Пандолфо I Малатеста
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Пандолфо Малатеста.
Пандолфо I Малатеста (на италиански: Pandolfo I Malatesta, * ок. 1267, † 6 април 1326) от рода Малатеста е италиански кондотиер, господар на Римини (1317 – 1326) и на Пезаро (1304 – 1306, 1320 – 1326).
| Пандолфо I Малатеста | |
| I. Господар на Римини II. Господар на Пезаро | |
| Управление | I. 1317 – 1326 II. 1304 – 1306 и 1320 – 1326 |
|---|---|
| Наследил | I. Малатестино I Малатеста II. Джовани „Джанчото“ Малатеста |
| Наследник | I. Ферантино Малатеста II. Малатеста III Малатеста |
| Лични данни | |
| Роден | 1267 г.
|
| Починал | |
| Семейство | |
| Династия | Малатеста |
| Баща | Малатеста да Верукио |
| Майка | Маргерита Палтениери ди Монселиче |
| Брак | Тадея да Римини |
| Потомци | Малатеста II Малатеста Галеото I Малатеста Катерина Малатеста |
| Герб |  |
Произход редактиране
Той е син на Малатеста да Верукио (* 1212, † 1312), кондотиер, подест на Римини от 1295 г., и на втората му съпруга Маргерита Палтениери ди Монселиче.
Има две сестри:
- Мадалена, съпруга на Бернардино да Полента
- Симона († сл. 1355), съпруга на Марко Раниери от Кунео
Има една природена сестра и четирима природени братя, сред които Малатестино I († 1317), Джовани „Джанчото“ (* 1240, † 1304) и Паоло (* 1246, † 1285).
Биография редактиране
Окупира Сенигалия и Фосомброне, а през 1306 г. успява да завладее Фано, който ограбва като отмъщение за съпротивата срещу него. След като е избран за подест, той иска цялото управление в ръцете си, но малко след това е изгонен от народа на Фано, подстрекаван от Бертран от Гот (съименник и племенник на папа Климент V), провост на марката и следват Сенигалия и Пезаро. Той успява да си върне притежанието на град Пезаро през 1312 г., но само осем години по-късно получава господството над него.
През 1313 г. с няколко помощници тайно влиза във Фано и нарежда много от основните граждани да бъдат убити и хвърлени от прозорците на кметството. Той окупира крепостта и управлява като тиранин, но поради извършените жестокости е принуден да бяга от въстаналия народ. Малко след това окупира солниците в Червия.
През 1317 г. наследява брат си Малатестино I в господството на Римини, но трябва да се бие с папския провост.
Той води и малка война с народа на Сан Марино, която е прекратена с мирния договор от 2 октомври 1322 г.
Един от неговите племенници, графът на Джаджоло Уберто Малатеста, син на Паоло Красивия, подпомогнат от граф Федерико I да Монтефелтро, извършва бързо нахлуване в територията на Римини през 1321 г., плячкосвайки и окупирайки някои замъци. Пандолфо I си отмъщава, като помага на гвелфите от Урбино да прогонят гибелините. Той успява да проникне във Фано, възползвайки се от раздора в града, и за кратко е негов господар.
Хората от Фано искат да приключат с Пандолфо и молят венецианците за помощ. Те се присъединяват, но са възпрепятствани от папата, близък приятел на Пандолфо, и заплашени с война и отлъчване.
През 1324 г. той е посветен в рицарство от Оде дьо Фоа, виконт на Лотрек, но има народа на Урбино срещу себе си, който предпочита своите древни владетели от рода Да Монтефелтро. Пандолфо I тръгва срещу Урбино, но е победен от графа на Монтефелтро.
През 1324 г. нарежда да убият Уберто в неговия замък Сеола близо до Ронкофредо, а тялото му, затворено в чувал, е отнесено до Меркато Сарачено и изоставено на площада.
Той умира през 1326 г., като е наследен от своя племенник Ферантино Малатеста.
Брак и потомство редактиране
∞ за Тадеа да Римини (* 1267) от която има двама сина и една дъщеря:
- Малатеста III Малатеста (III) (* 1299, † 27 август 1364, Римини), кондотиер, господар на Пезаро (1326 – 1330, 1333 – 1340), Римини (1335 – 1363), Анкона, Асколи Пичено, Католика, Фосомброне, Градара, Йези, Озимо и Реканати; ∞ за Костанца Ондедей, сестра на Менегино и Чечолино Ондедей, господари на Салудечо, от която има един или двама сина и шест дъщери.
- Галеото I Малатеста (* 1299, Римини; † 21 януари 1385, Чезена), кондотиер, господар на Римини (1372–1385), Пезаро (1372), Фано, Чезена (1376), Асколи Пичено и Фосомброне; ∞ 1. 7 ноември 1323 за Елиза дьо Ла Вилет († 28 август 1366), дъщеря на Гулиелмо, господар дьо Ла Вилет, племенница на Амелио ди Лотрек, маркграф на Анконската марка, от която има една дъщеря. 2. 1367 за Джентиле да Варано, дъщеря на Родолфо II да Варано, господар на Камерино, и на Камила Киавели, от която има четирима сина и една дъщеря
- Катерина Малатеста (* ок. 1322, † ок. 1340, Мантуа), ∞ 1320 г. за Луиджи I Гонзага (* 1267, † 1360), господар на Мантуа, от която има трима сина и една дъщеря.
Източници редактиране
- Abati Olivieri. Orazioni in morte di alcuni signori di Pesaro della casa Malatesta. Pesaro, 1784, anastatica;
- Amiani Pietro Maria. Memorie storiche della città di Fano Fano, 1751;
- Battaglini F. G. Memorie storiche di Rimini e dei suoi signori Lelio della Volpe, Rimini, 1789.
- J. Larner (1965) The Lords of Romagna: Romagnol society and the origins of the Signorie, Ithaca: Cornell University Press, p.70
- Pompeo Litta, Famiglie celebri d'Italia. Malatesta di Rimini, Torino, 1835, Tav. II
- Anna Falcioni, MALATESTA, Pandolfo, в Dizionario biografico degli italiani, vol. 68, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2007
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Pandolfo I Malatesta в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |