Минало свършено време

Минало свършено време (лат. аорист) е глаголно време, изразяващо действие, което се е извършвало в миналото и е било прекратено в минал ориентационен момент.[1]

Минало свършено време в българския език притежават както глаголите от свършен вид, така и тези от несвършен вид. Миналото свършено време на несвършените глаголи означава само, че съответното действие е било прекратено в миналото, но не показва дали действието е било доведено докрай.

Примери:

  • Свършен вид: Вчера прочетох една интересна книга.
  • Несвършен вид: Вчера цял ден четох една интересна книга, но така и не я прочетох.
  • Несвършен вид: Вчера цял ден четох една интересна книга и най-накрая я прочетох.

Форми за минало свършено време имат практически всички български глаголи с много малко изключения.

Глаголът съм/бъда поначало има форми за минало свършено време, но те почти не се употребяват:[1]

аз бидох, ти биде, той/тя/то биде, ние бидохме, вие бидохте, те бидоха.

Те служат за разграничаването на минало свършено от минало предварително време в страдателен залог:

  • Минало свършено време: Когато отидох у Петър, Мария биде наградена.
  • Минало предварително време: Когато отидох у Петър, Мария беше наградена.

Формата биде наградена означава, че награждаването е станало, след като говорещият е отишъл у Петър. Обратно, формата беше наградена показва, че награждаването на Мария е станало предварително, тоест преди говорещият да отиде у Петър, така че при отиването си у Петър говорещият е заварил Мария вече наградена.

В съвременния български книжовен език изрази като бидох поканен звучат архаично и практически не се използват.[1] Вместо това се казва бях поканен, въпреки че при липса на контекст и лексикален маркер за време може да възникне двусмислие (объркване между минало свършено и минало предварително време).

Някои глаголи по семантични причини почти не се използват в минало свършено време. Например глаголът зная има форми за минало свършено време:

аз знаях, ти зная, той/тя/то зная, ние знаяхме, вие знаяхте, те знаяха.

Само че тези форми, както и миналото свършено деятелно причастие знаял почти не се употребяват.

Формообразуване

редактиране

Формите на глагол в минало свършено време се получават, като към глаголната основа в минало свършено време се добавят следните окончания за лице и число:

ед.ч. мн.ч.
1 л. -хме
2 л. -хте
3 л. -ха

От тази таблица се вижда, че съвпадат формите за второ и трето лице, единствено число, минало свършено време:

  • ти чететой/тя/то чете;
  • ти игратой/тя/то игра;
  • ти мислитой/тя/то мисли;
  • ти вървятой/тя/то вървя;
  • ти гледатой/тя/то гледа.

Глаголната основа в минало свършено време (т.е. формата за 3 л. ед.ч.) практически съвпада с глаголната основа в сегашно време, като разлика има обикновено само в основната гласна (последния звук). Точните правила зависят от спрежението и разреда на глагола.[2]

Първо спрежение

редактиране

От първо спрежение са глаголите, които в 3 л. ед.ч. сег.вр. завършват на :

  • аз четатой чете;
  • аз бератой бере;
  • аз играятой играе.

Първото спрежение се дели на седем разреда.

I спрежение, I разред

редактиране

От I разред на I спрежение са всички глаголи, в които пред окончанието на основната форма (1 л. ед.ч. сег.вр.) стои някоя от следните (твърди) съгласни:

д, т, з, с, к.

В този случай основната гласна в минало свършено време остава е само във второ и трето лице, единствено число; в останалите лица и числа тя се заменя с о.

Примери:

съгласна д т з с к
основна
форма
доведа чета вляза донеса река
1 л. ед.ч. доведох четох влязох донесох рекох
2 л. ед.ч. доведе чете влезе донесе рече
3 л. ед.ч. доведе чете влезе донесе рече
1 л. мн.ч. доведохме четохме влязохме донесохме рекохме
2 л. мн.ч. доведохте четохте влязохте донесохте рекохте
3 л. мн.ч. доведоха четоха влязоха донесоха рекоха

I спрежение, II разред

редактиране

От II разред на I спрежение са всички глаголи, в които пред окончанието на основната форма (1 л. ед.ч. сег.вр.) стои съгласната н, с изключение на случая, когато тя е наследник на носовия призвук на старобългарската малка носовка (тогава глаголът е от VII разред).[3]

От II разред на I спрежение са и някои (не всички) глаголи, в които пред окончанието на основната форма стои твърда съгласна, която е различна от съгласните на I разред и не е шушкава; тоест различна е от всички тези съгласни:

д, т, з, с, к;

ж, ш, ч, дж.

Изискването за твърда съгласна означава, че основната форма на глагола има окончание , не .

Глаголите, които отговарят на тези изисквания, но не са от II разред, са от V разред.

При глаголите от II разред основната гласна се заменя с а във всички лица и числа на минало свършено време.

Примери:

съгласна н други
основна
форма
седна кова бера
1 л. ед.ч. седнах ковах брах
2 л. ед.ч. седна кова бра
3 л. ед.ч. седна кова бра
1 л. мн.ч. седнахме ковахме брахме
2 л. мн.ч. седнахте ковахте брахте
3 л. мн.ч. седнаха коваха браха

I спрежение, III разред

редактиране

От III разред на I спрежение са всички глаголи, чиято основна форма (1 л. ед.ч. сег.вр.) завършва на съгласна + я. Въпросната мека съгласна не може да бъде шушкава, тъй като шушкавите съгласни са винаги твърди в българския книжовен език.

При глаголите от този разред основната гласна се заменя с а във всички лица и числа на минало свършено време, а меката съгласна губи мекостта си, тоест става твърда съгласна.

Пример: Глаголът капя е от този разред:

  • капя – 1 л. ед.ч. сег.вр.
  • капе – 3 л. ед.ч. сег.вр.
  • капа – 3 л. ед.ч. мин.св.вр.

От този разред са също глаголите къпя, сипя, щипя, дремя и др.

основна
форма
капя къпя сипя щипя дремя
1 л. ед.ч. капах къпах сипах щипах дремах
2 л. ед.ч. капа къпа сипа щипа дрема
3 л. ед.ч. капа къпа сипа щипа дрема
1 л. мн.ч. капахме къпахме сипахме щипахме дремахме
2 л. мн.ч. капахте къпахте сипахте щипахте дремахте
3 л. мн.ч. капаха къпаха сипаха щипаха дремаха

I спрежение, IV разред

редактиране

От IV разред на I спрежение са всички глаголи, в които пред окончанието на основната форма (1 л. ед.ч. сег.вр.) стои шушкава съгласна.

В този случай при образуване на минало свършено време основната гласна се заменя с а, а шушкавата съгласна се заменя с нешушкава:

  • ж става з или г;
  • ш става с;
  • ч става к.

Тъй като шушкавите съгласни са винаги твърди, то окончанието в 1 л. ед.ч. сег.вр. е . Понеже основната гласна в минало свършено време става също а, по-лесно е глаголът да се преобразува направо в 1 л. ед.ч.: променя се шушкавата съгласна и се добавя окончанието .

Примери:

  • лъжа става лъгах;
  • мажа става мазах;
  • пиша става писах;
  • плача става плаках.
основна
форма
лъжа мажа пиша плача
1 л. ед.ч. лъгах мазах писах плаках
2 л. ед.ч. лъга маза писа плака
3 л. ед.ч. лъга маза писа плака
1 л. мн.ч. лъгахме мазахме писахме плакахме
2 л. мн.ч. лъгахте мазахте писахте плакахте
3 л. мн.ч. лъгаха мазаха писаха плакаха

I спрежение, V разред

редактиране

От V разред на I спрежение са онези глаголи, които не са от II разред и в чиято основна форма (1 л. ед.ч. сег.вр.) пред окончанието стои твърда съгласна, която е различна от съгласните на I разред, не е шушкава и не е н. Ако обаче въпросната съгласна е м и ако тя е получена от носовия призвук на старобългарската малка носовка, тогава глаголът е не от V разред, а от VII разред.[3]

Изискването за твърда съгласна пред основната гласна означава, че основната форма на глагола има окончание , не .

При глаголите от този разред споменатата съгласна омеква, а основната гласна се заменя с а (и се бележи с я) във всички лица и числа на минало свършено време.

Примери:

основна
форма
простра умра вра (се)
1 л. ед.ч. прострях умрях врях (се)
2 л. ед.ч. простря умря вря (се)
3 л. ед.ч. простря умря вря (се)
1 л. мн.ч. простряхме умряхме вряхме (се)
2 л. мн.ч. простряхте умряхте вряхте (се)
3 л. мн.ч. простряха умряха вряха (се)

I спрежение, VI разред

редактиране

От VI или VII разред на I спрежение са онези глаголи, които в основната си форма (1 л. ед.ч. сег.вр.) завършват на гласна + я.

При глаголите от VI разред основната форма е същевременно форма за 3 л. ед.ч. мин.св.вр. Следователно основната им гласна се променя от е в йотувано а (тоест я [йа]), а формата им за 1 л. ед.ч. мин.св.вр. (която се получава чрез добавяне на окончанието ) завършва на -ях, подобно на глаголите от V разред, но за разлика от тях, глаголите от VI разред съдържат гласна пред завършека -ях.

Пример:

основна
форма
трая вая лая отчая
1 л. ед.ч. траях ваях лаях отчаях
2 л. ед.ч. трая вая лая отчая
3 л. ед.ч. трая вая лая отчая
1 л. мн.ч. траяхме ваяхме лаяхме отчаяхме
2 л. мн.ч. траяхте ваяхте лаяхте отчаяхте
3 л. мн.ч. траяха ваяха лаяха отчаяха

I спрежение, VII разред

редактиране

От VI или VII разред на I спрежение са онези глаголи, които в основната си форма (1 л. ед.ч. сег.вр.) завършват на гласна + я.

Глаголите от VII разред губят основната си гласна при преход от сегашно към минало свършено време:

  • чуя – 1 л. ед.ч. сег.вр.;
  • чуе – 3 л. ед.ч. сег.вр.;
  • чу – 3 л. ед.ч. мин.св.вр.;
  • чух – 1 л. ед.ч. мин.св.вр.

Тъй като основната гласна се губи и в основната форма на глагола, преходът от сегашно към минало свършено време се описва по-лесно направо в 1 л. ед.ч. (без да се преминава през формите за 3 л. ед.ч.): окончанието се заменя с :

  • чуячух;
  • плюяплюх;
  • играяиграх;
  • влияявлиях;
  • шияших.

Малко по-особен е случаят със завършека -ея. Окончанието я се заменя с х, обаче и е се заменя с я. В крайна сметка завършекът -ея се заменя с -ях:

  • живеяживях;
  • владеявладях;
  • копнеякопнях.

Ако обаче съгласната пред -ея е шушкава (следователно винаги твърда), то завършекът -ея се заменя с -ах, не с -ях:

  • закопчеязакопчах.

Особен случай представляват някои глаголи, в чиято основна форма пред окончанието е стояла някога малка носовка (следователно гласна). Носовият призвук се е изгубил с времето, като на негово място се е появила съгласна н или м. Тъй като тя отделя носовата гласна от окончанието, няма условия за йотация, поради което окончанието на тези глаголи в основната им форма е , не . Въпреки това те попадат в VII разред, тоест при образуване на минало време основната гласна се губи, но се губи и съгласната, наследила носовия призвук.[3]

Пример с глагола взема:

  • взема – 1 л. ед.ч. сег.вр.;
  • вземе – 3 л. ед.ч. сег.вр.;
  • взе – 3 л. ед.ч. мин.св.вр.;
  • взех – 1 л. ед.ч. мин.св.вр.

Практически преходът от сегашно към минало свършено време при тези глаголи може да се извърши направо в 1 л. ед.ч., като завършекът -ма се замени с (отпред винаги стои е):

  • вземавзех;
  • наеманаех;
  • заемазаех;
  • кълнаклех.

Глаголът кълна също спада към тази група, но при него има допълнителна особеност: изчезнал е звукът е пред завършека -на, но тъй като съчетанието от звуци клн не може да се произнесе лесно, между к и л се е вмъкнало непостоянно ъ (срв. клетва). Ако се обърне редицата от звукови промени, глаголът кълна ще приеме формата клена, от която чрез замяната на завършека -на с по описаното правило се получава формата клех за 1 л. ед.ч. мин.св.вр.

основна
форма
играя влияя чуя плюя шия живея закопчея взема кълна
1 л. ед.ч. играх влиях чух плюх ших живях закопчах взех клех
2 л. ед.ч. игра влия чу плю ши живя закопча взе кле
3 л. ед.ч. игра влия чу плю ши живя закопча взе кле
1 л. мн.ч. играхме влияхме чухме плюхме шихме живяхме закопчахме взехме клехме
2 л. мн.ч. играхте влияхте чухте плюхте шихте живяхте закопчахте взехте клехте
3 л. мн.ч. играха влияха чуха плюха шиха живяха закопчаха взеха клеха

Второ спрежение

редактиране

От второ спрежение са глаголите, които в 3 л. ед.ч. сег.вр. завършват на :

  • аз летятой лети;
  • аз (да) видятой (да) види;
  • аз броятой брои;
  • аз (да) устроятой (да) устрои;
  • аз лежатой лежи;
  • аз мълчатой мълчи.

Основната форма на тези глаголи (1 л. ед.ч. сег.вр.) завършва на , независимо дали преди окончанието стои съгласна, или друга гласна, и независимо дали ударението пада върху окончанието, или върху основата. Единственото изключение е, когато пред окончанието стои шушкава съгласна (ж, ш, ч, дж): в този случай окончанието е , тъй като шушкавите съгласни са винаги твърди.

Второто спрежение се дели на три разреда.

II спрежение, I разред

редактиране

От I разред на II спрежение са онези глаголи, при които формите за 3 л. ед.ч. в сегашно и минало свършено време съвпадат. Тоест основната гласна и се запазва при прехода от сегашно към минало свършено време.

основна
форма
платя тая устроя мъча греша
1 л. ед.ч. платих таих устроих мъчих греших
2 л. ед.ч. плати таи устрои мъчи греши
3 л. ед.ч. плати таи устрои мъчи греши
1 л. мн.ч. платихме таихме устроихме мъчихме грешихме
2 л. мн.ч. платихте таихте устроихте мъчихте грешихте
3 л. мн.ч. платиха таиха устроиха мъчиха грешиха

II спрежение, II разред

редактиране

От II разред на II спрежение са глаголите, чиято форма за 3 л. ед.ч. в минало свършено време завършва на .

Основната форма на глаголите от този разред не може да има окончание , предшествано от шушкава съгласна, защото основата в минало време няма да завършва на , а на .

основна
форма
видя търпя стоя
1 л. ед.ч. видях търпях стоях
2 л. ед.ч. видя търпя стоя
3 л. ед.ч. видя търпя стоя
1 л. мн.ч. видяхме търпяхме стояхме
2 л. мн.ч. видяхте търпяхте стояхте
3 л. мн.ч. видяха търпяха стояха

Въпреки че буквеният облик на формите за 2 и 3 л. ед.ч. в минало свършено време съвпада със записа на основната форма (1 л. ед.ч. сег.вр.), има разлика в звуковия състав: основната форма завършва със звука [ъ], а посочените форми за минало време завършват със звука [а] (и той винаги е ударен).

II спрежение, III разред

редактиране

От III разред на II спрежение са глаголите, чиято форма за 3 л. ед.ч. в минало свършено време завършва на . По буквен състав тя съвпада с основната форма, но има разлика в звуковия състав: основната форма завършва със звука [ъ], а формата за минало време завършва със звука [а] (и той винаги е ударен). Това, че основната форма завършва на , се дължи на наличието на шушкава съгласна пред окончанието. (Обаче не всички глаголи от II спрежение с шушкава съгласна пред окончанието са от III разред; те могат да бъдат и от I разред.)

основна
форма
лежа мълча
1 л. ед.ч. лежах мълчах
2 л. ед.ч. лежа мълча
3 л. ед.ч. лежа мълча
1 л. мн.ч. лежахме мълчахме
2 л. мн.ч. лежахте мълчахте
3 л. мн.ч. лежаха мълчаха

Трето спрежение

редактиране

От трето спрежение са глаголите, които в 3 л. ед.ч. сег.вр. завършват на или на . Основната форма на тези глаголи завършва на и това е тяхна отличителна черта.

Примери за глаголи от III спрежение:

  • на (I разред): купувам, продавам, обичам и т.н.;
  • на (II разред): отварям, затварям, заговарям и т.н.

При глаголите от III спрежение в 3 л. ед.ч. няма разлика между сегашно и минало свършено време нито в изписването, нито в изговарянето на глаголните форми. Например той продава и той отваря са форми едновременно за сегашно и минало свършено време.

разред I разред II разред
основна
форма
продавам отварям
1 л. ед.ч. продавах отварях
2 л. ед.ч. продава отваря
3 л. ед.ч. продава отваря
1 л. мн.ч. продавахме отваряхме
2 л. мн.ч. продавахте отваряхте
3 л. мн.ч. продаваха отваряха

Фонетични промени

редактиране

При образуване на формите за минало свършено време от основната форма на глагола често настъпват разнообразни фонетични промени.

Изпадане и/или вмъкване на гласни:

  • кълнаклех;
  • берабрах;
  • дерадрах;
  • коляклах.

Изпадане на съгласни:

  • кълнаклех;
  • вземавзех.

Замяна на една съгласна с друга:

  • секасякохсече;
  • могаможахможа.

Понякога в една дума има няколко фонетични промени. Например глаголът режа има минало свършено време рязах, при чието образуване настъпват едновременно две фонетични промени: съгласната ж преминава в з, при което променливото я в корена от е става я.

Когато обаче променливото я е основната гласна на минало свършено време, то не се прегласява в е пред окончанията -хме и -хте за 1 и 2 л. мн.ч. Тоест глаголите в минало свършено време могат да завършват на -яхме и -яхте. За това има исторически причини: след буквата х във всички окончания (вкл. 1 л. ед.ч.) е стоял ер голям, тоест двата завършека са изглеждали така: -яхъме и -яхъте, поради което е нямало условия за преглас на я в е.

Ударение

редактиране

В рамките на минало свършено време, тоест в различните лица и числа, ударението не се мести:

видя̀х, видя̀, видя̀;
видя̀хме, видя̀хте, видя̀ха.

На същото място пада ударението и в съответното минало свършено деятелно причастие и също не се мести в различните родове и числа, членувани и нечленувани форми:

видя̀л, видя̀ла, видя̀ло, видѐли;
видѐлия(т), видя̀лата, видя̀лото, видѐлите.

Мястото на ударението на глаголите в минало свършено време (а значи и мястото на ударението на миналото свършено деятелно причастие) според книжовноезиковата норма от 2012 г. насам се определя така:

1) При преминаване от сегашно към минало свършено време ударението на глаголите от I разред на I спрежение (тези, които завършват на -ох в 1 л. ед.ч. на минало свършено време) се премества напред (от основната гласна към предходната сричка):

чета̀чѐтох;
пека̀пѐкох;
доведа̀довѐдох;
донеса̀донѐсох.

2) Ако в сегашно време ударението на глагол от I разред на I спрежение не пада върху основната гласна, то не се мести:

вля̀завля̀зох;
изля̀заизля̀зох.

3) Ако в сегашно време ударението на глагол от II разред на II спрежение не пада върху основната гласна, то в минало свършено време ударението се премества назад, върху основната гласна:

вѝдявидя̀х.

4) Ако в сегашно време ударението на глагол от II разред на II спрежение пада върху основната гласна, то не се мести:

търпя̀търпя̀х;
стоя̀стоя̀х.

5) При останалите глаголи ударението не се мести:

ка̀пяка̀пах;
тра̀ятра̀ях;
игра̀яигра̀х;
бера̀бра̀х;
кова̀кова̀х;
сѐднасѐднах;
дрѐмядрѐмах;
лъ̀жалъ̀гах;
простра̀простря̀х;
чу̀ячу̀х;
плю̀яплю̀х;
влия̀явлия̀х;
пѝяпѝх;
живѐяживя̀х;
закопчѐязакопча̀х;
взѐмавзѐх;
кълна̀клѐх;
платя̀платѝх;
тая̀таѝх;
устро̀яустро̀их;
мъ̀чамъ̀чих;
греша̀грешѝх;
лежа̀лежа̀х;
да̀вамда̀вах;
повта̀рямповта̀рях.

В някои говори ударението на повечето глаголи в минало свършено време и съответните им минали свършени деятелни причастия може да се мести назад, върху кореновата гласна (без разлика в смисъла) за всички лица и числа на глагола и за всички числа и родове на свършеното минало деятелно причастие. Явлението се наблюдава последователно в западните говори (седна̀х, седна̀л; и дори разходѝх се, разходѝл се); не се мести назад само ударението на глаголите, завършващи на -ох, и съответните им минали свършени деятелни причастия (чѐтох, чѐл); не се мести назад и ударението на глаголите и миналите свършени деятелни причастия, при които то поначало пада на последната сричка в 1 л. ед.ч. за глаголите и в м.р. ед.ч. нечл. за причастията (лежа̀х, лежа̀л). В източните говори ударението не се мести (сѐднах, сѐднал; разхо̀дих се, разхо̀дил се); тоест книжовната норма понастоящем се води по източните говори.[4]

В говорите от междинните области такова придвижване на ударението се наблюдава само при някои глаголи и този компромисен вариант е бил езикова норма до 2012 г. в продължение на повече от столетие. Според тази (вече отменена) книжовна норма е можело да се мести назад, върху основната гласна, ударението само на онези глаголи в минало свършено време, които попадат в т. 5 по-горе, ударението не пада поначало върху основната гласна (иначе няма къде да се премести) и отговарят още на всички тези изисквания: [1]

а) Основата им форма (1 л. ед.ч. сег.вр.) не завършва на -ирам, -изирам, -асам, -ясам, -есам, -осам, -исам, -дисам. Например за правилни са били приемани само следните форми: [1]

харѐсах, боядѝсах, организѝрах;
харѐсал, боядѝсал, организѝрал.

б) Глаголът не съдържа представки с гласни или е от несвършен вид. Например глаголите разхо̀дя се, изва̀дя са от свършен вид и имат представки с гласни, затова единствено правилни са били формите с непридвижено ударение: [1]

разхо̀дих се, изва̀дих;
разхо̀дил се, изва̀дил.

Поначало преместването на ударението назад е било допустимо само при глаголи, несъдържащи представки с гласни (независимо от вида на глагола). Допустими са били дублетни форми като следните: [1]

ка̀зах и каза̀х;
ча̀ках и чака̀х;
пла̀ках и плака̀х;
схва̀нах и схвана̀х;
вло̀жих и вложѝх;
и др.

Дублетни са били и формите на съответните минали свършени деятелни причастия: [1]

ка̀зал и каза̀л;
ча̀кал и чака̀л;
пла̀кал и плака̀л;
схва̀нал и схвана̀л;
вло̀жил и вложѝл;
и др.

Отначало книжовната норма дори е поощрявала такова придвижване на ударението назад, за да се разграничат в 3 л. ед.ч. сегашно време и минало свършено време, чиито форми иначе съвпадат: [1]

Той те ча̀ка. (сег.вр.).
Той те чака̀. (мин.св.вр.).

Това е бил и единственият начин да се различат свършеното и несвършеното минало деятелно причастие на някои глаголи, например казвам[5]

несвършено: само ка̀звал;
свършено: ка̀звал и казва̀л.

Поради същите причини е било допустимо, макар и непрепоръчително, преместването на ударението при глаголи с представки от несвършен вид, например разглеждам[1]

той разглѐжда (двусмислено);
той разглежда̀ (мин.св.вр.).

Също и при миналите свършени деятелни причастия на такива глаголи:

той разглѐждал (двусмислено);
той разглежда̀л (мин.св.деят.прич.).

В българската литература има стихотворения, при които ритъмът и римите зависят от преместването на ударението назад.

Пример:

Закри се орлов поглед, веч хладно е челото,
де чудната идея роди се и блесна̀,
студена е ръката, що сееше доброто,
и падналий подигна, и кривдата блъсна̀!
(И. Вазов)

С течение на времето книжовната норма е започнала да препоръчва запазване на мястото на ударението, а от 2012 г. ударението изобщо не може да се мести.

Преместването на ударението е било възможно само при глаголите в минало свършено време и само при миналите свършени деятелни причастия. Били са допустими например такива форми: [5]

хо̀дихме и ходѝхме;
хо̀дили и ходѝли.

Не са били допустими премествания на ударението при глаголите в минало несвършено време, нито при миналите несвършени деятелни причастия[5]

Правилно: хо̀дехме, хо̀дели.
Неправилно: ходѐхме, ходѐли.

Не са били допустими премествания на ударението при отглаголните съществителни на -не, чието ударение поначало съвпада с ударението в минало свършено време: [6]

Правилно: хо̀дене.
Неправилно: ходѐне.

Съвпадеж с минало несвършено време

редактиране

Окончанията на глаголите в минало свършено и минало несвършено време съвпадат във всички числа и лица без 2 и 3 л. ед.ч. Това не означава непременно, че съвпадат и съответните глаголни форми, защото може да има разлика в основната гласна, например мѝслих е в минало свършено време, а пък мѝслех е в минало несвършено време. Същото се отнася и за миналите деятелни причастия: мѝслил е свършеното, а мѝслел е несвършеното минало деятелно причастие.

Обаче при глаголите от III спрежение и при някои други глаголи съвпадат всички форми за минало свършено и минало несвършено време с изключение на 2 и 3 л. ед.ч. Например отва̀рях, разбѝрахме, съвѐтвахте и търпя̀ха са форми едновременно за минало свършено и минало несвършено време. Същото важи и за причастията (във всички родове и числа): търпя̀л, разбѝрала, отва̀ряло и съвѐтвали са едновременно свършени и несвършени минали деятелни причастия. В тези случаи разликата може да се разбере само от контекста.

Употреба

редактиране

Минало свършено е основното разказвателно време, а минало несвършено е основното описателно време в плана на миналото. Когато се употреби поредица от глаголи в минало свършено време, тя описва низ от последователно приключили действия. За тях може да се направи малък филм, който да отразява динамиката им; те обаче не могат да се поберат в един кадър. Напротив, дори да се употреби поредица от глаголи в минало несвършено време, действието няма да се придвижи напред, а ще остане в един и същи миг от миналото. Поредица от глаголи в минало несвършено време описва едно и също състояние, един кадър от филма, тоест нещо, което може да се нарисува или фотографира.[7]

Пример (текст от Св. Минков):
Непознатият натисна звънеца. Някъде между стените на къщата избръмча сякаш заплетена в паяжина муха, после се чуха леки стъпки, в бравата щракна ключ, вратата се отвори. На прага стоеше стара жена, наметната с шал. Малките ѝ нозе бяха обути в грамадни вълнени пантофи, посивялата ѝ коса излъчваше сребристо сияние в мрака.

  1. а б в г д е ж з и к Петър Пашов, Практическа българска граматика, София, 1989, стр. 116–118.
  2. Образуване на минало свършено време.
  3. а б в Павлина Върбанова, Проляна или пролята? Имате рядката възможност да изберете.
  4. ИБЕ–БАН, Ударение на глагола говоря във формата за второ и трето лице ед.ч. в мин.св. време, 15.IX.2015 г.
  5. а б в Петър Пашов, Практическа българска граматика, София, 1989, стр. 173.
  6. Петър Пашов, Практическа българска граматика, София, 1989, стр. 180–181.
  7. Петър Пашов, Практическа българска граматика, София, 1989, стр. 136.