Доменико Гирландайо, рисувани през 1490 – 1498. Олтарът е предназначен за Капела Торнабуони в семейна капела (параклис) в църквата „Санта Мария Новела“ във Флоренция, Италия. Олтарните картини са изпълнени с темпера върху дървени панели (пана). През 1804 г. олтарът, който тогава се намира в центъра на капелата, е разчленен и през 1816 г. разпродаден на части на антикварния пазар. Отделните оцелели части от него са изложени в няколко световни музея: Берлинската картинна галерия, Старата пинакотека в Мюнхен, Музея за изящни изкуства в Будапеща и в колекцията на Фондация Маняни-Рока в Траверсетоло.
| Олтар Торнабуони: лице | |
 „Madonna in gloria tra santi“ | |
| Художник | Доменико Гирландайо |
|---|---|
| Година | 1490 – 1494 |
| Техника | темпера върху дърво |
| Размери | 221 × 198 cm |
| Изложена | Стара пинакотека, Мюнхен, Германия |
| Олтар Торнабуони в Общомедия | |
| Олтар Торнабуони: гръб | |
 „Resurrezione di Cristo“ | |
| Художник | Доменико Гирландайо |
|---|---|
| Година | 1490 – 1494 |
| Техника | темпера върху дърво |
| Размери | 221 × 199 cm |
| Изложена | Берлинска картинна галерия, Германия |
| Олтар Торнабуони в Общомедия | |
История
редактиранеОлтарът на капелата с олтарни картини е започнат от Гирландайо след завършване на цикъла стенописи с историите на Богородица и Свети Йоан Кръстител. Гирландайо работи върху олтарните картини до смъртта си през 1494 г. и цялостната композиция е завършена от неговите братя и помощници чак през 1498 г. В биографията на художника Джорджо Вазари отбелязва следното: „... С темпера той рисува отделно олтарна картина на Богородица, носеща се във въздуха с младенеца на ръце, заобиколена от светци, и други фигури в шест рамки, сред които св. Лаврентий и св. Стефан, съвсем живи, и св. Викентий и св. Петър мъченик, които едва не говорят. Тази композиция поради смъртта на Доменико частично остава незавършена; наистина, много той вече успява да направи, но остават няколко фигури от обратната страна на олтара, където е картината Възкресение Христово, и три фигури в споменатите рамки, и всичко това завършват след него братята му Бенедето и Давид...“ [1]
През 1804 г. олтарът Торнабуони, който тогава се намира в центъра на капелата, е разчленен и през 1816 г. разпродаден на части на антикварния пазар. Днес част от прилежащите пана с образи на светци са загубени, като олтарните картини и четири от страничните пана са притежание на различни музеи. Две пана, които се намират в Берлин, са били унищожени през май 1945 г. при пожар в „Кайзер Фридрих музеум“ по време на Втората световна война.
Олтарът Торнабуони има две лица: едното лице с картината „Богородица в слава със светци“ е обърнато към вярващите в наоса, а другото лице с „Възкресение Христово“ е обърнато към доминиканските монаси в хора. Затова той се състои от голям централен панел с картини от всяка страна и шест отделения на светци, от които само четири са оцелели до днес.
Съставни части
редактиранеОлтарът се състои от следните известни части, както следва:
- Богородица в слава със светци (предна олтарна картина), 221 x 198 см., в Старата пинакотека, Мюнхен. Богородица е изобразена заобиколена от серафими и херувими, държейки в ръце младенеца, когото кърми. Два симетрично разположени ангела са изобразени в горната част на дъската. В долната част на картината са изобразени четирима светци: Свети Доминик де Гусман, основател на Ордена на доминиканците, който се държи отворена книга и показва принципите на ордена, св. Архангел Михаил, св. Йоан Кръстител, и св. Йоан Богослов. В заден план е изобразен пейзаж във фламандски стил със скали, градски кули, заоблени хълмове и широколистни дървета;
- Възкресението на Христос (задна олтарна картина), 221x199 см, Берлинска картинна галерия, Берлин. Картината показва Възкресението на Христос, който се издига от гробницата сред облак от херувими, и държи в ръката си знамето на кръстоносците. На преден план са четирима войници, разбудени от чудотворното събитие, които бягат ужасени;
- Света Екатерина от Сиена, Старата пинакотека, Мюнхен;
- Свети Лаврентий, Старата пинакотека, Мюнхен;
- Свети Стефан, Музей за изящни изкуства, Будапеща;
- Свети Петър Мъченик, Фондация Маняни-Рока, Траверсетоло (провинция Парма);
- Свети Винсент Ферер, преди в Кайзер Фридрих музеум, Берлин, унищожена в пожара през май 1945 г.;
- Свети Антонино Пиероци, преди в Кайзер Фридрих музеум, Берлин, унищожена в пожара през май 1945.
Възможна реконструкция заедно с паната със светци
редактиране |
 |
|
 |
|
|
 |
|
 |
|
|
Библиография
редактиране- Andreas Quermann, Ghirlandaio, серия Maestri dell'arte italiana, Könemann, Köln 1998. ISBN 3-8290-4558-1
Бележки
редактиране- ↑ Vasari, Giorgio, Le vite de' più eccellenti pittori, scultori, e architettori, Lorenzo Torrentino, Firenze 1550; 2-ро пр. и доп.изд.: Giunti Editore, Firenze 1568
