Отглаголно съществително в българския език

За отглаголно съществително в българския език традиционно се смята само такова отглаголно съществително, което се образува от глаголна основа с някой от формативите -не или -ние (съставени от наставка за отглаголно съществително и окончание за род и число). Всички отглаголни съществителни имена в българския език са от среден род.

От различни глаголни основи могат да се образуват съществителни имена и с други наставки, например -б-а (сватба, делба), -итб-а (женитба, сеитба, коситба, вършитба), -еж (летеж, валеж) и др., но понеже такива форми не се образуват от всички глаголи и нямат парадигматичен характер, по традиция в българската граматика не се причисляват към отглаголните съществителни. Тези съществителни също означават опредметени действия, но в българското езикознание се приема, че глаголността при тях е по-слабо изразена или изобщо не е изразена.

Произход и разновидности редактиране

В старобългарския език отглаголните съществителни завършват на -нье, срещано и като -ние. В говоримата народна реч завършекът -нье се е преобразувал в -н’е (с меко н) или в -не (с твърдо н). Последният вариант се е наложил в съвременния български книжовен език. Тази разновидност на отглаголните съществителни е застъпена широко.

Отглаголните съществителни на -ние са наследени също от старобългарския език, обаче чрез посредничеството на руската редакция на старобългарския, т.нар. църковнославянски език, или са взети направо от руския език по време на Възраждането.

Първоначално отглаголните съществителни от двете разновидности се възприемат като синонимни, дори се налага еднаква форма на множествено число, завършваща на -ния:

събраниесъбрания;
събиранесъбирания.

Някои отглаголни съществителни на -не образуват множествено число с окончание -ета (тъй като то замества окончанието  за ед.ч., образуването на мн.ч. се свежда до добавянето на -та към формата за ед.ч.):

яденеяденета;
кланекланета.

Образуване редактиране

Отглаголни съществителни на -не редактиране

Отглаголните съществителни от тази разновидност се образуват само от глаголи от несвършен вид:

пишаписане;
берабране;
ходяходене.

Глаголите от свършен вид не образуват такива съществителни. Няма думи чуене, кажене, преместене; има чуване, казване, преместване.

Отглаголни съществителни от тази разновидност се образуват в зависимост от спрежението на глагола:

  • При глаголите от III спрежение основата (3 л. ед.ч.) е една и съща за сегашно и минало свършено време и завършва на неударено а или я. Към основата се добавя формативът -не:
тѝчамтѝчатѝчане;
ка̀лямка̀ляка̀ляне.
  • При глаголите от II спрежение към основата на минало свършено време се добавя формативът -не и основната гласна се заменя с е, ако е я или и:
летя̀летя̀летѐне;
мо̀лямо̀лимо̀лене;
но̀сяно̀сино̀сене;
търча̀търча̀търча̀не;
лежа̀лежа̀лежа̀не;
стоя̀стоя̀стоѐне;
тая̀таѝтаѐне.
При изпадане на кореновата гласна се запазва основната гласна и ударението се премества върху окончанието:
ко̀ляклакланѐ.
  • При глаголите от I спрежение, чиято основа (3 л. ед.ч.) в сегашно време съдържа гласна пред основната гласна или чиято основна форма завършва на -на, отглаголното съществително се получава от основата в сегашно време чрез добавяне на форматива -не:
мѝямѝемѝене;
грѐягрѐегрѐене;
плю̀яплю̀еплю̀ене;
тра̀ятра̀етра̀ене;
шля̀я сешля̀е сешля̀ене;
бръ̀снабръ̀снебръ̀снене;
мъ̀кнамъ̀кнемъ̀кнене;
кълна̀кълнѐкълнѐне.
  • При останалите глаголи от I спрежение се добавя -не към формата на 3 л. ед.ч. в минало свършено време, като при изпадане на кореновата гласна ударението се премества върху окончанието:
чета̀чѐтечѐтене;
пека̀пѐчепѐчене;
кова̀кова̀кова̀не;
бера̀бра̀бранѐ;
дера̀дра̀дранѐ;
ка̀пяка̀пака̀пане;
дрѐмядрѐмадрѐмане;
пѝшапѝсапѝсане.
  • От някои глаголи от I спрежение с шушкава съгласна пред кореновата гласна се образуват дублетни форми на отглаголни съществителни с помощта на формите за 3 л. ед.ч. в сегашно и минало свършено време:
дъвчадъвкане и дъвчене;
плачаплакане и плачене;
стрижастригане и стрижене.

Отглаголни съществителни на -ние редактиране

Отглаголните съществителни от тази разновидност се образуват от основата (3 л. ед.ч.) на минало свършено време както на свършените, така и на несвършените глаголи. Основната гласна е винаги под ударение. Ако основната гласна е различна от а, тя се заменя с е:

събера̀събра̀събра̀ние;
мълча̀мълча̀мълча̀ние;
пѝшапѝсaписа̀ние;
донеса̀донѐседонесѐние;
сека̀сѐчесечѐние;
утеша̀утешѝутешѐние;
мъ̀чамъ̀чимъчѐние;
даря̀дарѝдарѐние;
търпя̀търпя̀търпѐние.

При тези съществителни има редица особености. Например глаголът дам се спряга в сегашно време така, сякаш основната му форма е дада (обаче няма такава форма):

дам, дадеш, даде и т.н.

Този глагол поражда три други глагола със същата особеност. При тях последната сричка изпада при образуване на съответното отглаголно съществително:

създа̀мсъзда̀десъзда̀ние;
преда̀мпреда̀депреда̀ние;
изда̀мизда̀деизда̀ние.

При образуването на този вид отглаголни съществителни се наблюдават редица фонетични промени при глаголите от II спрежение:

  • Ако пред основната гласна стои д, т или ст, тези звукове или групи от звукове се заменят съответно с жд и щ:
похо̀дяпохо̀дипохождѐние;
посветя̀посветѝпосвещѐние;
угостя̀угостѝугощѐние.
  • Ако пред основната гласна стои з, с или сл, тези звукове или групи от звукове се заменят съответно с ж, ш и шл:
поразя̀поразѝпоражѐние;
украся̀украсѝукрашѐние;
размѝсляразмѝслиразмишлѐние.
  • Ако пред основната гласна стои б, п, в или м, след тази съгласна се вмъква звукът л:
поздравя̀поздравѝпоздравлѐние;
изтрѐбяизтрѐбиизтреблѐние;
отстъ̀пяотстъ̀пиотстъплѐние;
стремя̀ сестремѝ сестремлѐние.

Употреба редактиране

Отглаголни съществителни на -не редактиране

Отглаголните съществителни на -не показват ясна връзка с глагола, от който произхождат, и означават самото действие. Въпреки че се образуват само от несвършени глаголи, те могат да означават и действия, изразявани със свършени глаголи:

Плитчините се оказаха далеч от брега, което предизвика засядане на кораба. = Корабът заседна.

Отглаголните съществителни на -не са с ясно изразена глаголност, поради което могат да получат пряко допълнение без предлог, когато са образувани от преходни глаголи:

прибирам реколтатаприбиране реколтата;
засилвам темпотозасилване темпото.

Безпредложното свързване се допуска, но не се препоръчва от книжовната норма. Препоръчителният начин на свързване е с помощта на предлога на:

раздаване на награди;
четене на книги.

Когато отглаголното съществително е членувано, безпредложното свързване е недопустимо:

Четенето на книги ми доставя удоволствие.
Прибирането на реколтата е в разгара си.

Отглаголни съществителни на -ние редактиране

Отглаголните съществителни на -ние по-често означават не самото действие, а някакъв предмет. Например обединяване е самото действие (процесът), а пък обединение е неговият резултат. Някои отглаголни съществителни на -ние се възприемат като архаични и се заменят със съществителни с други наставки:

забавлениезабава;
употреблениеупотреба;
стремлениестремеж.

Обаче други отглаголни съществителни на -ние са навлезли широко в езика и са се наложили напълно:

движение, откровение, влияние и др.

Някои от тези съществителни често са стилистично оцветени:

прегрешение, поучение, дихание и др.

Поради отслабената си глаголност тези съществителни, когато са образувани от преходен глагол, винаги се свързват с прякото му допълнение чрез предлога на, независимо дали са членувани:

потреблението на енергия;
изтребление на вредителите.

Съпоставка на двете разновидности редактиране

За отглаголните съществителни на -не е характерна ясно изразена глаголност, докато отглаголните съществителни на -ние много по-рядко са носители на глаголност и поначало се използват като обикновени съществителни. Това понякога поражда съществена разлика в значенията:

поделянеподеление;
отделянеотделение;
обявяванеобявление;
сеченесечение.

Обратно, в някои случаи разликата в лексикалното значение на двете разновидности отглаголни съществителни е твърде малка или едва доловима:

мъченемъчение;
съществуванесъществувание;
страданестрадание;
принуждаванепринуждение.

В тези случаи едното съществително обикновено измества другото.

Литература редактиране

  • Граматика на съвременния български книжовен език, том 2 – Морфология, С., 1983.
  • Юрий Маслов, Граматика на българския език, С., 1982.
  • Стоян Стоянов, Граматика на българския книжовен език, С., 1964.