Остроух нощник

	Остроух нощник
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Червена книга на България
	; Почти застрашен
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):	Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):	Зверозъби влечуги (Theriodontia)
клас:	Бозайници (Mammalia)
(без ранг):	Еутерии (Eutheria)
клон:	Apo-Chiroptera
разред:	Прилепи (Chiroptera)
семейство:	Гладконоси прилепи (Vespertilionidae)
род:	Нощници (Myotis)
вид:	Остроух нощник (M. blythii)
	Научно наименование
	Myotis blythii (Tomes, 1857)
	Разпространение
	Остроух нощник в Общомедия
	[ редактиране ]

Остроухият нощник (Myotis blythii) е вид дребни бозайници от семейство Гладконоси прилепи (Vespertilionidae). Разпространен е в Средиземноморието, Близкия изток, Задкавказието, Централна Азия, Северна Индия до Бангладеш и Бутан, Северен Китай. В България се среща подвидът M. b. oxygnathus, разпространен в цялата страна до надморска височина от 1400 m, най-често в карстови райони.^[3]

Остроухият нощник има маса 15-30 g, а дължината на тялото с главата му е 59–74 mm. Цветът му е сиво-кафяв по гърба до сиво-белезникав по корема. Ушите са кафяви, сравнително дълги и наведени напред, с дълъг и заострен трагус. Крилата са широки, а опашката е по-дълга от тялото, с връх излизащ извън междубедрената мембрана. Външно остроухият нощник силно наподобява сродния вид голям нощник (Myotis myotis), от който се отличава главно по по-малкия размер на черепа.^[3]

Остроухият нощник извършва сезонни миграции между летни и зимни местообиталища, които може да са разположени на разстояние 60-70 до 160 km едно от друго. Обитава пещери, като температурата на зимните убежища варира от 3 до 15 °C. Образува големи колонии, често смесени с други видове прилепи. Копулацията протича през есента, като женските раждат по едно малко в края на май или началото на юни. Малките започват да летят след около 30 дни и стават напълно самостоятелни след 50 дни. Продължителността на живота достига 30 години. При полет остроухият нощник се ориентира чрез ехолокация, като излъчва честотномодулирани сигнали с честота 26-35 kHz. Храни се предимно с насекоми, най-често дървесни скакалци (Tettigoniidae).^[3]

Източници

↑ Myotis blythii (Tomes, 1857). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
↑ Червена книга на Република България. Остроух нощник. Посетен на 2022-03-28
↑ ^а ^б ^в Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 200-203.

Външни препратки

Остроух нощник (Фондация „Наука за природата“)

[1] Myotis blythii (Tomes, 1857). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)

[eecobg-2] Червена книга на Република България. Остроух нощник. Посетен на 2022-03-28

[ФБ-3] а ^б ^в Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 200-203.

[3]

[1]

[2]