Отваря главното меню

Омотско или Омоцко (на гръцки: Λειβαδοτόπι или Λιβαδοτόπι, Ливадотопи, катаревуса: Λειβαδοτόπιον, до 1927 година Όμοτσκο, Омоцко, катаревуса Όμοτσκον, Омоцкон[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Нестрам в административната област Западна Македония. Според преброяването от 2001 година селото има 41 жители.

Омотско
Λειβαδοτόπι
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Нестрам
Географска област Нестрамкол
Надм. височина 960 m
Население 41 души (2001)
Пощенски код
Телефонен код

ГеографияРедактиране

Селото се намира в областта Нестрамкол на 32 километра югозападно от Костур и на 10 километра западно от демовия център Нестрам, на левия бряг на река Бистрица.

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

Селото се споманава в османски дефтер от 1530 година под името Хомочко с 44 семейства.[2] Църквата „Свети Николай“ е от 1657 година.[3] В 1769 година албански банди разрушават седем села в областта - Грамоща, Линотопи, Ветерник, Пискохори, Лагор, Омотско и Загар.[4]

Изселване в Брацигово и КовачевицаРедактиране

Около 1770 или в 1791 година много жители на Омотско, съседното Слимница и корчанското Орешец се изселват в Брацигово поради притеснения от страна на албанското население.[5][6] Омотчани, слимничани и орешчани пристигат в Пещера с цялото си движимо имущество и добитък и започват да обикалят околните села Брацигово, Козарско, Кричим и Перущица, за да си намерят място за заселване. Слимничани са бичкиджии, омотчани – дюлгери, а орешчани – занаятчии: бояджии, сапунджии, шарлаганджии, бъчвари и джамбази. Заселват се в Брацигово, където няма турци. Девет слимничани се заселват в Перущица, част от омотчани – в Козарско и част от омотчани и орешчани остават в Пещера, където образуват Габер махала.[7] Наследственият аянин на Татарпазарджишка каза Хасан бей Гаванозоолу им позволява да се заселят в Брацигово и да избегнат задължителната за българчетата работа на чалтиците в замяна на ежегодна дюлгерска работа на седемте му чифлика. В Брацигово омотчани, най-многочислени от преселниците, се заселват в северната част на селото и образуват Омотската махала. Слимничани се установяват в източната, а орешчени, най-малобройните, по средата на селото.[8]

Семейства от Омотско, заедно със слимничани и добролищани се заселват в 1791 година и в неврокопското село Ковачевица, където образуват така наречената Арнаутска махала. Те се занимават със строителство и основават Ковачевишката архитектурно-строителна школа.[9]

Омотско през XIX векРедактиране

В края на XIX век Омотско е малко българско село в Костурска каза на Османската империя, чифлик на бейовете във Фусия. Жителите му се препитават с животновъдство, земеделие и дърводобив.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Омотско има 247 жители българи.[10] Цялото население на Омотско е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Омотско има 96 българи патриаршисти гъркомани и работи гръцко училище.[11] Гръцка статистика от 1905 година представя Омотско като изцяло гръцко - със 138 жители.[12] Според Георги Константинов Бистрицки Омотско преди Балканската война има 10 български къщи.[13]

В „Етнография на Македония“, издадена в 1924 година, Густав Вайганд описва Хамотско като българско село на българо-гръцката езикова граница:

Котловината на Кастория е българска, но самата Кастория както и Маврово са гръцки, респективно гърцизирани, в Хрупища гръцката партия е наистина много силна, но не може да става дума за гърцизиране. Гощерац е почти, Богатсико - напълно гърцизирано. Езиковата граница върви от Гощерац към моста на Смикси, на север лежащото Пишак е още българско, а обратно Витсани и Бубуща са гръцки. Долината на идващия от Грамости поток, на Белица, е българска до Хамотско, следващото Линотопи е албанско, а следващото Грамости - аромънско.[14]

В ГърцияРедактиране

През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година влиза в Гърция. В 1927 година е прекръстено на Ливадотопион.[15] По време на окупацията през Втората световна война през лятото на 1942 година, за да се ликвидират базите на Съпротивата, селото е изгорено от три германски батальона заедно с Яновени, Пилкати и Слимница.[16]

По време на Гражданската война селото пострадва силно и на 27 юли 1947 година е напуснато от жителите си.[3] 40 деца са изведени извън страната от комунистическите части в групата на така наречените деца бежанци.[17]

В началото на XXI век има 40 жители и 15-ина нови къщи.[3]

Преброявания
  • 1913 – 102 души
  • 1920 – 114 души
  • 1928 – 123 души
  • 1940 – 107 души
  • 1951 – 0 души
  • 1961 – 0 души
  • 1971 – 0 души
  • 1981 – 0 души
  • 1991 – 0 души
  • 2001 – 41 души

ЛичностиРедактиране

Родени в Омотско
  •   Андрея (около 1741 - ?), майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г.[5]
  •   Атанас (Насе) Глухче (около 1756 - ?), майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[5]
  •   Атанас Мечкарин (около 1786 – 1845), майстор строител
  •   Бинко (около 1740 - ?), майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[5]
  •   Бойчо (около 1761 - ?), майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г.[5]
  •   Буро (около 1740 - ?), майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[5]
  •   Ванчо Устабаши (около 1716 - ?), майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в построяването на моста на Марица в Татар Пазарджик[5]
  •   Велю (около 1756 - ?), майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[5]
  •   Гюро (около 1731 - ?), майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в построяването на моста на Марица в Татар Пазарджик[5]
  •   Дамче (около 1721 - ?), майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., построил си воденица в града в 1819 г.[5]
  •   Дзано (около 1740 - ?), майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[5]
  •   Диман (около 1761 - ?), майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[5]
  •   Димир (около 1756 - ?), майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[5]
  •   Димко (около 1761 - ?), майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г.[5]
  •   Дуко (около 1726 - ?), майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г.[5]
  •   Дюнко (около 1756 - ?), майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[5]
  •   Марко Зисо (около 1736 – ?), майстор строител
  •   Михо Копаран (около 1721 - ?), майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г.[5]
  •   Зога (около 1726 - ?), майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в построяването на моста на Марица в Татар Пазарджик[5]
  •   Игнат (около 1756 - ?), майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[5]
  •   Илчо (около 1752 - ?), майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г.[5]
  •   Исидор (Сидор, около 1756 - ?), майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[5]
  •   Йорго (около 1716 - ?), майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в построяването на моста на Марица в Татар Пазарджик[5]
  •   Къню (около 1745 - ?), майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г.[5]
  •   Кърле (около 1761 - ?), майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г.[5]
  •   Кътю Шаваник (около 1751 - ?), майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[5]
  •   Манол (Нольо, около 1761 - ?), майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[5]
  •   Михал (около 1761 - ?), майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г.[5]
  •   Мишо Кьормишо (около 1751 - ?), майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[5]
  •   Нано (около 1761 - ?), майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[5]
  •   Недялко (около 1761 - ?), майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[5]
  •   Петко Гърнето (около 1761 - ?), майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[5]
  •   Ройко (около 1756 - ?), майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[5]
  •   Саво (около 1745 - ?), майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[5]
  •   Серафим (около 1756 - ?), майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[5]
  •   Сидо (около 1761 - ?), майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г.[5]
  •   Сотир (Соте, около 1745 - ?), майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[5]
  •   Стамен (около 1740 - ?), майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[5]
  •   Стерю Арнаут (около 1741 - ?), майстор строител, преселил се със семейството си в Брацигово през 1791 г.[5]
  •   Танчо Бюлюк (около 1751 - ?), майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г.[5]
  •   Толю Карабайрактар (около 1751 - ?), майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[5]
  •   Фильо (около 1731 - ?), майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в построяването на моста на Марица в Татар Пазарджик[5]
  •   Христо Гърнето (около 1730 - ?), майстор строител
  •   Цанко (около 1751 - ?), майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[5]
  •   Цанко (около 1756 - ?), майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[5]
  •   Цильо Кацар (около 1761 - ?), майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г.[5]
  •   Цойко (около 1740 - ?), майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[5]
  •   Чока (около 1756 - ?), майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[5]
  •   Щерю Арнаут (около 1780 – 1860), майстор строител

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Όμοτσκον -- Λιβαδοτόπι
  2. Harun Yeni, Demography and settlement in Paşa sancaği sol-kol region according to muhasebe-i vilayet-i rumeli defteri dated 1530 [1530 tarihli Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli defteri'ne göre Paşa Sancağı sol-kol bölgesinde demografi ve yerleşim], Ankara, 2006, стр. 112.
  3. а б в г Γιαννοχώρι - Λιβαδοτόπι. // Ελλάδος Περιήγηση. Посетен на 26 декември 2015.
  4. Ανάτυπον από το Λεξικογραφικόν Δελτίον, σ.52 -Τομ. ΚΕ΄, Αθήνα 2005 της Ακαδημίας Αθηνών.
  5. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау Бербенлиев, Пейо и Владимир Патръчев. Брациговските майстори-строители през XVIII-XIX век и тяхното архитектурно творчество. София, Държавно издателство „Техника“, 1963. с. 12-27. Посетен на 23 декември 2015.
  6. Юруков, Даниил. Брацигово. София, Г. Д. Юруков, 1931. с. 4.
  7. Юруков, Даниил. Брацигово. София, Г. Д. Юруков, 1931. с. 5.
  8. Юруков, Даниил. Брацигово. София, Г. Д. Юруков, 1931. с. 6.
  9. Тилев, Жеко. Ковачевица. // Музеи и паметници на културата (1). Комитет за култура, 1987. с. 8.
  10. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 266.
  11. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 180-181.
  12. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Livadotopos.
  13. Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр.8.
  14. Вайганд, Густав. Етнография на Македония, т. 1, София, 1992, стр. 465-466.
  15. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  16. Giamov, Yana. Beyond the Mountains. The life story of two partisans Vasil and Elena Radis. 2013. с. 40. Посетен на 24 декември 2015.
  17. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Livadotopos.