Илка Зафирова

българска актриса

Илка Зафирова е българска театрална и кино актриса.

Илка Зафирова
българска актриса
На 22 декември 2010 в Народния театър
22 декември 2010 г.
Родена
8 април 1941 г. (83 г.)
Актьорска кариера
Активност1965 – 2021
Семейство
СъпругОскар Кристанов
Развод
Уебсайт
Илка Зафирова в Общомедия

Биография

редактиране

Първоначално е студентка в Софийския университет със специалност „Френска филология“, но след като осъзнава любовта си към театъра напуска университета. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ при професор Моис Бениеш през 1966 година и още същата година постъпва в Драматичния театър във Велико Търново.

Между 1968 – 1969 година е в трупата на пловдивския драматичен театър. На два пъти, през 1970 – 1971 година и през 1974 – 1975 година играе и в Драматичен театър – Пазарджик. След 1977 година се установява в Театър „София“. През 1990 г. напуска театъра и се премества, заедно с останалите артисти, недоволни от ръководството на Театър „София“, в новосформирания Малък градски театър „Зад канала“.[1]

Играе и на сцената на Театър 199 в постановките „Един час преди полунощ“ от Властимил Шубрт, режисьор Христо Кръчмаров; „Дъждът“ от Борис Априлов, режисьор Иван Ничев; „Кристали“ от Лада Галина, режисьор Георги Аврамов; „Шърли Валънтайн“ от Уили Ръсел, режисьор Тодор Колев; „Майсторски клас“ от Терънс Макнали, режисьор Илка Зафирова и приятели; Шарлота в „Есенна соната“ от Ингмар Бергман, режисьор Младен Киселов; Нел в „Краят на играта“ от Самюъл Бекет, режисьор Лилия Абаджиева; „Госпожа Клайн“ от Никълъс Райт, режисьор Стилиян Петров (награда „Аскеер“ 2015 за водеща женска роля).

 
Стената на славата пред Театър 199 – пано с отпечатъци, послание и шарж на Илка Зафирова.

На Стената на славата пред Театър 199 има пано с нейните отпечатъци.

Успоредно с това участва с роли и в киното, общо в 22 филма, сред които „Вълчицата“ и „Немирната птица любов“ на режисьора Рангел Вълчанов, „Бялата стая“ на Методи Андонов, „Дами канят“, „Вампири, таласъми“ и „Бяла магия“ на Иван Андонов, и „Пансион за кучета“ на режисьора Стефан Командарев.

Член на САБ (1966) и „Клуб за демокрация“ (1989).

Озвучава госпожица Финстър в синхронния дублаж на анимационния сериал „Голямото междучасие“ и филма „Ваканцията: Строго забранена“.

Омъжена е за Оскар Кристанов, кинорежисьор, но се развеждат. Нейна дъщеря е преводачката Неда Кристанова, от която има и внучка.[2]

През април 2021 година в интервю за БНР Зафирова споменава, че се е оттеглила от сцената.[3]

Театрални роли

редактиране
  • „Юстинианова монета“ - селянка
  • „Лодка в гората“
  • „Свекърва“
  • „Шърли Валънтайн“ - Шърли Валънтайн
  • „Дама Пика“
  • „Човекоядката“ (Иван Радоев) – Йота
  • „Доходно място“ (Александър Островски) – Юлия
  • „Кълбовидна мълния“
  • „Таралеж“
  • „Татко Юбо“ – майка Юбо
  • „Госпожа Клайн“ (Никълъс Райт) – госпожа Клайн
  • „Есенна соната“ (Ингмар Бергман) – Шарлота
  • „Всяка есенна вечер“ (дебютът и в Студентския театър)

Телевизионен театър

редактиране

Награди и отличия

редактиране
  • Значка на София По случай Празника на София на 17 награда на Столичния общински съвет награди за ярки постижения в изкуството (София, 2016)
  • „Златно перо“ (София, 2016)
  • Наградата „Икар“ на Съюза на артистите в България „за Изключителен творчески принос към българския театър“, (София, 2016)
  • Аскеер за водеща женска роля в пиесата „Госпожа Клайн“ (София, 2015)
  • I награда за ролята и на Елизабет Лоу в „Когато дъждът спря да вали“ на Театралния фестивал на малките форми (Враца, 2013)
  • Аскеер за водеща женска роля- Елизабет Лоу в „Когато дъждът спря да вали“ (София, 2013)
  • Гран при за ролята и в „Оскар и розовата дама“ на Международния фестивал на моноспектаклите (Габрово, 2006)
  • Наградата за главна женска роля за моноспектакъла „Оскар и розовата дама“ на Театралния фестивал на малките форми (Враца, 2006)
  • Аскеер за поддържаща женска роля за Райна в „Без кожа“ (София, 2003)
  • Наградата за женска роля за Божана в „Пансион“ на Театралния фестивал на малките форми (Враца, 1997)
  • Аскеер за главна женска роля на Костанда в пиесата „Свекърва“ (София, 1996)
  • Награда за женска роля на САБ за (Шърли Валънтайн) от пиесата „Шърли Валънтайн“ (София, 1995).

Филмография

редактиране
Година Филми и Сериали Серии Копродукции Роля
? Василики
2019 Урсус
(Ursus)
Украйна/Грузия/Германия/България Ванга
2019 Доза щастие България/Великобритания Герджикова, лекарка
2019 Когато вятърът задуха Магда
2016 Капия майката
2013 Даровете на влъхвите старата продавачка
2011 Добрият съсед жената
2010 Сбогом, мамо
(Goodbye Mama)
Италия/България Кира
2010–2011 Стъклен дом
(тв сериал)
64 Магдалена Атанасова, майка на Христо и Чарли
(в 12 серии)
2010 Аварийно кацане (тв) розовата вдовица
2009 Три сестри и Андрей България/Германия
2008 Птици божии
2007 Летете с Росинант България/Сърбия/Австрия врачката
2004 Стъклени очи
(Occhi di cristallo)
Италия/Испания/Великобритания/България
2004 Спартак
(Spartacus)
2 САЩ/България старата жена
2000 Пансион за кучета Божана Граматикова, наричана още „Божана Божествената“
1997 Василики
(Vasiliki)
Гърция/Кипър/Австрия Елисавет
1993 Росита, моля
(Rosita, please!)
Испания Мари Жо
1993 Cycle Simenon 5 Франция (в IV серия: Les gens d'en face)
1993 Фатална нежност
? Хората отсреща
1992 Вампири, таласъми... Ванда
1991 Тони госпожа Ризова, учителката
1990 Немирната птица любов актрисата Илка Зафирова
1987 Мечтатели съдържателката на бара
1983 Черно-бяло (тв) Ива
1982 Голямата любов на Д. Л. (тв) съдия Надежда Захариева Лукова, съпруга на Луков
1982 Бяла магия Герова
1982 Рицарят на бялата дама
(тв сериал)
3 Комитова
1981 Масово чудо
1980 Дами канят Станчева
1978 Чуй петела френската лавкаджийка
1978 Утрото е неповторимо Радка
1978 Всички и никой циганката конекрадка
1977 Четвъртото измерение
(тв сериал)
5 Гертруда
1976 Светъл пример (тв) войствената учителка
1975 Буна Лефтера
1974 Откъде се знаем? съпругата на войника
1972 Трета след Слънцето 2
1971 Демонът на империята
(тв сериал)
10 Тодорка
(в VIII серия)
1968 Бялата стая медицинската сестра
1967 Ако не иде влак Ванчето
1967 В края на лятото Мария
1965 Вълчицата Ана Чикирова – Вълчицата
1965 Дрямка

Източници

редактиране

Външни препратки

редактиране