Интервенция на Организацията на Варшавския договор в Чехословакия

(пренасочване от Операция „Дунав“)

Операция „Дунав“ е военна операция от 1968 година в Чехословакия, проведена от въоръжените сили на останалите държави-членки (без Румъния) на Организацията на Варшавския договор (ОВД) за спиране на политическите реформи от Пражката пролет.

Операция „Дунав“
Студена война
Съветски танк в Прага по време на окупацията
Съветски танк в Прага по време на окупацията
Информация
Период 20 август – 21 август 1968 г.
Място Чехословакия
Резултат Победа за Варшавския договор
Страни в конфликта
Варшавски договор
 • Flag of the Soviet Union.svg СССР
 • България България
 • Полша Полша
 • Flag of Hungary.svg Унгария
Логистична подкрепа:
Flag of East Germany.svg ГДР (ограничено участие)
Дилпоматична подкрепа:
Flag of Cuba.svg Куба
Flag of North Korea.svg Северна Корея
Flag of Vietnam.svg Виетнам
Монголска народна република Монголия
Flag of the Czech Republic.svg Чехословакия
Дилпоматична подкрепа:
Румъния Румъния
Flag of SFR Yugoslavia.svg Югославия
Албания Албания
Flag of the People's Republic of China.svg Китай
Командири и лидери
Леонид Брежнев
Николай Подгорни
Алексей Косигин
Андрей Гречко
Иван Якубовски
Тодор Живков
Добри Джуров
Владислав Гомулка
Войчех Ярузелски
Янош Кадар
Лайош Цинеге
Валтер Улбрихт
Дилпоматична подкрепа:
Фидел Кастро
Ким Ир Сен
Хо Ши Мин
Юмжагийн Цеденбал
Александър Дубчек
Лудвик Свобода
Олдрич Черник
Мартин Дзур
Дилпоматична подкрепа:
Николае Чаушеску
Йосип Броз Тито
Енвер Ходжа
Мао Дзъдун
Сили

Първоначално:
250 000 (20 дивизии)
2000 танка
800 самолета

235 000 (18 дивизии)
2500 – 3000 танка
100 000+ протестиращи

Жертви и загуби

196 убити, 87 ранени, 5 войници се самоубиват

137 убити цивилни, 500 тежко ранени

Операция „Дунав“ в Общомедия

Силите на ОВД нахлуват в Чехословашката социалистическа република на 21 август 1968 г. след неуспешни преговори да се предотврати по-нататъшното изпълнение на реформите от периода на политическа либерализация в страната, известен като Пражка пролет. Реформите са насърчавани от Александър Дубчек, който се стреми да засили правата на гражданите въпреки несъгласието на Съветския съюз. Дубчек е избран за ръководител на Комунистическата партия на Чехословакия след оставката на Антонин Новотни през януари 1968 г.

По време на инвазията десетки хиляди войници от страни от Варшавския договор преминават чехословашката граница. Инвазията успява да спре тенденцията за демократизация на страната и да засили позицията на марксисткото просъветско крило в Комунистическата партия на Чехословакия. Съветската политика от онези дни става известна като доктрината Брежнев.

Преговори ЧССР-СССРРедактиране

Реформите, въведени от Александър Дубчек, предизвикват загрижеността на Леонид Брежнев и другите лидери на Организацията на Варшавския договор, които се страхуват от разпадането на комунистическия блок в разгара на Студената война.

Лидерите на Съветския съюз се опитват отначало да спрат реформите в Чехословакия по пътя на преговорите. Двустранните разговори, които се провеждат в рамките на няколко месеца, не постигат желания резултат и, тъй като тези контакти не успяват да спрат реформите, руснаците започват да обмислят военна намеса в Чехословакия. Според доктрината Брежнев всяка държава от ОВД поема задължение да подчини своите национални интереси в полза на Източния блок (дори с военна сила, ако е необходимо).

Военни действия на ОВДРедактиране

В нощта между 20 и 21 август 1968 г. въоръжените сили на 5 от страните-членки на Организацията на Варшавския договор нахлуват в Чехословакия: това са армиите на Съветския съюз, Полша, България, Унгария и Източна Германия. Общо 200 000 военнослужещи са пресекли границата с около 2000 танка.

Сред участващите сили са 28 000 полски войници от Втора полската армия. Унгарските сили се оттеглят от Чехословакия на 31 октомври. Участието на източногерманските сили е било много ограничено[1].

72 чехословаци са убити от силите за агресорите (от които 19 души в Словакия), а стотици хора са ранени[2].

Участие на БългарияРедактиране

През май 1968 г. в Българската комунистическа партия започва усилена пропаганда относно събитията в Чехословакия, последвана от нареждане за проникване на територията на Чехословакия (заповед № 39 от 20 август 1968 г.). Заповедта е подписана от 33 висши партийни функционери и политици. Полковете получават бойна заповед, подписана от военния министър Добри Джуров и началника на генералния щаб Атанас Семерджиев[3].

Реакция по светаРедактиране

Веднага след като научават за инвазията, Канада, Дания, Франция, Парагвай и Съединените щати изискват спешна среща на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации.

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране