Панарет Брегалнишки
Панарет е български православен духовник, титулярен брегалнишки епископ, управляващ Костурска епархия, игумен на Бачковския манастир и ректор на Пловдивската духовна семинария.[1]
| Панарет | |
| български духовник | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 12 февруари 1944 г.
|
| Религия | православие |
| Учил в | Московска духовна академия |
Биография
редактиранеРоден е като Петър Наумов в ресенското село Подмочани на 27 юни 1878 година. Учи в родното си село, а по-късно в Цариградската духовна семинария. На 30 януари 1901 година се замонашва под името Панарет[2] и на 31 януари 1901 година е ръкоположен за йеродякон.[1] На 11 (26) октомври 1901 година е приет в I курс на Московската духовна академия по съкратения изпит. През 1904 година прекъсва обучението в трети курс.[3]
На 24 май 1904 година е ръкоположен за йеромонах, а на 1 октомври 1904 година е назначен за учител в Цариградската духовна семинария.[1]
От 1 септември 1908 година до 31 май 1910 година йеромонах Панарет е протосингел на Скопската българска митрополия, а от 1 юни 1910 до 1 ноември 1913 е в Костур, като замества архимандрит Иларион като управляващ Костурската българска епархия.[1][4] На 26 октомври 1911 година по решение на Светия синод на Българската екзархия е възведен в архимандритско достойнство.[1]
В 1913 година, когато Костур попада в Гърция е изгонен и от 1 ноември 1913 година до 1 октомври 1915 година е игумен на Бачковския манастир.[1][5]
По време на Първата световна война, от 1 октомври 1915 година до 21 юли 1916 година архимандрит Панарет е доброволец като полкови свещеник в Трети полк на Единадесета пехотна македонска дивизия. След освобождението на Скопие от 26 юли 1916 до 1 август 1919 година е протосингел на Скопската митрополия.[1]
След неуспешния за България край на войната, от 1919 до 1923 година Панарет повторно е игумен на Бачковския манастир.[1][5] След това от 1 август 1923 година до 1 септември 1929 година е ректор на Пловдивската духовна семинария.[1]
На 6 декември 1925 година в пловдивската катедрала „Света Марина“ е ръкоположен в епископски сан с титлата брегалнишки от наместник-председателя на Светия синод митрополит Максим Пловдивски в съслужение с други архиереи.[6]
От 1 септември 1929 до 1 септември 1933 година епископ Панарет Брегалнишки за трети път е игумен на Бачковския манастир,[1][5] а след това до 1934 година е ректор на Свещеническото училище в Черепишкия манастир.[1]
След повторното освобождание на Македония през пролетта на 1941 година през май епископ Панарет става викарий на управляващия Скопско-Велешка епархия митрополит Софроний Търновски.[1] Определен е за помощник на управляващия Охридско-Битолска епархия митрополит Филарет Ловчански.[7]
Панарет Брегалнишки умира в София на 12 февруари 1944 година. Погребан е до храма „Свети Николай“ в квартал Горна баня.[1]
Външни препратки
редактиране- "Животът на Иоана Екзарха Български (Историко-критически очерк)", Станимака, 1914 година
Бележки
редактиране- ↑ а б в г д е ж з и к л м н 60 години от блажената кончина на Брегалнишкия епископ Панарет // Двери на православието. Посетен на 17 юни 2017.
- ↑ Български екзарх Йосиф I. Дневник. София, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. ISBN 954-509-042-1. с. 500.
- ↑ Выпускники Московской духовной академии 1818 – 1916, 1918 – 1919 гг. LXIV курс (1905 – 1909 гг.) // Petergen.com. Посетен на 17 юни 2017.
- ↑ Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 32.
- ↑ а б в Бачковски манастир „Св. Успение Богородично“ // Българска православна църква – Българска патриаршия. Архивиран от оригинала на 2012-07-08. Посетен на 5 юни 2017.
- ↑ Велев, Ганчо. За титлите на архиереите без епархии в Българската църква // 10 септември 1985. Посетен на 3 юни 2017.
- ↑ Елдъров, Светлозар. Възстановяване на екзархийското наследство в Македония. София, в: Националното обединение на България 1940 – 1944 г., Македонски научен институт, 2012. ISBN 978-954-8187-86-2. с. 131.
| архимандрит Иларион | → | управляващ Костурската епархия (1 юни 1910 – 1 ноември 1913) |
→ | последен |
| йеромонах Климент | → | игумен на Бачковския манастир (1 ноември 1913 – 1 октомври 1915) |
→ | Владимир |
| Владимир | → | игумен на Бачковския манастир (1919 – 1923) |
→ | архимандрит Паисий |
| Неофит | → | брегалнишки епископ (6 декември 1925 – 12 февруари 1944) |
→ | Марко (на Православната охридска архиепископия) |
| йеромонах Никодим | → | игумен на Бачковския манастир (1 септември 1929 – 1 септември 1933) |
→ | архимандрит Климент |