Конрад IV
Печат на Конрад IV

Конрад IV (на немски: Konrad, * 25 април 1228 в Андрия, Апулия; † 21 май 1254 във военен лагер при Лавело, Базиликата, Италия) от династията Хоенщауфен е херцог на Швабия (1235 – 1254), римско-немски крал (1237 – 1254), крал на Сицилия (Конрад I 1250 – 1254) и крал на Йерусалим (Конрад II 1228 – 1254).

БиографияРедактиране

Конрад е единственият син на император Фридрих II и втората му съпруга Йоланда Йерусалимска (или Изабела II Йерусалимска), кралица на Йерусалим, дъщеря на Жан дьо Бриен. Майка му умира при неговото раждане и той наследява трона на Йерусалим под регентството на баща си. Самият Фридрих се коронова сам за крал на Йерусалим през 1229 г. по времето на Шестия кръстоносен поход. До 1235 г. Конрад живее в Италия, през тази година той пътува за пръв път в Германия.

През февруари 1237 г. Конрад е избран във Виена за римско-немски крал, което обаче не е признато от папата. Той не е коронован и носи титлата „in romanorum regem electus“. Конрад остава в Германия и формално замества баща си, Фридрих II, който царува в Италия. От около 1240 г. Коннрад започва да се меси активно в политиката.

БракРедактиране

Конрад IV се жени на 1 септември 1246 г. във Фобург за принцеса Елизабет Вителсбах, дъщеря на херцог Ото II от Бавария от род Вителсбахи. Двамата имат син Конрад, известен като Конрадин (* 25 март 1252), който през 1268 г. е обезглавен в Неапол.

През 1245 г. папа Инокентий IV сваля Фридрих II и Конрад IV. Двамата водят боеве с геген-кралете. През 1250 г. умира баща му Фридрих II и го прави в завещанието си свой универсален наследник, което не е признато от Инокентий IV. През 1252 г. Конрад отива с войската си в Италия. През октомври 1253 г. войската му завладява Неапол, неговото владетелство обаче не се признава от папата.

СмъртРедактиране

Конрад умира през 1254 г. в един военен лагер в Лавело от малария. Неговото сърце и вътрешностите му са погребани в Мелфи. Неговото тяло е занесено в катедралата на Месина. Една светкавица пада в катедралата и положеният там крал изгаря преди погребението.

ДецаРедактиране

Неговият син Конрадин, който Конрад не бил още видял, е още непълнолетен, така че Манфред, полубратът на Конрад, е първо наместник.

Конрад има освен своя брачен син Конрад(ин) още един извънбрачен син, който се казва също Конрадин. Той е роден вероятно също като полубрат му, през 1252 г. и също е екзекутиран само че една година по-късно през 1269 г. в Луцера – също и неговата неизвестна майка.

ИзточнициРедактиране

  • Eduard Winkelmann, Konrad IV. (deutscher König). Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). 16, Duncker & Humblot, Leipzig 1882, S. 562 – 567.
  • P. Zinsmaier, Studien zu den Urkunden Heinrichs [VII.] und Konrads IV., Zeitschrift für die Geschichte des Oberrheins, ZGORh 100 (1952), S. 445 – 565.