Пагано дела Торе

Пагано дела Торе (на италиански: Pagano della Torre; † 6 януари 1241) от знатния род Дела Торе (или Ториани) е италиански благородник от рода Дела Торе, граф на Валсасина в Ломбардия от 1216 г.[1]

Пагано дела Торе
граф на Валсасина
Управление12161241
НаследилЯкопо дела Торе
НаследникПагано II дела Торе
Лични данни
Починал
6 януари 1241
Погребан вАбатство Киаравале в Милано
РелигияКатолицизъм
Семейство
ДинастияДела Торе
БащаЯкопо дела Торе
ПотомциЕрмано
Франческо
Наполеоне
Каверна
Пагано
Паганино
Авоне
Мартино
Филипо
Раймондо
ГербCoat of arms of the House of Della Torre (early).svg

Пагано е привърженик на Гвелфите, които са привърженици на папата.

ПроизходРедактиране

Той е син на Якопо дела Торе († 1247) и внук на Мартино дела Торе „Гиганта“.

Има двама братя:

  • Якопо дела Торе
  • Антимано дела Торе

БиографияРедактиране

Пагано започва политическата си кариера през 1226 г., когато по време на формирането на Втората ломбардска лига е назначен за подест на Бреша (1227 г.).

През 1229 г. е назначен за подест на Бергамо от кардинал Гофредо ди Сан Марко, който решава да го назначи да възстанови реда сред благородническите фамилии, включително тази на Колеони. Битките обаче се засилват и съюзниците на Колеони и Ривола в съюз със Суарди принуждават Пагано да избяга от града.

Известността на Пагано дела Торе нарасна значително толкова много, че той подписва, заедно с много други милански благороднически семейства, договор за съюз със сина на императора, Хайнрих VII от Германия.

През 1235 г. той отново става подест на Бреша и на следващата година, за да успокои сблъсъка между Хаинрих и императора, папа Григорий IX решава да задържи посланиците на градовете от лигата във Витербо и сред тях Пагано е представителят на Милано. Понеже не постигат целта, те са изгонени от папската курия.

В този момент избухва война, която е спечелена на 27 ноември 1237 г. от императорските войски в битката при Кортенуова. По време на някои от сблъсъците Пагано се притичва на помощ на миланците и събира в Понтида останките от разпръснатата армия и я възстаовява във владенията си във Валсасина. По този повод той лекува ранените и ги отвежда обратно в Милано, като по този начин получава такава благодарност от града, че през 1240 г. е назначен за старейшина на градската управа – Креденца на Св. Амвросий. През този период Пагано увеличава подготовката на поземления регистър, в който трябва да бъдат включени всички собственици на земя, миряни и духовници. По този начин той успява да намали данъците, облекчавайки напрежението в града. Той също така е много опитен във външната политика, тъй като успява да сключи съюзи с републиките Генуа и Венеция.

Той умира на 6 януари 1241 г. и цялото миланско население придружава тялото му до гробището на Абатство Киаравале, където са погребани и родителите му и където по-късно почиват и други членове на семейството му. Гробът е обикновен и е покрит с малък камък. Гробището по-късно е опустошено, а надгробните плочи са счупени и разпръснати след закриването на манастира от Наполеон през 1798 г. Надгробният камък е монтиран отново на стената на бившето гробище от граф Таксис, потомък на Дела Торе, в началото на 20 век.

Брак и потомствоРедактиране

Жени се за неизвестна нам жена, от която има 10 сина:

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  • Giuliana L. Fantoni, DELLA TORRE, Pagano, in Dizionario biografico degli italiani, vol. 37, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1989.
  • Della Torre
  1. Pagano della Torre, Treccani.it – Enciclopedie on line, Istituto dell'Enciclopedia Italiana
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Pagano della Torre“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​