Пагус (на латински: Pagus, мн. ч. Pagi) е римски административен термин, обозначаващ селско подразделение на племенна територия, включващо отделни ферми, села (vici) и крепости (oppida), служещи за убежищe.[1][2][3] От Диоклециан (284–305 г. сл.н.е.) нататък се отнася до най-малката административна единица в една провинция.[4]

Пагуси в Бургундия през 9 век.

ЕтимологияРедактиране

Pāgus е латинска дума с корена pāg-, удължена степен (т. нар. Vṛddhi) на индоевропейския корен * pag-, който в глаголната си форма означава „да се закрепи“, което в конкретната дума може да се преведе с „граница, маркирана с колчета на земята“.[5] В семантиката * pag-, използван в pāgus, е статичен глагол с немаркиран лексикален аспект на състояние в резултат на завършено действие: „то е маркирано“, преобразувано в съществително име с -us. Като се има предвид, че древните маркират общинските области с гранични камъни, коренното значение не е нищо повече от земя, измерена за общината с колчета и по-късно маркирана с гранични камъни – непроменен през хилядолетията процес.

По-ранни хипотези относно произхода на pāgus предполагат, че това е старогръцка заемка или от πήγη, pége, „селски кладенец“ или от πάγος, pagos, „хълм-форт“. Английският лексикограф сър Уилям Смит се противопоставя на това с мотива, че нито кладенецът, нито крепостта се появяват в значението на пагус-а.[6]

Самата дума pagus е основата на думите за държава в романските езици, като напр. pays на френски и país на испански.

Римска употребаРедактиране

На класически латински pagus се отнася до област или общност в рамките на по-голяма полития.[7] Юлий Цезар напр. се отнася към pagi в рамките на по-голямата полития на келтските хелвети.[8]

Pagus и vicus (малко населено място или село) са характерни за предградската организация на провинцията. В латинската епиграфика от Републиканската епоха pagus се отнася до местни териториални деления на народите от Централните Апенини и се предполага, че изразява местните социални структури в различните им съществувания.[9]

Като неофициално наименование за селски район pagus е гъвкав термин, който обхваща културния хоризонт на хората, чийто живот е ограничен от тяхното населено място: земеделски работници, селяни, роби. В рамките на намалената площ на подразделените провинции на Диоклециан pagani може да имат няколко вида фокални центрове. Някои са управлявани от град, вероятно седалище на епископ; други pagi са управлявани от vicus, което може да е не повече от сбор от къщи и неформален пазар; а други pagi в районите на големите земеделски имоти (латифундии) се управляват чрез вила в центъра.

Британският историк на християнството Питър Браун сочи, че в първоначалния си смисъл paganus (езичник) означава гражданин или обикновен човек, изключен от властта и така считан за човек с по-малко значение. Далеч от административния център, било то седалището на епископ, ограден със стени град или просто укрепено село, такива жители на отдалечените райони – pagi са склонни да се придържат към старите религии и на тях се дава името „езичници”; думата е използвана унизително от християните в Латинския Запад[10] за онези, които не желаят да се отрекат от традиционните религии на древността.[11]

Постримски пагусРедактиране

Пагус-ът оцелява след разпадането на Западната Римска империя и е запазен за обозначаването на територията, контролирана от меровингски или каролингски комит (comes). В неговите граници по-малкото подразделение на пагуса е манор (manor). По-голямата част от съвременните френски pays са приблизително съпоставими със старите окръзи (например графство Команж, окръг Понтийо и т.н. Например в началото на 5 век, когато е изготвена римският регистър на градовете Notitia provinciarum et civitatum Galliae, Нормандия отговаря на Лугдунска Галия (Provincia Gallia Lugdunensis Secunda) с главен град Руан, с шест помощни епископски престола; тя съдържа седем града (civitates) заедно с този на Руан. За граждански цели провинцията е разделена на няколко pagi:

  • град Rotomagus (Руан) формира Pagus Rotomagensis (днешно Roumois – плато югозападно от Руан), pagus Caletus (дн. Pays de Caux – район в Нормандия, заемащ по-голямата част от френския департамент Сен Маритим), pagus Vilcassinus (дн. Vexin – исторически район в Северозападна Франция) и pagus Tellaus (дн. Talou)
  • град Байо формира pagus Bajocassinus (дн. Bessin – район в Нормандия, включващ за кратко през 9 век Otlinga Saxonia)
  • град Lisieux формира pagus Lexovinus (дн. Lieuvin – плато в западната част на департамент Йор)
  • град Кутанс формира pagus Corilensis и pagus Constantinus (дн. Котантен)
  • град Авранш формира pagus Abrincatinus (дн. Avranchin – район в Нормандия)
  • град Сеe формира pagus Oximensis (или Comté d'Hiémois), pagus Sagensis и pagus Corbonensis (Corbonnais)
  • град Еврьо формира pagus Ebroicinus и pagus Madriacensis (дн. Merey).

Източници и бележкиРедактиране

 

  1. Galsterer, Hartmut. Pagus. // Brill's New Pauly. 2006. DOI:10.1163/1574-9347_bnp_e903730.
  2. Hornblower, Simon, Spawforth, Antony, Eidinow, Esther. The Oxford Classical Dictionary. Oxford University Press, 2012. ISBN 978-0-19-954556-8. с. 1062.
  3. Hirt, Alfred M. (2012), "Pagus", The Encyclopedia of Ancient History, Willey-Blackwell,
  4. Nicholson, Oliver. The Oxford Dictionary of Late Antiquity. Oxford University Press, 2018. ISBN 978-0-19-866277-8.
  5. Watkins, Calvert. pag-. // The American Heritage Dictionary of the English Language. Third. Boston, Houghton Mifflin Company, 1992.
  6. Smith, William; Wayte, William; Marindin, George Eden (1891). "Pagus". A Dictionary of Greek and Roman Antiquities. Volume 2 (Third ed.). London: John Murray. pp. 309–311.
  7. Oxford Latin Dictionary (Oxford: Clarendon Press 1982, 1985 printing), entry on pagus, p. 1283.
  8. Commentarii de Bello Gallico 1.12.4: nam omnis civitas Helvetia in quattuor pagos divisa est („тъй като цялата хелветска държава е разделена на четири кантона“). Pagus в този смисъл понякога е превеждан с „племе“; изборът на „кантон“ може да е повлиян от по-късната употреба на думата относно Хелвеция.
  9. Guy Jolyon Bradley, Ancient Umbria: State, Culture, and Identity in Central Italy from the Iron Age to the Augustan Era (Oxford University Press, 2000), p. 56 online.
  10. Магреб, Централна Европа, Галия, Иберия, Италия и Британските острови
  11. Peter Brown, увод къмn "Pagan," Late Antiquity: A Guide to the Postclassical World, edited by G.W. Bowersock, Peter Brown, and Oleg Grabar (Harvard University Press, 1999), p. 625 online: "The adoption of paganus by Latin Christians as an all-embracing, pejorative term for polytheists represents an unforeseen and singularly long-lasting victory, within a religious group, of a word of Latin slang originally devoid of religious meaning. The evolution occurred only in the Latin west, and in connection with the Latin church. Elsewhere, 'Hellene' or 'gentile' (ethnikos) remained the word for 'pagan'; and paganos continued as a purely secular term, with overtones of the inferior and the commonplace."

Външни препраткиРедактиране

Вижте същоРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Pagus“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.