Вижте пояснителната страница за други личности с името Ото II.

Ото II Светлейши Вителсбах (на немски: Otto II. der Erlauchte; * 7 април 1206, Келхайм; † 29 ноември 1253, Ландсхут) от фамилията Вителсбахи, е от 1206 до 1253 г. херцог на Бавария и от 1214 до 1253 г. пфалцграф при Рейн.

Ото II
Otto II. der Erlauchte
херцог на Бавария,
пфалцграф при Рейн
Otto II Wittelsbach.jpg
Роден
7 април 1206 година
Починал
29 ноември 1253 година (47 г.)
ПогребанШайерн, Федерална република Германия
Управление
Период1206 – 1253 (Бавария)
1214 – 1253 (Рейн)
Семейство
РодВителсбахи
БащаЛудвиг I
МайкаЛюдмила Бохемска
Братя/сестриБертхолд III фон Боген
СъпругаАгнес фон Брауншвайг (1225)
ДецаЛудвиг II Строги
Хайнрих XIII (Бавария)
Елизабет Вителсбах
Ото II в Общомедия

ЖивотРедактиране

Син е на херцог Лудвиг I Баварски († 1231) и Людмила Чешка (* 1170, † 4 август 1240), вдовица на граф Алберт III от Боген (1165 – 1197).

Ото е сгоден на 6 години за Агнес фон Брауншвайг (* 1201, † 1267) от фамилията Велфи, наследничка на пфалцграфство при Рейн (по-късния Курпфалц), дъщеря на Хайнрих V Стари от Брауншвайг и съпругата му пфалцграфиня Агнес фон Хоенщауфен. Двамата се женят на през май 1222 г. Със собствеността на графа от Боген идва към Бавария през 1242 г. и техният бяло-син герб, който и до днес е в състава на баварския държавен герб.

Ото II е поддръжник на император Фридрих II. Той омъжва на 1 септември 1246 г. дъщеря си Елизабет Вителсбах за неговия син Конрад IV, престолонаследника на династията Хоенщауфен.

Ото умира през 1253 г. и е погребан в бенедиктския манастир Шайерн.


 
Ото II със съпругата си Агнес, картина от 16 век

ДецаРедактиране

Херцог Ото II и Агнес фон Брауншвайг имат пет деца:

ИзточнициРедактиране

  • Max Spindler, Andreas Kraus, Die Auseinandersetzungen mit Landesadel, Episkopat und Königtum unter den drei ersten wittelsbachischen Herzögen (1180 – 1253), Andreas Kraus, Sammelwerk Das Alte Bayern. Der Territorialstaat vom Ausgang des 12. Jahrhunderts bis zum Ausgang des 18. Jahrhunderts, 2., C. H. Beck, München, 1988, ISBN 3-406-32320-0, S. 7 – 52, 28 – 29, 35 – 52, Handbuch der bayerischen Geschichte, II

Външни препраткиРедактиране