Орешак (област Ловеч)

(пренасочване от Орешак (Област Ловеч))
За другото българско село вижте Орешак (Област Варна).

Орешак е село в Северна България, част от община Троян в област Ловеч. Населението му е около 1900 души (2022).

Орешак
Общи данни
Население1920 души[1] (15 декември 2023 г.)
82,8 души/km²
Землище23,19 km²
Надм. височина447 m
Пощ. код563
Тел. код06952
МПС кодОВ
ЕКАТТЕ53707
Администрация
ДържаваБългария
ОбластЛовеч
Община
   кмет
Троян
Донка Михайлова
(БСП за България; 2011)
Кметство
   кмет
Орешак
Марияна Генковска
Орешак в Общомедия

География редактиране

Орешак се намира в Троянско, на 8 километра източно от центъра на град Троян, като от табела до табела разстоянието е около километър.

История редактиране

През втората половина на XVIII век в Орешак, в непосредствена близост до Троянския манастир на празника му „Успение Богородично“ – 15 август, започва да се провежда занаятчийски панаир, който след няколко години се разраства и става един от най-големите в Северна България. Той става място за срещи между майстори от всички краища на България.

Население редактиране

Управление редактиране

Икономика редактиране

Дърводобив и дървообработване, пирография, дърворезба, сувенири, вита мебел, шперплат, амбалаж), металолеене, металообработване, грънчарство. Фуражни култури, овощарство (сливи, ябълки), малини, овцевъдство, говедовъдство.

Инфраструктура редактиране

Култура редактиране

Троянският манастир е най-голямата историческа и културна забележителност на Орешак и този край. Разположен на брега на река Черни Осъм, той е един от най-големите и прочути български манастири. Основан е в края на XVI век и е известен със своята архитектура, дърворезби и стенописите в манастирската църква, дело на известния възрожденски художник Захари Зограф, както и със смятаната за чудотворна икона „Св. Богородица Троеручица“. Наред с това манастирът е известен книжовен център и революционно средище в средата на XIX век. В него Васил Левски основава комитет на Вътрешната революционна организация, в който участват всички монаси. За тези времена свидетелства музеят на Апостола в манастира. Манастирът е прочут и с чудотворната си икона Св. Богородица Троеручица.

В Орешак се намира и Националното изложение на художествените занаяти и изкуствата, експозиционно съоръжение, представящо предмети на традиционните занаяти. То е създадено през 1971 година и разполага с 8 зали с обща изложбена площ 4500 m² и една многофункционална конферентна зала, разположени в парк с площ 50 декара. В него се организират международни, национални, авторски и други изложби на майстори на занаятите и приложните изкуства. В залите се показват предмети от керамика, дърво, метал, тъкани, везба, накити, оръжие и други. Изложбата е и базар и предметите могат да се закупуват веднага.

Националното изложение на художествените занаяти и изкуствата е създадено през 1971 година, когато се провежда и втората национална изложба на народните художествени занаяти. От 1978 година се поставя началото на международното участие. През 1981 година се провежда първата международна изложба на народните художествени занаяти с участието на майстори от 16 страни, през 1984 година се провежда втората международна изложба с участие на представители от 20 страни, през 1988 година – третата с участие на 25 страни. Тази традиция се утвърждава и сега ежегодно националните изложби са с международно участие. От български и чуждестранни майстори са дарени над 1080 предмета, който постоянно се показват в една от изложбените зали.

Един от най-атрактивните празници в района е Празникът на сливата и сливовата ракия, който се провежда ежегодно в края на месец септември, с многобройни посетители-дегустатори и участници в конкурса за най-добра ракия. Победителите получават специални грамоти и уникални медали под формата на слива.

На 2 километра от селото се намира живописната махала „Баба Стана[2].

Известни личности редактиране

 
Максим Пловдивски
Родени в Орешак

Външни препратки редактиране

Източници редактиране

  1. www.grao.bg
  2. Желев, Димитър. Идилия и красота в махалата Баба Стана // списание Георгаф. 2016-05-17. Посетен на 2023-12-22.