Апенински планини

Апенини пренасочва насам. За полуострова вижте Апенински полуостров.

Апенинските планини (на италиански: Appennini; на гръцки: Απεννινος; на латински: Appenninus), съкращавано като Апенини, са планинска верига в Италия. Простират се по дължината на Апенинския полуостров от северната до източната част на Италия по нейното източно крайбрежие, като формират „гръбнака“ на страната[1].

Апенински планини
Pietra bismantova.jpg
Italy relief location map.jpg
43.2817° с. ш. 12.5819° и. д.
Местоположение на картата на Италия
Общи данни
Местоположение Флаг на Италия Италия
Най-висок връх Корно Гранде
Надм. височина 2912 m
Апенински планини в Общомедия

ИмеРедактиране

Името идва от латинския корен „penne“, което означава „перо“. Първоначално с името се е означавала северната част от веригата от Приморските Алпи (югозападната част на Алпите) до Анкона. Първият автор, който прилага това име за целия масив, е вероятно Полибий, който не правел разлика между Апенините и Приморските Алпи. И други класически автори не различават отделните дялове на планината, а използват името за целия хребет.

ОписаниеРедактиране

Апенините започват от прохода Кадибона в Лигурия, който ги свързва с Алпите. На юг се простират на около 1400 км[2] и завършват при „върха на ботуша“ на полуостров Калабрия. Имат изявена надлъжна структура – състоят се главно от хребети, подредени успоредно и един след друг. Затова ширината им е далеч по-малка – между 80 и 140 км. Създадени са благодарение на сблъсъка на африканския с европейския континент.[3] Образуват слабо издута на изток дъга, защото на североизток е бил тектонският натиск. Като част от Алпо-Хималайската планинска верига, те са се формирали чрез издигане (орогенеза) на стари мезозойски скали през последните 20 млн. години. Преобладават седименстни наслаги (варовици, мергели, глинести лиски), под които на места се разкриват кристализирали шисти.[4]

Макар и млада планина, Апенините не притежават онзи алпийски вид, характерен за Алпите, Пиренеите, Рила и Пирин. В много райони се виждат следи от денудация – тоест разрушаване и заравняне на възвишенията. Преобладават хълмистите зони, освен в няколко по-високи масива, особено в Гран Сасо д'Италия, където се издига първенецът Корно Гранде (2912 м). Там скалисти върхове са заобиколени от циркуси, къси U-образни долини с ледников произход, както и различни видове морени. Добре изразен е и потамогенния релеф, защото глинетстите почви лесно се подават на ерозия. Реките предизвикват свлачища, формират дълбоки речни легла, а в ниските части натрупват инертния материал във вид на неголеми низини.

 
Корно Гранде
 
Сера Долчедорме – най-висока точка на южните Апенини

ВърховеРедактиране

Осемнадесет върха се издигат над 2000 м и само два – над 2500. Ето и десетте най-високи:

Връх Височина
Корно Гранде 2912 м
Монте Амаро 2793 м
Монте Велино 2486 м
Монте Веторе 2476 м
Пицо ди Сево 2419 м
Сера Долчедорме 2267 м
Монте Мета 2241 м
Монте Терминило 2217 м
Монте Сибила 2173 м
Монте Чимоне 2165 м

ДяловеРедактиране

От тектонска гледна точка Апенинските планини се разделят на две части – Северна и Централно-южна, като границата минава по линията Анкона – Анцио.[5] В същото време те са сбор от тектонски единици прикрепени една към друга. От географска гледна точка обаче учените виждат три дяла.

 
Характернен пейзаж от Тоскано-Емилианските Апенини

Северни Апенини (Appennino settentrionale)Редактиране

Започват от седловината Кадибона (436 м, над град Савона в Лигурия), която представлява връзка с Алпите. На юг свършват при прохода Сериола (730 м), който свързва долините на Тибър и Метауро. Тук планината е още ниска със заоблени форми и хълмове, покрита с гори и ливади. Тя става по-висока по границите на провинция Тоскана, появяват се и първите скалисти върхове. Успоредно на главното било се оформят къси хребети (например Апуанските Алпи), а то на много места се спуска в поредица от нови седловини. Най-високият връх е Монте Чимоне (2165 м). Този дял се състои два масива – Лигурски и Тоскано-Емилиански Апенини.[6]

 
Връх Пизанино в Апуанските Алпи. Поради различния характер на скалната основа и на вида на върховете тази част на Апенините често се приема като съвсем различна планина.

Централни Апенини (Appennino centrale)Редактиране

Простират се от прохода Сериола до прохода Венкиатуро (между долините на Волтурно и Сангро). Има и други мнения за южната граница. Те също се делят на два основни масива – Умбро-Маркски и Абруцийски Апенини. В северната част, между провинциите Умбрия и Марке, широко разпространени са варовиковите скали и свързаните с тях карстови форми. Най-високият връх на този масив Монте Веторе (2476 м) също е от варовик. Динамичният релеф се развива в по-внушителни форми в Абруцийските Апенини и достига кулминацията си при връх Корно Гранде. В тази най-висока част на планината се разграничават вътрешни масиви като Гран Сасо д'Италия и Маджела (с връх Амаро – 2793 м). Поне три успоредни хребета се спускат на юг, а между тях остават затворени долини с благоприятни условия за градове.

Южни Апенини (Appennino meridionale)Редактиране

От Венкиатуро чак до Месинския проток преди остров Сицилия, Южните Апенини са най-дългата част от планината. В действителност се състоят от изолирани един от друг масиви, разделени в три групи: Кампански, Лукански и Калабрийски Апенини. Между тези масиви по-известни са Матезе (северно от Неапол) с връх Монте Милето (2050 м), Полино (в началото на полуостров Калабрия) с връх Сера Долчедорме (най-висок в тази част – 2267 м) и Ла Сила с връх Боте Донато (1929 м). Тук планината отново губи скалистия си характер, заместен с плавни форми. В най-южните части преобладават платовидни възвишения. Според някои мнения Апенините продължават и в Сицилия в т. нар. Сикулски Апенини (Appennino siculo).

ИзточнициРедактиране

  1. Apennine Range, Encyclopedia Britannica
  2. Jean F. Blashfield, Italy, New York 1999, p. 17
  3. Appennino, Treccani Enciclopedia on line
  4. Мартин Гловня, Екатерина Благоева, Физическа география на континентите, София 1989, с. 187
  5. Appennino, Treccani Enciclopedia on line
  6. Apennine Mountains – a classification, Summitpost.org