Палеокастро (дем Горуша)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Палеокастро.
Палеокастро (на гръцки: Παλαιόκαστρο, катаревуса: Παλαιόκαστρον, Палеокастрон) е село в Република Гърция, дем Горуша (Войо), област Западна Македония. Селото има население от 323 души.
| Палеокастро Παλαιόκαστρο | |
| — село — | |
  Палеокастро  Палеокастро  Палеокастро | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Горуша |
| Географска област | Синяк |
| Надм. височина | 921 m |
| Население | 323 души (2001) |
| Пощенски код | 50300 |
| Телефонен код | +30 24650 |
География редактиране
Палеокастро е разположено в югозападните склонове на планитата Червена гора (Вуринос) на 9 километра южно от Сятища.
История редактиране
В Османската империя редактиране
В края на XIX век Палеокастро е село в нахия Венци на Османската империя. В църквата „Свети Йоан Предтеча“ има два надписа - в светилището от септември 1834 година, споменаващ митрополит Герасим Гревенски[1] и над главния вход от октомври 1848 година, споменаващ митрополит Йоаникий Гревенски.[2] Църквата „Свети Николай“ в планината Глас е изградена върху основите на по-стар храм.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 година Палео Кастрон е село в Кожанска каза с 217 жители гърци християни и 215 гърци мохамедани, но на етническата му карта селото е показано като чисто гръцко и в Гревенска каза.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Палеокастра е смесено гръцко-турско село в Кожанската каза на Серфидженския санджак със 100 къщи.[5]
Според статистика на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година Палеокастро е село в Гревенска каза с 470 жители гърци елинофони.[6]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Палео Кастрон (Paleo-Kastron) има 140 гърци християни.[7]
Жителите на селото участват активно в гръцката въоръжена пропаганда в Македония в началото на XX век.[3]
В Гърция редактиране
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Палеокастро остава в Гърция.
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Дзардзора[8] | Τζαρτζόρα | Дзардзарас | Τζαρτζάρας[9] | връх в Червена гора, СИ от Палеокастро[8] |
| Казания Рахи[8] | Καζάνια Ράχη | Рахи ту Казана | Ράχη τού Καζάνα[9] | връх в Червена гора, З от Палеокастро[8] |
| Дракоси | Ντρακόσι | Валтос | Βάλτος[9] | |
| Голна[8] | Γκόλια | Гимни | Γυμνή[9] | връх в Червена гора, С от Палеокастро[8] |
Преброявания редактиране
- 1913 – 431 жители
- 1920 – 342 жители
- 1928 – 322 жители[10]
- 1981 – 567 жители
- 1991 – 346 жители
- 2001 – 323 жители
Външни препратки редактиране
Бележки редактиране
- ↑ ΣΑΡΑΝΤΗΣ, ΘΕΟΔΩΡΟΣ Κ. Π. Τα Γρεβενά. (Συμβολή στην ιστορία τους). „Μακεδονικά“, XXVI, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1987-1988. σ. 282. Посетен на 26 август 2014.
- ↑ ΣΑΡΑΝΤΗΣ, ΘΕΟΔΩΡΟΣ Κ. Π. Τα Γρεβενά. (Συμβολή στην ιστορία τους). „Μακεδονικά“, XXVI, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1987-1988. σ. 283. Посетен на 26 август 2014.
- ↑ а б Ιεροί Ναοί του Αγίου Νικολάου στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-03. Посетен на 3 януари 2015.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 280.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 67. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώςτας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 212-213. (на френски)
- ↑ а б в г д е По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 18. (на гръцки)
- ↑ Литоксоу, Димитрис. Грчка антимакедонска борба. Скопје, 2004, с.85.