Отглаголно съществително в българския език

За отглаголно съществително в българския език традиционно се смята само такова отглаголно съществително, което се образува от глаголна основа с наставка -не или -ние.

От различни глаголни основи могат да се образуват съществителни и с други наставки, например: -ба (сватба, делба и т.н.), -итба (женитба, сеитба, коситба, вършитба и т.н.), -еж (летеж, валеж и т.н.), -а (заблуда, обява, просвета, употреба и т.н.) и др., но понеже такива форми не се образуват от всички глаголи и нямат парадигматичен характер, по традиция в българската граматика не се причисляват към отглаголните съществителни. Тези съществителни също означават опредметени действия, но в българското езикознание се приема, че глаголността при тях е по-слабо изразена или изобщо не е изразена.

Произход и разновидностиРедактиране

Отглаголното съществително в български генетично е свързано с миналото страдателно причастие, образувано с наставка -н- и със старата инфинитивна основа на глагола, от който се образува. В старобългарски отглаголните съществителни се образуват с наставка -нье, която се среща и във вариант -ние, например: пьсатипьсанъ (мин. стр. прич.) – пьсанье > писание. В говоримата народна реч старобългарската наставка -нье се е преобразувала в -н’е (с меко н’) или в -не, без палаталност на н, като последният вариант се е наложил в съвременния български книжовен език при отглаголните съществителни, образуващи се с наставка -не. Тази разновидност на отглаголните съществителни е застъпена широко в съвременния книжовен език.

Отглаголните съществителни, които се образуват с наставка -ние също са наследени от старобългарски, обаче чрез посредничеството на руската редакция на старобългарския, по-точно на руския църковнославянски или на самия руски език, по време на Възраждането.

Първоначално отглаголните съществителни от двете разновидности се възприемат като синонимни, дори се налага и еднаква форма на множествено число, образуваща се с помощта на наставката -ния, например: събраниесъбрания, събиранесъбирания (с подобен смисъл), макар че отглаголните съществителни на -не в разговорната реч могат да образуват множествено число с наставка -та (след -не-), например: яденеяденета (може да се използва както в смисъл на хранене, така и в смисъл на ястие).

ОбразуванеРедактиране

Отглаголни съществителни на -неРедактиране

Отглаголните съществителни от тази разновидност се образуват от основата на минало свършено време на глаголи от несвършен вид, например:

пишаписа-х – писане
берабра-х – бране
тъпчатъпка-х – тъпкане и т.н.

ОсобеностиРедактиране

При образуване на отглаголни съществителни с помощта на наставка -не се наблюдават следните особености:

  • При глаголи с основна наставка в минало свършено време -о-, -а-, -и- или -я- тя се заменя с -е-, например
пекапеко-х – печене
бръснабръсна-х – бръснене
молямоли-х – молене
седяседя-х – седене и т.н.
  • При глаголите от първо спрежение със сегашна основа на -е-, -и- или -у-, отглаголните съществителни се образуват от сегашната основа, например:
живеяживее-ш – живеене
миямие-ш – миене
плюяплюе-ш – плюене и т.н.
  • От някои глаголи се образуват дублетни форми на отглаголни съществителни, например:
дъвчадъвка-х – дъвкане и дъвчене
плачаплака-х – плакане и плачене
стрижастрига-х – стригане и стрижене и т.н.

Отглаголни съществителни на -ниеРедактиране

Отглаголните съществителни от тази разновидност са образувани от основата на минало свършено време както на свършените, така и на несвършените глаголи:

(да) съберасъбра-х – събрание
мълчамълча-х – мълчание
пишаписа-х – писание и т.н.

ОсобеностиРедактиране

При образуване на отглаголни съществителни с помощта на наставка -ние се наблюдават следните особености:

  • От глаголи с основна наставка в минало свършено време -о-, -и- или -я < ѣ отглаголните съществителни са образувани след замяна на тези гласни с е:
(да) донесадонесо-х – донесение
мъчамъчи-х – мъчение
търпятърпя-х – търпение и т.н.
  • При глаголи със стара инфинитивна основа на -и-, пред което е имало д или т, ст, те се заменят съответно с жд или щ, например:
(да) походя (походи-ти) – похождение
(да) посветя (посвет-ти) – посвещение
(да) угостя (оугости-ти) – угощение и т.н.
  • При глаголи със стара инфинитивна основа на -и-, пред което е имало з или с, сл, те се заменят съответно с ж или ш, шл, например:
(да) поразя (порази-ти) – поражение
прося (проси-ти) – прошение
(да) помисля (помысли-ти) – помишление и т.н.
  • При отглаголни съществителни от глаголи със стара инфинитивна основа на -и-, пред което е имало б, п, в или м се вмъква л след тези съгласни, например:
(да) поздравя (поздрави-ти) – поздравление
(да) изтребя (изтреби-ти) – изтребление
(да) отстъпя (отъстѫпи-ти) – отстъпление
стремя се (стрьмити-ти сѧ) – стремление и т.н.

УпотребаРедактиране

Отглаголни съществителни на -неРедактиране

Отглаголните съществителни с наставка -не, въпреки че се образуват само от несвършени глаголи, могат да означават и действия, изразявани със свършени глаголи: Плитчините непредвидено се оказаха доста далеч от брега, което предизвика засядане на кораба (=корабът заседна).

Безпредложно и предложно свързванеРедактиране

Отглаголните съществителни с наставка -не са с ясно изразена глаголност, поради което имат възможността да запазят съчетаемостта на глагола, от който се образуват. Поради това при отглаголни съществителни, образувани от преходни глаголи може да се получи пряко допълнение (безпредложно), например:

прибирам реколтатаприбиране реколтата
засилвам темпотозасилване темпото.

Когато отглаголното съществително, образувано от преходен глагол, е членувано, те задължително се свързват с предлог със следващото съществително, например:

Четенето на книги ми доставя удоволствие.
Прибирането на реколтата е в разгара си.

Обаче дори и да не е членувано отглаголното съществително, образувано от преходен глагол, за предпочитане е то да се свързва със следващото съществително с предлог, например:

раздаване на награди
увеличаване на производителността и т.н.

Отглаголни съществителни на -ниеРедактиране

Отглаголните съществителни, образувани с наставка -ние често се възприемат като архаични и се заменят със съществителни с други наставки, например:

забавлениезабава
употреблениеупотреба
стремлениестремеж и т.н.

Някои отглаголни съществителни, образувани с наставка -ние обаче са навлезли широко в езика и са се наложили напълно, например: движение, откровение, влияние и т.н.

Често отглаголните съществителни, образувани с наставка -ние са стилистично оцветени, например: прегрешение, поучение, дихание и т.н.

Поради отслабената глаголност отглаголните съществителни с наставка -ние винаги се свързват с предлог със следващото съществително, например: потребление на енергия.

Противопоставяне на двете разновидности отглаголни съществителниРедактиране

За отглаголните съществителни, образувани с наставка -не е характерна ясно изразена глаголност, т.е. действеност или процесуалност, докато отглаголните съществителни, образувани с наставка -ние много по-рядко са носители на глаголност и по принцип те функционират като „чисти“ съществителни. Това води до противопоставяне с оглед на глаголност/неглаголност между двете разновидности отглаголни съществителни, която проличава например при следните двойки:

поделянеподеление
отделянеотделение
обявяванеобявление
сеченесечение и т.н.

В някои случаи разликата в лексикалното значение на двете разновидности отглаголни съществителни е твърде малка или едва доловима, например:

мъченемъчение
съществуванесъществувание
страданестрадание
принуждаванепринуждение и т.н.

Използвана литератураРедактиране

  • Граматика на съвременния български книжовен език, том 2 Морфология, С. 1983
  • Юрий Маслов, Граматика на българския език, С. 1982
  • Стоян Стоянов, Граматика на българския книжовен език, С. 1964