Палюрия (дем Дескати)
Палюрия̀, още Земняч, Зимнач (на гръцки: Παλιουριά, до 1928 година: Ζημνιάτσι, Зимняци[1]), е село в Република Гърция, в дем Дескати на област Западна Македония. Според преброяването от 2001 година Палиурия има население от 412 души.
Палюрия Παλιουριά |
|
---|---|
— село — | |
Страна |
![]() |
Област | Западна Македония |
Дем | Дескати |
Надм. височина | 480 m |
Население | 412 души (2001) |
Пощенски код | 51200 |
Телефонен код | +30 24620 |
ГеографияРедактиране
Селото е разположено на около 45 километра югоизточно от град Гревена, от дясната (южна) страна на река Бистрица (Алиакмонас), в северозападното подножие на планината Камбуница (Камвуния) на 480 метра надморска височина.[2]
На няколко километра на югоизток, в най-западните части на планината Камбуница (Камвуния) се намира Бунаският манастир „Свето Благовещение“ от XIII-XV век. В неговия иконостас има ценни икони от XVI-XVII век. Главните църкви на трите махали на селото са „Свети Георги“ (1754) на Горната (Ζμηάτζι Απανοχώρι), „Успение Богородично“ (1750) на Долната (Σμηάτζι Κατωχώρι) и „Свети Николай“ (възстановен в 1966) на Средната (Σμηάτζι Μεσοχώρι). Около селото са разположени храмовете „Света Троица“ (1901), „Света Параскева“ (1974), „Свети Атанасий“ (2006) и „Света Неделя“.[3][4]
ИсторияРедактиране
В Османската империяРедактиране
През XVI век в документи на Завордския манастир се споменават три отделни селища Горно, Средно и Долно Смядзи. Смята се, че те се обединяват около 1860 година. По това време при Земняч се сливат османските пътища от Сервия и Еласона за Гревена.[5]
В края на XIX век Земняч е гръцко християнско село в югоизточната част на Гребенската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов в през 1900 година в Земнячъ (Зимначъ) живеят 325 гърци.[6] Според гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Ζημιάτοι има 170 гърци християни.[7]
В ГърцияРедактиране
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Земняч влиза в състава на Кралство Гърция. В 1927 година в него са заселени малоазийски и понтийски гърци бежанци.[8]
През 1928 година името на селото е сменено на Палюрия.
- Преброявания
- 1913 – 178 жители [9]
- 1981 – 415 жители
- 1991 – 392 жители
- 2001 – 412 жители
ЛичностиРедактиране
- Родени в Палюрия
- Йоанис Антониу (Ιωάννης Αντωνίου), гръцки андартски деец от трети ред[10]
БележкиРедактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ζημνιάτσι - Παλιουριά
- ↑ Το μοναστήρι της Ευαγγελίστριας. // Δήμος Δεσκάτης. Посетен на 14 май 2014 г. Архив на оригинала от 2014-08-16 в Wayback Machine.
- ↑ Официален сайт на дем Дескати.
- ↑ Παλιουριά Γρεβενών (Ζημνιάτσι) – Ιστορία – Τοπωνύμια. // Greveniotis.gr. Посетен на 30 юни 2016.
- ↑ Сайт на Палиурия Архив на оригинала от 2011-02-06 в Wayback Machine..
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 277.
- ↑ Σπανός, Κώςτας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 2001, 48-49.
- ↑ Νομαρχιακή Αυτοδιοίκηση Γρεβενών, Τουριστικός Οδηγός Νομού Γρεβενών. Αναπτυξιακή Νομού Γρεβενών, 2002. σ. 227-234. Посетен на 17 май 2014 г. Архив на оригинала от 2014-05-17 в Wayback Machine.
- ↑ „Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία“, archived from the original on 2012-07-31, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен 2012-07-31
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 21. (на гръцки)