Отваря главното меню

Палюрци или Пальорци или Палеорци (на македонска литературна норма: Паљурци) е бивше село в Северна Македония.

Палюрци
Паљурци
— село —
Евхаристинско училище в Палюрци
Евхаристинско училище в Палюрци
North Macedonia relief location map.jpg
41.2031° с. ш. 22.6297° и. д.
Палюрци
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югоизточен
Община Богданци
Географска област Боймия
Надм. височина 139 m
Население (1924) изселено души

Съдържание

ГеографияРедактиране

Селото е било разположено в областта Боймия, на територията на Община Богданци, на около 8 километра източно от Богданци, под съвременния язовир Палюрци на Стара река.

ИсторияРедактиране

В началото на XIX век Палюрци е чифлигарско село. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Палюрци (Paliurtzi) е посочено като село с 30 домакинства и 136 жители българи.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Палюрци има 150 жители българи християни.[2] Има легенда, че името на това село идва от Апостол Павел, който, когато е дошъл да проповядва на солуняните е обикалял, и че там, където е проповядвал, се е казвало, че е Павлово място. Турците са го нарекли Павлерци, оттам и Палюрци.

През 1889 г. в Солун е основана монашеската общност на сестрите евхаристинки към църквата на българските униати. Основатели на тази общност са лазаристкият свещеник Йосиф Алоати и сестра му Еврозия, като отец Алоати със свои средства изкупува цялото чифлишко село.[3] През 1892 г. евхаристинките пренасят центъра на дейността си в Палюрци. Първоначално те създават в селото женски манастир и към него организират едно мъжко и едно женско сиропиталище, а след това откриват и земеделско училище.[4][5] Манастирът става база на четите на ВМОРО.[6][7]

В началото на XX век всички жители на селото са българи униати – по данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Палеорци (Paleortzi) има 104 българи униати и в селото работи българско униатско училище с 1 учител и 8 ученици.[8]

При избухването на Балканската война в 1912 година 7 души от Палюрци се записват доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9] Селото е осовободено от части на българската армия.

През Междусъюзническата война в 1913 година селото е нападнато от гръцки части и част от българите са прогонени, а други отведени на заточение.[10] Селото е разрушено през Първата световна война, понеже там минава Македоския фронт. След войната селото попада в Сърбия и част жителите му се изселват в България. След 1924 година населението на селото окончателно се изселва в Богданско, Дойранско и Струмишко.[11]

ЛичностиРедактиране

Родени в Палюрци
  •   Андон Христов, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина[12]
  •   Андон Христов, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 15 щипска дружина[12]
  •   Димитър Христов (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 13 кукушка дружина[13]
  •   Дино Гонов (1877/1878 – 1913), македоно-одрински опълченец, Гевгелийска чета, четата на Ичко Димитров, 1 рота на 13 кукушка дружина, убит на 9 юли 1913 година[14]
  •   Митко Христов (? – 1913), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 13 кукушка дружина, убит на 9 юли 1913 година[15][16]
  •   Мито Палюрски (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров, четата на Коста Христов Попето[17]
  •   Тодор Ангов, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, четата на Ичко Димитров[18]
  •   Христо Пальорски, български революционер, деец на ВМОРО[19]

БележкиРедактиране

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 168 -169.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 151.
  3. Стамовъ, о. д-ръ М. Йеронимъ. „Зейтинликътъ при Солунъ“ в: Сборникъ Солунъ. София, Печатница „Художникъ“, 1934. с. 322. Посетен на 30 септември 2015.
  4. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.49
  5. Елдъров, Светлозар. Католиците в България (1878-1989). Историческо изследване. София, 2002. с. 98. Посетен на 30 септември 2015.
  6. Стамовъ, о. д-ръ М. Йеронимъ. „Зейтинликътъ при Солунъ“ в: Сборникъ Солунъ. София, Печатница „Художникъ“, 1934. с. 323. Посетен на 1 октомври 2015.
  7. Стойчева, Станислава. Българите католици в Македония (1879 - 1912): опит за статистически и демографски обзор, във: Ватиканът - Полша - България. 150 години от началото на мисията на възкресенците в България. с. 75. Посетен на 24 октомври 2015.
  8. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рp. 194-195.
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 869.
  10. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.197
  11. А1, Паљурци - Некогаш село, денес пусти ридови, 20.09.2009
  12. а б „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 320.
  13. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 766.
  14. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.231.
  15. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 766.
  16. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 773.
  17. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 530.
  18. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 35.
  19. „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 137, ISBN 9549514560