Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Хайнрих VII.

Хайнрих (VII) Хоенщауфен (на немски: Heinrich (VII), * 1211 в Сицилия, † 12 (?) февруари 1242 в Мартирано, Калабрия) е римско-немски крал (1220–1235), крал на Сицилия (1212–1217) и херцог на Швабия (1217–1235) от династията Хоенщауфен.

Хайнрих VII
Jindra7.jpg
Роден
Починал
Погребан Козенца, Италия
Семейство
Род Хоенщауфен
Баща Фридрих II
Майка Констанца Аргагонска
Съпруга Маргарет фон Бабенберг
Хайнрих VII в Общомедия
Хайнрих (VII) във Вюрцбург (от Епископската хроника на Лоренц Фриз, средата на 16 век)

БиографияРедактиране

Той е син и съ-крал на император Фридрих II и на Констанца Арагонска

През февруари 1212 г. той е коронван от папа Инокентий III за крал на Сицилия под регентството на майка му. След смъртта на папата през 1216 г. баща му го извиква в Германия, взема от него и майка му сицилианската кралска титла и дава на Хайнрих управлението на Херцогство Швабия и след измирането на Церингите през 1218 г. на Ректорат Бургундия.

На 20/26 април 1220 г. немските князе го избират във Франкфурт на Майн за римско-немски крал.

Коронован е на 8 май 1222 г. в Аахен от архиепископ Енгелберт I от Кьолн († 1225), който взема вместо него политическите решения.

БракРедактиране

По желание на баща му Хайнрих се жени на 29 ноември 1225 г. в Нюрнберг за по-голямата със седем години Маргарет фон Бабенберг, дъщеря на херцог Леополд VI от Австрия, която на 28 март 1227 г. в Аахен е коронована за кралица.

Конфликт с баща си Фридрих ІІРедактиране

Хайнрих води война през 1233 г. против Вителсбахите и подчинява Ото II фон Пфалц. Той въстава против баща си, губи битка и на 2 юли 1235 г. трябва да му се подчини във Вимпфен.

Съд и смъртРедактиране

Фридрих II заедно с князете съди Хайнрих на 4 юли 1235 г. във Вормс, взема му короната и от края на 1235 г. го държи затворен на различни места в Апулия. Фридрих избира за римско-немски крал през 1237 г. във Виена своя втори син Конрад IV като наследник на Хайнрих (VII).

Хайнрих (VII) пада от кон по време на местенето му в друг замък и умира 12 февруари 1242 г. в Мартирано. Баща му го погребва с кралски почести в катедралата на Козенца.

СиновеРедактиране

Двата сина на Хайнрих (VII), Хайнрих и Фридрих умират през 1242/1245 и 1251 г., без да бъдат зачетени.

ИзкуствоРедактиране

Хайнрих се интересувал от изкуство и привлякъл много минезингери в своя двор. Вероятно той също пишел стихотворения.

РазграниченияРедактиране

Хайнрих (VII) не трябва да се бърка с по-късния император Хайнрих VII от династията Люксембурги.

ИзточнициРедактиране

  • Emil Franzel: König Heinrich VII. von Hohenstaufen. Studien zur Geschichte des „Staates“ in Deutschland (Quellen und Forschungen aus dem Gebiete der Geschichte 7). Prag 1929.
  • Werner Goez: Lebensbilder aus dem Mittelalter. 3. Auflage. Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 2010, S. 437–453.
  • Robert Gramsch: Das Reich als Netzwerk der Fürsten. Politische Strukturen unter dem Doppelkönigtum Friedrichs II. und Heinrichs (VII.) 1225–1235. Jan Thorbecke Verlag, Ostfildern 2013, ISBN 978-3-7995-0790-5.
  • Christian Hillen, Wolfgang Stürner, Peter Thorau: Der Staufer Heinrich (VII.). Ein König im Schatten seines kaiserlichen Vaters (Schriften zur staufischen Geschichte und Kunst, Bd. 20). Göppingen 2001, ISBN 3-929776-12-X.
  • Christian Hillen: Curia Regis. Untersuchungen zur Hofstruktur Heinrichs (VII) 1220-1235 nach den Zeugen seiner Urkunden (Europäische Hochschulschriften: Reihe 3, Geschichte und ihre Hilfswissenschaften, Bd. 837). Frankfurt a. M. u.a. 1999, ISBN 3-631-34565-8.
  • Peter Thorau: König Heinrich (VII.), das Reich und die Territorien. Untersuchungen zur Phase der Minderjährigkeit und der „Regentschaften“ Erzbischofs Engelberts I. von Köln und Herzog Ludwigs I. von Bayern (1211) 1220 – 1228 (Jahrbücher der Deutschen Geschichte, Jahrbücher des Deutschen Reichs unter Heinrich (VII.), Teil 1). Berlin 1993.
  • Eugen Thurnherr: König Heinrich (VII.) und die deutsche Dichtung. In: Deutsches Archiv für Erforschung des Mittelalters 33, 1977, S. 522–542.
  • Eduard Winkelmann: Heinrich VII., römischer König. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 11, Duncker & Humblot, Leipzig 1880, S. 433–439

Външни препраткиРедактиране