Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Богданци.



Богданци
Богданци
— град —
Знаме
      
Герб
Bogdanci.jpg
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югоизточен
Община Богданци
Географска област Боймия
Площ 114,54 km²
Надм. височина 67 m
Население 6011 души (2002)
Пощенски код 1484
Телефонен код (+389) 034
МПС код ВЕ
Официален сайт www.bogdanci.gov.mk
Богданци в Общомедия

Бо̀гданци (на македонска литературна норма: Богданци) е град в Северна Македония, център на едноименната община Богданци.

ГеографияРедактиране

Градът е разположен в югоизточната част на страната, в областта Боймия, на 9 километра североизточно от Гевгели, близо до границата с Гърция.

ИсторияРедактиране

Църквата „Свети Атанасий“ е от първата половина XIX век[1] и е дело на Андон Китанов.[2] През 1865 година учителят Анто Амнев въвежда българския език в учебната програма на училището в Богданци.[3] В края на XIX век Богданци е голямо българо-турско село. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Богданца (Bogdantza), Поленинска епархия, живеят 2100 гърци.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Богданци е посочено като селище с 475 домакинства, като жителите му са 2145 българи и 165 мюсюлмани.[5] След Руско-турската война от 1877 – 1878 година съществуващото в Богданци българско училище е закрито лично от митрополит Агатангел Струмишки.[6]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. паланката е населявана от 2540 жители българи християни, 900 турци и 120 цигани.[7]

На 26 ноември 1901 година според рапорт на българския търговски агент в Солун Атанас Шопов една гръцка чета, тръгнала от чифлика на гръцкия поданик Хариси в село Крондирци, е разбита край Богданци от българска милиция.[8]

В началото на XX век християнското население на Богданци е силно смесено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Богданци има 1400 българи екзархисти, 1480 българи патриаршисти гъркомани, 160 българи патриаршисти сърбомани, 144 българи униати. Там функционират българско, гръцко и сръбско училище.[9]

В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО, начело на който застава учителят Атанас Тодев от Мачуково, а след него учителите Иван Бардаров от Щип, Сава Михайлов, Христо Трайков Лисичков, Стефан Попиванов и Христо Гонов Карпуцев.[10]

По времето на Балканската война (1912-1913) Богданци има около 1000 къщи 2/3 от които са български, а останалите турски и няколко цигански. От българските къщи около 450 са екзархистки, 150 гъркомански, 30-40 униатски и 7-8 сърбомански.[11]

При избухването на Балканската война 78 души от Богданци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия. Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Богданци живеят 737 турци и 2510 българи.[13]

По време на българското управление в Богданци в годините на Втората световна война (1941 - 1944) кмет на градчето е Янаки Попдимитров.[14]

Според преброяването от 2002 година градчето има 6011 жители.[15]

Националност Всичко
македонци 5761
албанци 2
турци 48
роми 1
власи 4
сърби 176
бошняци 0
други 19

ЛичностиРедактиране

 
Петър Делев Каркалашев

От Богданци е Стоян Богданцалията, хайдутин и революционер от XIX век, опълченец, участник в Сръбско-българската война. В края на XIX век в Богданци се загнездва гръцката пропаганда и градчето дава няколко видни гръцки дейци – андартските капитани Михаил Сионидис (1870 – 1935), Георги Богданцалията (? – 1905) и Христо Даскалов (? – 1907). Сред българските революционни дейци в началото на XX век се открояват Дельо Калъчев (1877 – 1917), гевгелийски войвода на ВМОРО, Петър Делев Каркалашев (1874 – 1905), ръководител на богданския революционен комитет, Гоно Ванев (1867 – ?), войвода на чета на Македоно-одринското опълчение. Павел Попандов Каркалашев (1904 – 1933) е виден комунистически деец и член на ВМРО (обединена). Сред видните югославски дейци са Димитър Теменугов (1919 – 2001), партизанин и политик министър и Кирил Петрушев (1885 – 1980), член на АСНОМ, вътрешен министър на НРМ. Атанас Вангелов (р. 1946) е виден литературен критик и писател, а Георги Колозов (1948 – 2003) – виден артист от Северна Македония.

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Цркви во Богданци. // Повардарска епархија, 2 юни 2008 г. Посетен на 18 февруари 2014 г.
  2. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 206.
  3. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.32.
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 49. (на френски)
  5. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 168-169.
  6. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 13-14.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 151.
  8. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX – началото на ХХ век, София, Македонски научен институт, 1995, стр. 20.
  9. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194-195. (на френски)
  10. „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 49 – 50, ISBN 954-9514-56-0
  11. Владимир Караманов. „Гевгелийската околия и междусъюзническите отношения в нея през Балканската война на 1912-1913 г.“, Военно исторически сборник, брой 49/април 1941. София, Печатница на военноиздателския фонд
  12. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 830.
  13. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 246.
  14. Димитровъ, Янаки п. Биографически данни за живота, дейностьта и смъртьта на Теохаръ Поповъ и Трайко Теохаровъ Поповъ отъ с. Гявато, Гевгелийска околия. // Илюстрация Илиндень XIII (9 (129). София, Издание на Илинденската Организация, Ноемврий 1941. с. 7.
  15. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008