Уикипедия

Омотско

селище в Гърция, Западна Македония

Òмотско или Òмоцко (на гръцки: Λειβαδοτόπι или Λιβαδοτόπι, Ливадотопи, катаревуса: Λειβαδοτόπιον, до 1927 година Όμοτσκο, Омоцко, катаревуса Όμοτσκον, Омоцкон[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Нестрам в административната област Западна Македония.

Омотско
Λειβαδοτόπι
— село —
Гърция
40.4219° с. ш. 20.9606° и. д.
Омотско
Западна Македония
40.4219° с. ш. 20.9606° и. д.
Омотско
Костурско
40.4219° с. ш. 20.9606° и. д.
Омотско
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемНестрам
Географска областНестрамкол
Надм. височина970 m
Население15 души (2011 г.)
ДемонимОмотчени

География

редактиране

Селото се намира в областта Нестрамкол на 32 километра югозападно от Костур и на 10 километра западно от демовия център Нестрам, на 970 m надморска височина на левия бряг на река Бистрица, наричана тук Белица.[2]

История

редактиране

В Османската империя

редактиране

Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Хомочко с 44 семейства.[3] Църквата „Свети Николай“ е от 1657 година.[4] В 1769 година албански банди разрушават седем села в областта - Грамоща, Линотопи, Въртеник, Пискохори, Лагор, Омотско и Загар.[5]

Изселване в Брацигово и Ковачевица

редактиране

Около 1770 или в 1791 година много жители на Омотско и съседните Слимница и Орешец се изселват в Брацигово поради притеснения от страна на албанското население.[6][7] Омотчени, слимничени и орешчени пристигат в Пещера с цялото си движимо имущество и добитък и започват да обикалят околните села Брацигово, Козарско, Кричим и Перущица, за да си намерят място за заселване. Слимничани са бичкиджии, омотчани – дюлгери, а орешчани – занаятчии: бояджии, сапунджии, шарлаганджии, бъчвари и джамбази. Заселват се в Брацигово, където няма турци. Девет слимничани се заселват в Перущица, част от омотчани – в Козарско и част от омотчани и орешчани остават в Пещера, където образуват Габер махала.[8] Наследственият аянин на Татарпазарджишка каза Хасан бей Гаванозоолу им позволява да се заселят в Брацигово и да избегнат задължителната за българчетата работа на чалтиците в замяна на ежегодна дюлгерска работа на седемте му чифлика. В Брацигово омотчани, най-многочислени от преселниците, се заселват в северната част на селото и образуват Омотската махала. Слимничани се установяват в източната, а орешчени, най-малобройните, по средата на селото.[9]

От Омотско произлизат брациговските родове Зогови, Гюрови, Дукови, Йоргови, Дамови, Мишекопаранови, Арнаудови, Филеви, Андрееви, Цойкови, Бурови, Къневи, Шаваникови, Цапкови, Мишеви, Сидерови, Чокови, Серафимови, Глухчеви, Дюнкови, Демиреви, Нанови, Недялкови[10] и Гюлеметови.[11]

Семейства от Омотско, заедно със слимничани и добролищани се заселват в 1791 година и в неврокопското село Ковачевица, където образуват така наречената Арнаутска махала. Те се занимават със строителство и основават Ковачевишката архитектурно-строителна школа.[12]

Омотско през XIX век

редактиране

В края на XIX век Омотско е малко българско село в Костурска каза на Османската империя, чифлик на бейовете във Фусия. Жителите му се препитават с животновъдство, земеделие и дърводобив.[4] В 1894 година Густав Вайганд в „Аромъне“ нарича Хамовско „първото българско село отъ къмъ западъ“.[13]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Омотско има 247 жители българи.[14]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Омоско е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 18 къщи.[15]

Цялото население на Омотско е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Омотско има 96 българи патриаршисти гъркомани и работи гръцко училище.[16] Гръцка статистика от 1905 година представя Омотско като изцяло гръцко - със 138 жители.[17] Според Георги Константинов Бистрицки Омотско преди Балканската война има 10 български къщи.[18]

В „Етнография на Македония“, издадена в 1924 година, Густав Вайганд описва Хамотско като българско село на българо-гръцката езикова граница:

„ Котловината на Кастория е българска, но самата Кастория както и Маврово са гръцки, респективно гърцизирани, в Хрупища гръцката партия е наистина много силна, но не може да става дума за гърцизиране. Гощерац е почти, Богатсико - напълно гърцизирано. Езиковата граница върви от Гощерац към моста на Смикси, на север лежащото Пишак е още българско, а обратно Витсани и Бубуща са гръцки. Долината на идващия от Грамости поток, на Белица, е българска до Хамотско, следващото Линотопи е албанско, а следващото Грамости - аромънско.[19] “

В Гърция

редактиране

През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година влиза в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Омотско има 15 къщи славяни християни.[20] В 1927 година е прекръстено на Ливадотопион.[21] По време на окупацията през Втората световна война през лятото на 1942 година, за да се ликвидират базите на Съпротивата, селото е изгорено от три германски батальона заедно с Яновени, Пилкати и Слимница.[22]

По време на Гражданската война селото пострадва силно и на 27 юли 1947 година е напуснато от жителите си,[4] които емигрират в източноевропейските страни. На малкото останали гръцките власти не позволяват да се завърнат в селото.[2] 40 деца са изведени извън страната от комунистическите части в групата на така наречените деца бежанци.[23]

В началото на XXI век има 40 жители и 15-ина нови къщи.[4]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 102[2] 114[2] 123[2] 211[2] 37[24] 41 15 15

Личности

редактиране
Родени в Омотско
  •   Андрея (около 1741 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[6]
  •   Атанас (Насе) Глухче (около 1756 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[6]
  •   Атанас Мечкарин (около 1786 – 1845), български майстор строител
  •   Бинко (около 1740 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[6]
  •   Бойчо (около 1761 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[6]
  •   Буро (около 1740 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[6]
  •   Ванчо Устабаши (около 1716 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в построяването на моста на Марица в Татар Пазарджик[6]
  •   Велю (около 1756 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[6]
  •   Гюро (около 1731 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в построяването на моста на Марица в Татар Пазарджик[6]
  •   Дамче (около 1721 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., построил си воденица в града в 1819 г.[6]
  •   Дзано (около 1740 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[6]
  •   Диман (около 1761 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[6]
  •   Димир (около 1756 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[6]
  •   Димко (около 1761 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[6]
  •   Дуко (около 1726 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[6]
  •   Дюнко (около 1756 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[6]
  •   Зога (около 1726 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в построяването на моста на Марица в Татар Пазарджик[6]
  •   Игнат (около 1756 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[6]
  •   Илчо (около 1752 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[6]
  •   Исидор (Сидор, около 1756 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[6]
  •   Йорго (около 1716 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в построяването на моста на Марица в Татар Пазарджик[6]
  •   Къню (около 1745 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[6]
  •   Кърле (около 1761 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[6]
  •   Кътю Шаваник (около 1751 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[6]
  •   Манол (Нольо, около 1761 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[6]
  •   Марко Зисо (около 1736 – ?), български майстор строител
  •   Михал (около 1761 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[6]
  •   Михо Копаран (около 1721 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[6]
  •   Мишо Кьормишо (около 1751 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[6]
  •   Насе Глухче (около 1756 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[6]
  •   Нано (около 1761 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[6]
  •   Недялко (около 1761 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[6]
  •   Никола (Коле) Галювичин - Гюлемет (около 1746 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[11][6]
  •   Нольо (около 1761 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[6]
  •   Петко Гърнето (около 1761 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[6]
  •   Ройко (около 1756 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[6]
  •   Саво (около 1745 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[6]
  •   Серафим (около 1756 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[6]
  •   Сидо (около 1761 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[6]
  •   Сотир (Соте, около 1745 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[6]
  •   Стамен (около 1740 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[6]
  •   Стерю Арнаут (около 1741 - ?), български строител, преселил се със семейството си в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[6]
  •   Танчо Бюлюк (около 1751 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[6]
  •   Толю Карабайрактар (около 1751 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[6]
  •   Фильо (около 1731 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в построяването на моста на Марица в Татар Пазарджик[6]
  •   Христо Гърнето (около 1730 - ?), български майстор строител
  •   Цапко (около 1751 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[6]
  •   Цапко (около 1756 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[6]
  •   Цильо Кацар (около 1761 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[6]
  •   Цойко (около 1740 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[6]
  •   Чока (около 1756 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[6]
  •   Щерю Арнаут (около 1780 – 1860), български майстор строител
Свързани с Омотско
  •   Арнаудови, голям български хасковски род, по произход от Омотско
  •   Боян Кънев (1895 - 1968), български инженер, роден във Варна, по произход от Омотско
  •   Васил Гюлеметов (1889 - 1948), български писател, по произход от Омотско
  •   Данаил Гюлеметов (1873 – 1948), български учител, по произход от Омотско
  •   Кирил Гюлеметов (1885 – 1913), български поет, по произход от Омотско
  •   Кирил Гюлеметов (1938 – 2004), български художник, по произход от Омотско
  •   Никола Кънев (1866 - 1922), български политик, роден в Брацигово, по произход от Омотско
  •   Радан Кънев (р. 1975), български политик, роден в София, по произход от Омотско
  •   Страшимир Димитров Димитров Мишекопаранов, български комунист, по произход от Омотско, роден на 20 юли 1904 година в Брацигово, член на БКМС от 1921 година, в СССР от 1925 година, член на ВКП (б) от 1926 година, арестуван през 1937 година в Ленинград, загинал, посмъртно реабилитиран с решение на Военната колегия на Върховния съд на СССР, 4 април 1956 година[25]
  •   Христо Гюлеметов – Бонбона (1899 – 1924), български комунист, по произход от Омотско
  •   Христо Гюлеметов – Чибис (1885 – 1956), български комунист, по произход от Омотско
  •   Христо Мишев (1932 - 1989), български политик, роден в Брацигово, по произход от Омотско

Литература

редактиране
  • Μιχάλης, Ράπτης Αλ. Τα μαρτυρικά Γραμμοχώρια της Καστοριάς (Σλίμνιτσα, Μονόπυλο, Γιαννοχώρι, Λειβαδοτόπι, Καλή Βρύση). Αθήνα, Ιδιωτική Έκδοση, 1997. (на гръцки)

Бележки

редактиране
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ а б в г д е Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 35. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 112. (на турски)
  4. ↑ а б в г Γιαννοχώρι - Λιβαδοτόπι // Ελλάδος Περιήγηση. Посетен на 26 декември 2015.
  5. ↑ Ανάτυπον από το Λεξικογραφικόν Δελτίον, σ.52 -Τομ. ΚΕ΄, Αθήνα 2005 της Ακαδημίας Αθηνών.
  6. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф ах ац Бербенлиев, Пейо и Владимир Патръчев. Брациговските майстори-строители през XVIII-XIX век и тяхното архитектурно творчество. София, Държавно издателство „Техника“, 1963. с. 12-27. Посетен на 23 декември 2015.
  7. ↑ Юруков, Даниил. Брацигово. София, Г. Д. Юруков, 1931. с. 4.
  8. ↑ Юруков, Даниил. Брацигово. София, Г. Д. Юруков, 1931. с. 5.
  9. ↑ Юруков, Даниил. Брацигово. София, Г. Д. Юруков, 1931. с. 6.
  10. ↑ Дамянова, Екатерина. Прадедите ни // Литературен свят. Посетен на 24 януари 2021 г.
  11. ↑ а б Гюлеметов-Чибис, Христо. Изъ миналото на Брацигово. Фототипно издание. Брацигово, Граждански комитет „Памет“, 2015.
  12. ↑ Тилев, Жеко. Ковачевица // Музеи и паметници на културата (1). Комитет за култура, 1987. с. 8.
  13. ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 125.
  14. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 266.
  15. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 99. (на македонска литературна норма)
  16. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
  17. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Livadotopos Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  18. ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 8.
  19. ↑ Вайганд, Густав. Етнография на Македония, т. 1, София, 1992, стр. 465-466.
  20. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 17. (на сръбски)
  21. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  22. ↑ Giamov, Yana. Beyond the Mountains. The life story of two partisans Vasil and Elena Radis. 2013. с. 40. Посетен на 24 декември 2015.
  23. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Livadotopos Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  24. ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 36. (на македонска литературна норма)
  25. ↑ Българи жертви на сталинисткия терор // Сите българи заедно. Посетен на 23 юни 2022 г.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Омотско&oldid=12349920“.