Отваря главното меню
Евхаристинското училище в Палюрци (края на XIX - началото на XX век

Общността на сестрите евхаристинки е униатско женско монашеско общество, съществуващо в България и Република Македония.[1][2][3] Евхаристинките са изцяло българска религиозна общност, която е уникално явление в историята на българското униатство.[1]

ИсторияРедактиране

Обществото, посветено на Светата евхаристия (причастие) е основано на 9 април 1889 година в Солун от лазариста отец Йосиф Алоати и сестра му Кристина (Христина), приела монашеското име Еврозия. Общността работи в сферата на благотворителността и просветната дейност. Организацията ѝ е заимствана от Дъщерите на милосърдието на Свети Викентий от Пола - сестрите викентинки. През 1892 г. евхаристинките пренасят центъра си в гевгелийското село Палюрци,[1] закупено изцяло със средства на Йосиф Алоати.[2] В Палюрци евхаристинките изграждат манастир, сиропиталище,[1] ателиета за шев за момичета и земеделско училище за момчета.[3] Бързо разкриват мисии в униатските селища Богданци (1900), Гевгели (1901), Пирава (1905), Стояково (1908) и Долни Тодорак (1911). В навечерието на Балканската война евхаристинките наброяват около 40 монахини, почти изключително македонски българки.[1]

 
Сестра Еврозия Алоати

Разгромът на България в Първата световна война принуждава евхаристинките да преместят центъра си в София. Тук те отново откриват сиропиталище за момичета и се занимават с тяхното възпитание и образование. В 1930 година е построена Къщата на евхаристинките, където заедно с монахините живеят и около 100 момичета – бедни или сираци.[3]

След Деветосептемврийския преврат и установяването на атеистичната комунистическа власт, през 1948 година Сиропиталището „Княгиня Евдокия“ е отнето от евхаристинките, а през 1962 им е отнета и Къщата и те са настанени в малка къща на ул. „Анджело Ронкали“ №2, където остават до 1998 година. При комунистическото управление евхаристинките се преориентират към грижи за изоставените, старите и нуждаещите се.[3]

 
Женски католически манастир „Сестри евхаристинки“, Овча купел, София

След 1989 година и възстановяването на демокрацията в България, е построен евхаристинският манастир в Овча купел на улица „Монтевидео“ № 15, където е установено Генералното управление на монашеската общност за всички сестри от България и Република Македония. В манастира се полагат грижи за момичета с трудности в семейството и функционира като новициат. В него има параклис „Свети Йосиф“ и Медицински център „Йоан Павел Втори“.[3]

В България има евхаристични домове в Куклен, Покрован и Ново Делчево – селища с бежански македонски български униатски общности, където евхаристинките се грижат за богослужението и катехизация на деца и възрастни.[3]

Евхаристинска провинция съществува и в Република Македония, като провинциалната къща и провинциалното управление са в столицата Скопие на улица „Томе Арсовски“ № 16.[3] Евхаристични домове има в градовете Гевгели[4][3] и Струмица и в струмишките села Радово и Нова махала, в които са запазени униатски общности.[3]

БележкиРедактиране

  1. а б в г д Елдъров, Светлозар. Католиците в България (1878-1989). Историческо изследване. София, 2002. с. 98. Посетен на 30 септември 2015.
  2. а б Стамовъ, о. д-ръ М. Йеронимъ. „Зейтинликътъ при Солунъ“ в: Сборникъ Солунъ. София, Печатница „Художникъ“, 1934. с. 322. Посетен на 30 септември 2015.
  3. а б в г д е ж з и Евхаристинки - Монашеска общност на сестрите на Светата Евхаристия. // Католическа апостолическа екзархия София. Посетен на 30 септември 2015.
  4. Звањето на отец Јосиф Алоати. // Католици.мк. Посетен на 1 октомври 2015.