Павлина Павлова
Павлина Петрова Павлова е българска поетеса и белетристка.
| Павлина Павлова | |
 | |
| Родена | 16 април 1949 г. |
|---|---|
| Професия | поет, белетрист |
| Националност |  България |
| Жанр | поезия, роман, приказка, афоризъм |
| Съпруг | Петър Ненов Петров (писател, журналист) |
| Уебсайт | pavlina-pavlova.bg |
Биография редактиране
Павлина Павлова е родена на 16 април 1949 г. в Павликени.[1][2][3][4] Завършва гимназия в Горна Оряховица и политикономия във Висшия икономически институт „Карл Маркс“ (днес Университет за национално и световно стопанство).[5][2] Още като студентка започва да сътрудничи на Радио София със свои стихове, документални разкази, очерци и репортажи.[6][7]
На 16 април 1970 г. за пръв път от националния ефир прозвучава цикъл с нейни стихотворения „Пътека за зората“ в изпълнение на Мария Русалиева. Запознава се със своя бъдещ съпруг Петър Ненов Петров[8].
През 1979 г. в издателство „Народна младеж“ („Библиотека „Смяна“) излиза книга, озаглавена: „Петима млади поети. Стихове“ с творби на млади поети, сред които е и тя.[9]
В периода 1990 – 1992 г. Павлина Павлова е секретар на директора на Радио България, но в същото време води радиопредаване Сигнал по програма „Христо Ботев“[10], участва в създаването и издаването на вестниците „Интелект“ и първия вестник за българските роми – „Циганите“.
Съучредител е на Съюза на независимите български писатели (и член на Управителния му съвет), на Съюза на свободните писатели (и съпредседател с ресор „Белетристика“), на Отворено писателско общество „Балкански Декамерон“ с председател Йосиф Петров, на Сдружение „Виенски клуб“ към Посолството на Австрия в София. Била е член на Дамски литературен салон „Евгения Марс“.
През януари 1993 г. напуска Националното радио и учредява собствена рекламна агенция, която през 1997 г. става член на Световната асоциация на рекламните агенции (IAA), както и на Европейската асоциация на рекламните агенции. От 2014 г. агенцията не е действаща. [11]
Член е на Съюза на българските писатели, на Съюза на българските журналисти, на ЛИГА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ В САЩ И ПО СВЕТА, на Отворено писателско общество „Балкански Декамерон“, на Академията за европейска култура „Орфеева лира“, на Световната асоциация на писателите криминалисти „AIEP“[5] и на УС Фондация „Българско слово“ [12].
Включена е в справочниците „Кой кой е в България?“ (1998 г.) на ИК „Труд“ и „Кой кой е?“ на „IBC“ Cambridge – Англия, в енциклопедиите „Бележити български жени“ (2009 г.) и „Българска журналистическа енциклопедия“ (2010).[13]
Творчество редактиране
Павлина Павлова е авторка на проза и поезия за деца и възрастни, на афоризми.
Първите ѝ стихотворения, писани през ученическите ѝ години, са в класически стих. По време на следването си, поезията на Артур Лундквист[14] ѝ поялиява и тя започва да твори в бели стихове, но без да изоставя класическия стих. Докато ръководи Литературната школа при Централния дворец на пионерите, а по-късно – Националния дворец на децата, Павлина Павлова започва да твори стихосбирки в стихотворни техники, съдържащи нетрадиционни за българската поезия през този период форми като: рондо, терцина, епод, Спенсърова строфа, газела, триолет, александрин [15]. Издава също сонети и сонетен венец [16], рубаи [17].
През 2006 г. излиза първият ѝ роман на историческа тематика – „Земя под гривите на ветровете“.[18] След това написва романи, отразяващи прехода на България [19][20], криминални романи, приключенски, фентъзи, романи за деца, книги с приказки, с афоризми, без да спира да пише поезия. След 2008 г. твори на историческа тематика. [21][22][23]
Книги редактиране
Авторка е на 69 книги (поезия и проза – към 2022 г.)[24].
Награди и отличия редактиране
- 2018 г. – Национална литературна награда „Проф. Димитър Димов“ за цялостно творчество в областта на белетристиката.[5][25]
- 2014 г. – Първа награда „Атанас Мандаджиев“ за криминалния ѝ роман „Убийства в Златната подкова“.[26]
- 2013 г. – Национална литературна награда „Калина Малина“ за цялостно творчество за деца.[2]
- 2009 г. – "Златно перо" от Съюза на българските журналисти за приноса към българската култура във връзка с Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост.
- 1995 г. – Европейска награда за поезия от Центъра за Европейски култура „Алдо Моро“, Италия, под егидата на Съвета на Европа, Европейската асоциация на учителите и редица културни институци.[27]
Критични оценки за нейното творчество дават Яко Молхов[28], Божанка Константинова[29]; Александър Геров[30], Евтим Евтимов[31], Марин Кадиев[32], Пенчо Чернаев[33] и др.
Източници редактиране
- ↑ Агенция по вписванията. Саморъчно попълнено Заявление за вписване на обстоятелства относно едноличен търговец
- ↑ а б в Валентина Минчева, „В Нови пазар връчват наградата „Калина Малина“, сайт на СБЖ, 11 октомври 2013 г.
- ↑ Добър вечер, чичо Сън, добро утро, чичо Ден // dbooks.bg. Посетен на 21 април 2022.
- ↑ Павлина Павлова // childbookfest.iradeum.com. Посетен на 21 април 2022.
- ↑ а б в „В Ловеч връчиха Националната литературна награда „Проф. Димитър Димов“ на Павлина Павлова“, lovech.bg, 21 април 2022
- ↑ 1979 – „Петима млади поети“/Пчела в града“ – лирика – Библиотека „Смяна“, Тематичен № 9536222211-5518-96-79
- ↑ „Кой кой е в България?“ ИК „Труд“, 1998 г. стр. 531; ISBN 954-528-083-2
- ↑ „Последният бохем“ – спомени за Петър Ненов. Изд. Български писател, 2005.
- ↑ Петима млади поети. Стихове. София, Народна младеж (Библиотека „Смяна“), 1979.
- ↑ „Българска журналистическа енциклопедия, издава Висша книжовна школа „Сириус, стр. 484, ISBN 978-954-8582-34-6
- ↑ Търговски регистър. https://portal.registryagency.bg/CR/Reports/ActiveConditionTabResult?uic=831056987
- ↑ Търговски регистър на България. Справка по три имена.https://portal.registryagency.bg/CR/Reports/ActiveConditionTabResult?uic=177204493
- ↑ Биография на Павлина Павлова в „Литературен свят“
- ↑ „Надеждата на хората“, стихотворения. Изд. „Народна култура“, 1968.
- ↑ 2002 г.„Отпечатъци от чувства“ – лирика – ISBN 954-8321-14-9
- ↑ 1998 – „Шепот на вечност“ – сонети – ISBN 954-04-0130-5
- ↑ 2001 – „Под знака на овена“ – рубаи – ISBN 954-07-1524-5
- ↑ (2006 – „Земя под гривите на ветровете“ – исторически роман- ISBN 10:954-443-581-6 и ISBN 13:978-954-443-581-3
- ↑ 2008 – „Изгубени под звездите“ – роман – ISBN 978-954-443-743-5
- ↑ 2009 – „Разврат“ – роман 978-954-07-2990-9
- ↑ 2016 – „Комитата от Дряновския манастир“ – художествено-документален роман за безсмъртните денонощия по пътя към свободата ISBN 978-954-8321-26-6; 2017
- ↑ „Спартак, гладиаторът“ – исторически роман първо издание. ISBN 978-954-8321-31-0
- ↑ 2018 – „Петър Дънов – Спасителят“ – съвременна Библия – ISBN 978-954-8321-36-5 и ISBN 978-954-09-1269-1
- ↑ От и за Павлина Павлова в Своден каталог НАБИС (национален каталог на академичните библиотеки в България) // unicat.nalis.bg. Посетен на 20 април 2022.
- ↑ „С връчване на националната награда „Проф. Димитър Димов“ започна в Ловеч седмицата, посветена на автора“, БТА, 19 юни 2018 г.
- ↑ sbp.bg
- ↑ letteraturaesteuropea.blogspot.com
- ↑ „Петима под един покрив“ (Рецензия за „Петима млади поети“ и за Павлова, Павлина „Пчела в града“). – в-к „Пулс“, бр. 4, 1980 г.
- ↑ „Нефокусиран калейдоскоп“ (Рецензия за Павлова, Павлина „Дом в чашката на цвете“). – сп. „Деца, изкуство, книги“, 1989, бр. 4, стр. 61 – 62.
- ↑ Предговор на книгата „Свободен любовен университет“, 1994.
- ↑ „В търсене на себе си“ – Предговор на книгата „Търсачи на звездни гнезда“ 2005.
- ↑ „Романът на прехода“ (Рецензия за Павлова, Павлина „Изгубени под звездите“, роман). – сп. „Пламък“, 2009, бр. 9 – 10, стр. 202.
- ↑ „Явлението Павлина Павлова“ (Рецензия за Павлова, Павлина, „Спартак, гладиаторът“, исторически роман). – сайт на СБП, март 2018.
Външни препратки редактиране
- Личен сайт на Павлина Павлова Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
- Павлина Павлова в електронното списание Литературен свят
- Павлина Павлова в MB International Literary Agency Архив на оригинала от 2014-05-21 в Wayback Machine.
- От и за Павлина Петрова Павлова в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България