Съюз на българските журналисти

Съюзът на българските журналисти (СБЖ) е доброволно сдружение на българските журналисти за защита на техните професионални, социални и синдикални права и интереси. Дейността на Съюза на българските журналисти е насочена към свободното упражняване на правото да се търси, получава и разпространява информация, на правото свободно да се изразява и разпространява мнение, както и към недопускането на цензура.[1]

Съюз на българските журналисти
Информация
Акроними СБЖ
Тип организация
Основана 12 юни 1955 г.;
преди 65 години
 (1955-06-12)
Правно положение действаща организация
Седалище София, ул. „Граф Игнатиев“ 4, Flag of Bulgaria.svg България
Официални езици български
Ръководител Снежана Тодорова
Сайт sbj-bg.eu

ИсторияРедактиране

Първото журналистическо сдружение в България е Дружеството на столичните журналисти (1905). Сред неговите председатели са Йосиф Хербст (първи председател), проф. Никола Милев, Христо Силянов, Петко Пенчев, Димо Казасов и др. Дейността на Дружеството е насочена главно към професионалните въпроси и защита на моралните и материални интереси на журналистическата колегия в София – първата стъпка е направена още на 23 февруари 1908 г., когато са основани три фонда: „Пенсионен“, „Подпомагане“ и „Журналистически дом“.[2]

На 18 септември 1920 г. е открит и създаденият от Дружеството Журналистически клуб. Организацията издава „Вестник на вестниците“.[2]

През месец май 1924 година се създава още едно журналистическо сдружение – Съюзът на провинциалните професионални журналисти в България. Негов пръв председател е Стоян Никифоров. Целта на този съюз е да организира журналистите от провинцията и да подобри качеството на провинциалния печат. Дейността му е предимно взаимоспомагателна и просветна. Съюзът издава в продължение на две години първото в страната журналистическо списание „Български журналист“ (под редакцията на Лука Говедаров), организира изложби и беседи за печата. Заедно с Дружеството на столичните журналисти организира честване на Деня на печата.[2]

Дружеството на столичните журналисти и Съюзът на провинциалните професионални журналисти в България продължават да съществуват като самостоятелни организации до 24 декември 1944 година. Състоялите се на тази дата общи събрания на двете организации решават да се обединят в Съюз на журналистите в България. На проведеното съвместно заседание на двете организации са одобрени приетите от тях декларации за обединението и е утвърден устав на новата журналистическа организация. За председател на Управителния съвет е избран Петко Пенчев, а за почетен председател – Тодор Павлов.[2]

На 26 май 1948 г. Съюзът на журналистите, Съюзът на периодичния печат и Дружеството на журналистите се обединяват в единна обществена, културно-просветна и професионална организация на работниците от печата, изградена върху принципите на взаимното зачитане на равни права за всички нейни членове и осигуряване на техните професионални интереси – създава се единен Съюз на журналистите в България. За негов председател е избран Енчо Стайков.[2]

В края на 1950 г. Съюзът на журналистите преустановява своето самостоятелно съществуване и се влива в обединения Профсъюз на работниците от просветата, печата и политико-обществените учреждения. На мястото на Съюза на журналистите в България се създава Централен дом на журналистите, който продължава своята дейност до месец юни 1955 година.[2]

На 12 юни 1955 г. отново е учреден съюз на журналистите под наименованието Съюз на българските журналисти, който е продължител на Съюза на журналистите в България. Учредителното събрание приема устава на Съюза и избира Управителен съвет начело с проф. Владимир Топенчаров.[2]

УправлениеРедактиране

Върховен орган на Съюза на българските журналисти е Общото събрание. Управителен орган на СБЖ е Управителният съвет. Към 2013 г. изпълняващ длъжността председател на УС на СБЖ и главен секретар на СБЖ е Снежана Тодорова.[3]

Председатели на Управителния съвет на СБЖРедактиране

Информацията в списъка подлежи на допълване.

ЧленствоРедактиране

Член на Съюза на българските журналисти може да бъде български гражданин, който не по-малко от две години упражнява журналистическа професия, приема и спазва Устава на СБЖ и приетите от Общото събрание на сдружението Правила на журналистическа етика.[6]

В Съюза на българските журналисти могат да членуват и:

  • специалисти, упражняващи журналистическа и медийна дейност, медийни специалисти и преподаватели в областта на журналистиката;
  • журналисти, преминали на друга работа, които имат минимум десет години членство в СБЖ;
  • юридически лица не могат да бъдат членове на Съюза на българските журналисти.[6]

ИзточнициРедактиране

  1. Цели и задачи на СБЖ на сайта на СБЖ
  2. а б в г д е ж История на СБЖ на сайта на СБЖ
  3. Ръководство на СБЖ на сайта на СБЖ
  4. „Почина журналистът Александър Ангелов“, Fakti.bg, 1 февруари 2013 г.
  5. „Почина председателят на Съюза на българските журналисти Милен Вълков“, в-к „Труд“, 13 септември 2011 г. (архивирано от оригинала)
  6. а б Членство в СБЖ на сайта на СБЖ

Външни препраткиРедактиране