Омотско

селище в Гърция, Западна Македония

Òмотско или Òмоцко (на гръцки: Λειβαδοτόπι или Λιβαδοτόπι, Ливадотопи, катаревуса: Λειβαδοτόπιον, до 1927 година Όμοτσκο, Омоцко, катаревуса Όμοτσκον, Омоцкон[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Нестрам в административната област Западна Македония.

Омотско
Λειβαδοτόπι
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Нестрам
Географска област Нестрамкол
Надм. височина 970 m
Население 15 души (2011 г.)
Демоним Омотчени

ГеографияРедактиране

Селото се намира в областта Нестрамкол на 32 километра югозападно от Костур и на 10 километра западно от демовия център Нестрам, на 970 m надморска височина на левия бряг на река Бистрица, наричана тук Белица.[2]

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

Селото се споманава в османски дефтер от 1530 година под името Хомочко с 44 семейства.[3] Църквата „Свети Николай“ е от 1657 година.[4] В 1769 година албански банди разрушават седем села в областта - Грамоща, Линотопи, Въртеник, Пискохори, Лагор, Омотско и Загар.[5]

Изселване в Брацигово и КовачевицаРедактиране

Около 1770 или в 1791 година много жители на Омотско и съседните Слимница и Орешец се изселват в Брацигово поради притеснения от страна на албанското население.[6][7] Омотчени, слимничени и орешчени пристигат в Пещера с цялото си движимо имущество и добитък и започват да обикалят околните села Брацигово, Козарско, Кричим и Перущица, за да си намерят място за заселване. Слимничани са бичкиджии, омотчани – дюлгери, а орешчани – занаятчии: бояджии, сапунджии, шарлаганджии, бъчвари и джамбази. Заселват се в Брацигово, където няма турци. Девет слимничани се заселват в Перущица, част от омотчани – в Козарско и част от омотчани и орешчани остават в Пещера, където образуват Габер махала.[8] Наследственият аянин на Татарпазарджишка каза Хасан бей Гаванозоолу им позволява да се заселят в Брацигово и да избегнат задължителната за българчетата работа на чалтиците в замяна на ежегодна дюлгерска работа на седемте му чифлика. В Брацигово омотчани, най-многочислени от преселниците, се заселват в северната част на селото и образуват Омотската махала. Слимничани се установяват в източната, а орешчени, най-малобройните, по средата на селото.[9]

От Омотско произлизат брациговските родове Зогови, Гюрови, Дукови, Йоргови, Дамови, Мишекопаранови, Арнаудови, Филеви, Андрееви, Цойкови, Бурови, Къневи, Шаваникови, Цапкови, Мишеви, Сидерови, Чокови, Серафимови, Глухчеви, Дюнкови, Демиреви, Нанови, Недялкови.[10]

Семейства от Омотско, заедно със слимничани и добролищани се заселват в 1791 година и в неврокопското село Ковачевица, където образуват така наречената Арнаутска махала. Те се занимават със строителство и основават Ковачевишката архитектурно-строителна школа.[11]

Омотско през XIX векРедактиране

В края на XIX век Омотско е малко българско село в Костурска каза на Османската империя, чифлик на бейовете във Фусия. Жителите му се препитават с животновъдство, земеделие и дърводобив.[4] В 1894 година Густав Вайганд в „Аромъне“ нарича Хамовско „първото българско село отъ къмъ западъ“.[12]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Омотско има 247 жители българи.[13] Цялото население на Омотско е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Омотско има 96 българи патриаршисти гъркомани и работи гръцко училище.[14] Гръцка статистика от 1905 година представя Омотско като изцяло гръцко - със 138 жители.[15] Според Георги Константинов Бистрицки Омотско преди Балканската война има 10 български къщи.[16]

В „Етнография на Македония“, издадена в 1924 година, Густав Вайганд описва Хамотско като българско село на българо-гръцката езикова граница:

Котловината на Кастория е българска, но самата Кастория както и Маврово са гръцки, респективно гърцизирани, в Хрупища гръцката партия е наистина много силна, но не може да става дума за гърцизиране. Гощерац е почти, Богатсико - напълно гърцизирано. Езиковата граница върви от Гощерац към моста на Смикси, на север лежащото Пишак е още българско, а обратно Витсани и Бубуща са гръцки. Долината на идващия от Грамости поток, на Белица, е българска до Хамотско, следващото Линотопи е албанско, а следващото Грамости - аромънско.[17]

В ГърцияРедактиране

През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година влиза в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Омотско има 15 къщи славяни християни.[18] В 1927 година е прекръстено на Ливадотопион.[19] По време на окупацията през Втората световна война през лятото на 1942 година, за да се ликвидират базите на Съпротивата, селото е изгорено от три германски батальона заедно с Яновени, Пилкати и Слимница.[20]

По време на Гражданската война селото пострадва силно и на 27 юли 1947 година е напуснато от жителите си,[4] които емигрират в източноевропейските страни. На малкото останали гръцките власти не позволяват да се завърнат в селото.[2] 40 деца са изведени извън страната от комунистическите части в групата на така наречените деца бежанци.[21]

В началото на XXI век има 40 жители и 15-ина нови къщи.[4]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 102[2] 114[2] 123[2] 211[2] 37[22] 41 15

ЛичностиРедактиране

Родени в Омотско
  •   Андрея (около 1741 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[6]
  •   Атанас (Насе) Глухче (около 1756 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[6]
  •   Атанас Мечкарин (около 1786 – 1845), български майстор строител
  •   Бинко (около 1740 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[6]
  •   Бойчо (около 1761 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[6]
  •   Буро (около 1740 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[6]
  •   Ванчо Устабаши (около 1716 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в построяването на моста на Марица в Татар Пазарджик[6]
  •   Велю (около 1756 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[6]
  •   Гюро (около 1731 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в построяването на моста на Марица в Татар Пазарджик[6]
  •   Дамче (около 1721 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., построил си воденица в града в 1819 г.[6]
  •   Дзано (около 1740 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[6]
  •   Диман (около 1761 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[6]
  •   Димир (около 1756 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[6]
  •   Димко (около 1761 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[6]
  •   Дуко (около 1726 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[6]
  •   Дюнко (около 1756 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[6]
  •   Зога (около 1726 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в построяването на моста на Марица в Татар Пазарджик[6]
  •   Игнат (около 1756 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[6]
  •   Илчо (около 1752 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[6]
  •   Исидор (Сидор, около 1756 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[6]
  •   Йорго (около 1716 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в построяването на моста на Марица в Татар Пазарджик[6]
  •   Къню (около 1745 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[6]
  •   Кърле (около 1761 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[6]
  •   Кътю Шаваник (около 1751 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[6]
  •   Манол (Нольо, около 1761 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[6]
  •   Марко Зисо (около 1736 – ?), български майстор строител
  •   Михал (около 1761 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[6]
  •   Михо Копаран (около 1721 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[6]
  •   Мишо Кьормишо (около 1751 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[6]
  •   Насе Глухче (около 1756 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[6]
  •   Нано (около 1761 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[6]
  •   Недялко (около 1761 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[6]
  •   Нольо (около 1761 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[6]
  •   Петко Гърнето (около 1761 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[6]
  •   Ройко (около 1756 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[6]
  •   Саво (около 1745 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[6]
  •   Серафим (около 1756 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[6]
  •   Сидо (около 1761 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[6]
  •   Сотир (Соте, около 1745 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[6]
  •   Стамен (около 1740 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[6]
  •   Стерю Арнаут (около 1741 - ?), български строител, преселил се със семейството си в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[6]
  •   Танчо Бюлюк (около 1751 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[6]
  •   Толю Карабайрактар (около 1751 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[6]
  •   Фильо (около 1731 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в построяването на моста на Марица в Татар Пазарджик[6]
  •   Христо Гърнето (около 1730 - ?), български майстор строител
  •   Цапко (около 1751 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[6]
  •   Цапко (около 1756 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[6]
  •   Цильо Кацар (около 1761 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[6]
  •   Цойко (около 1740 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[6]
  •   Чока (около 1756 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[6]
  •   Щерю Арнаут (около 1780 – 1860), български майстор строител
Свързани с Омотско
  •   Боян Кънев (1895 - 1968), български инженер, роден във Варна, по произход от Омотско
  •   Никола Кънев (1866 - 1922), български политик, роден в Брацигово, по произход от Омотско
  •   Радан Кънев (р. 1975), български политик, роден в София, по произход от Омотско

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 35. (на македонска литературна норма)
  3. Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 112. (на турски)
  4. а б в г Γιαννοχώρι - Λιβαδοτόπι. // Ελλάδος Περιήγηση. Посетен на 26 декември 2015.
  5. Ανάτυπον από το Λεξικογραφικόν Δελτίον, σ.52 -Τομ. ΚΕ΄, Αθήνα 2005 της Ακαδημίας Αθηνών.
  6. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф ах Бербенлиев, Пейо и Владимир Патръчев. Брациговските майстори-строители през XVIII-XIX век и тяхното архитектурно творчество. София, Държавно издателство „Техника“, 1963. с. 12-27. Посетен на 23 декември 2015.
  7. Юруков, Даниил. Брацигово. София, Г. Д. Юруков, 1931. с. 4.
  8. Юруков, Даниил. Брацигово. София, Г. Д. Юруков, 1931. с. 5.
  9. Юруков, Даниил. Брацигово. София, Г. Д. Юруков, 1931. с. 6.
  10. Дамянова, Екатерина. Прадедите ни. // Литературен свят. Посетен на 24 януари 2021 г.
  11. Тилев, Жеко. Ковачевица. // Музеи и паметници на културата (1). Комитет за култура, 1987. с. 8.
  12. Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 125.
  13. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 266.
  14. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
  15. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Livadotopos Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  16. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 8.
  17. Вайганд, Густав. Етнография на Македония, т. 1, София, 1992, стр. 465-466.
  18. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 17. (на сръбски)
  19. „Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012 
  20. Giamov, Yana. Beyond the Mountains. The life story of two partisans Vasil and Elena Radis. 2013. с. 40. Посетен на 24 декември 2015.
  21. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Livadotopos Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  22. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 36. (на македонска литературна норма)