Лейтенант Рудолф фон Ешвеге (на немски: Rudolf von Eschwege), наричан от българите Балканският Рихтхофен и Беломорският орел[1], е немски военен пилот, ас от Първата световна война. Сражава се на Македонския фронт и записва 20 потвърдени и 6 непотвърдени победи[2][3].

Рудолф фон Ешвеге
Rudolf von Eschwege
немски пилот
Роден
Починал
21 ноември 1917 г. (22 г.)
Националност Германия
Военна служба
Званиелейтенант
ПрякорРуди, Беломорският орел (Орелът на Егея), Балканският Рихтхофен
Род войскикавалерия, авиация
Войсково поделение3-ти егерски кавалерийски полк, FA 36, FA 66, FA 30
ВойниПърва световна война
ОтличияОрден на „Церингския лъв“
Рицарски кръст на военния орден на „Св. Хенрих“
Железен кръст
За храброст
Рудолф фон Ешвеге в Общомедия

Биография редактиране

Рудолф фон Ешвеге е роден на 25 февруари 1895 година в Бад Хомбург, тогава в Германската империя, днес във Федерална република Германия. Отрано остава сирак, след което завършва образование във Фрайбург и се записва във военно училище. В началото на Първата световна война е кавалерист в 3-ти егерски кавалерийски полк и се сражава на Западния фронт. Участва в битката при Мюлхаузен през август 1914 година и при река Изер в Белгия през октомври[4]. След три месеца е прехвърлен към военновъздушните сили на Германия, между февруари — юли 1915 година се обучава, след което е зачислен към разузнавателната ескадрила Flieger-Abteilung 36 (FA 36). От юли 1916 година до есента на същата година е боен ескорт на разузнавателни самолети, след което е повишен в офицерски чин и е изпратен на Македонския фронт край Драма, където е зачислен към разузнавателна ескадрила FA 66[5]. На целия фронт Централните сили разполагат с три въздушни разузнавателни части, но Ешвеге е единственият немски боен пилот на Македонския фронт. Почти еднолично отговаря за охраната на позициите на Десета пехотна беломорска дивизия - фронт дълъг 120 km. В противовес военновъздушните сили на Антантата разполагат с близо 200 самолета на Македонския фронт, въпреки това Рудолф фон Ешвеге записва редица въздушни победи[6]. В началото на 1917 година е прехвърлен в новата военна част FA 30.

Рудолф фон Ешвеге загива на 21 ноември 1917 година край Орляк, когато сваля разузнавателен балон примамка. Балонът е натоварен с 350 кг взрив и е детониран от земята при прелетяването на самолета на Ешвеге край падащия балон. Британските военно погребват Ешвеге с пълни военни почести, след което пускат над българо-германското летище личните му вещи, снимки от погребението му и писмо. След това германски самолет пуска над британското летище германско знаме и венец, които са поставени от британците на гроба на Ешвеге. Българските власти в Драма поставят паметник в негова чест[5].

 
Откриване на паметника на Рудолф фон Ешвеге в Драма през 1917 или 1918 година от българската управа.

Ешвеге е отличен с Орден на „Церингския лъв“ на 20 юни 1915 година. На 4 април 1917 година получава български орден „За храброст“ IV степен, скоро след това и I степен на същия орден. На 8 юли 1917 година е награден с пруския Рицарски кръст на военния орден на „Св. Хенрих“, както и Железен кръст. Предложен е за най-голямото германско военно отличие „Pour le Mérite[4], но преждевременната му смърт осуетява награждаването, тъй като ордена не се дава посмъртно.

Бележки редактиране

  1. Chapman, Peter. Eagle of the Aegean Sea - Leutnant Rudolf von Eschwege Архив на оригинала от 2013-04-12 в Wayback Machine., www.ww1aero.org.au/, посетен на 1.09.2013 г.
  2. а б Rudolf von Eschwege, www.theaerodrome.com/, посетен на 1.09.2013 г.
  3. Ставрев, Димитър. Рудолф фон Ешвеге - Беломорският орел, www.24chasa.bg/, посетен на 1.09.2013 г.
  4. а б Franks, Norman; Bailey, Frank W.; Guest, Russell. Above the Lines: The Aces and Fighter Units of the German Air Service, Naval Air Service and Flanders Marine Corps, 1914–1918. Grub Street, 1993, p.104
  5. а б Rudolf von Eschwege: German World War I Ace Fighter Pilot, Aviation History Magazine, September 1999, www.historynet.com/, посетен на 1.09.2013 г.
  6. Guttman, Jon. Balloon-Busting Aces of World War 1. Osprey Publishing, 2005, p. 80

Външни препратки редактиране